Помогнете на Александър да ходи отново

Интервю се ангажира да помогне за  популяризирането на една кампания за събирането на средства за лечението на едно младо момче. 

Преди няколко часа той изпрати до нас писмо с молба за помощ:

Александър Стефанов
Здравейте пише ви едно момче на 24 години от гр. Павликени. През 2011 претърпях пътен инцидент и от тогава съм в инвалидна количка. Диагнозата е два счупени прешлена от гръбначният стълб и невъзможност за движение на долните крайници. От тогава съм в инвалидна количка. Имаме уверение и оферта от гръцка клиника за това че аз ще мога да проходя след операция за присаждане на стволови клетки но сумата която искат е непосилна за нас - 20 000 евро. Направихме кампания във facebook но все още моята история не може да достигне до много хора и такива които да ми помогнат. Бих желал ако нямате нищо против да се включите в моята кампания като разпространите моята страница и история във вашия сайт.

Страница във Facebook - Да помогнем на Александър https://www.facebook.com/dapomognemnaaleksandar

Ето тук може да се запознаете с моята история и наистина ще се надявам да се включите и вие. Ако ви трябва още информация насреща съм.

Ето и телефонен номер: 0883605624.

Как да помогнете и за повече информация вижте Фейсбук страницата на Александър: https://www.facebook.com/dapomognemnaaleksandar

Още:

Съдбата на Алекс е трудна. Преди 10 години изгубил своя баща и поел грижите за близките си. На 20 юли 2011 година той е приет в областната болницата във Велико Търново със счупени 7-и и 8-и гръбначен прешлен и притиснат гръбначен мозък. Извършена му е тежка операция за поставяне на титаниева стабилизация – скъп имплант, който не се поема от Здравната каса. ТЕЛК-ът, на който се явява, определя 95% инвалидност.

Алекс е принуден да прекъсне следването в Русенски университет “Ангел Кънчев”, специалност “Компютърни системи и технологии”. Парализата му го принуждава да се премести от Павликени, където живее на последния етаж, защото липсва асансьор. В момента той е в Бяла Черква, където живее с възрастната си болна баба и с майка си Татяна. Двете жени в момента са единствената му подкрепа. Държавата помага на момчето и семейството му с инвалидната пенсия от 200 лева, която той получава. Александър дори не може да получи помощ за отопление, тъй като не живее самостоятелно и майката е работеща. Тя сама е намерила инвалидната му количка, дадена от негови приятели.

Татяна работи в едно от предприятията в Павликени, но отскоро е назначена на половин работен ден и доходите в дома им намаляват още повече. Поради тежкото си финансово положение Александър прави рехабилитация само два пъти седмично за половин час, въпреки че са необходими ежедневни грижи.

“Единственото, за което мечтая, е да проходя отново, да мога да уча, да завърша, да имам работа и да мога да излизам с приятели. Проучих вариантите за лечение в чужбина и изпратих всички документи и епикризи в болници в Гърция, Германия и Швейцария. Спрях се на една клиника в Солун, тъй като там офертата е най-евтина, и сега се опитвам да намеря нужните средства”, казва Александър.

Лекарите са категорични, че момчето може да проходи отново. За две години той се среща с много специалисти, които правят това заключение. Проблемът е, че най-евтината оферта за присаждането на стволови клетки в солунска клиника, е 20 000 евро.

+Новини, +Interview, +daniel stoineff

-->