Иска ли ЕС да дели богатствата си с други?

Една статия без която няма как да минем. Тя е на Капка Тодорова и е публикувана в 24 часа със заглавие: "А може ли Западът наистина без нас?".

Тя е породена от изказванията на Камерън и от събитията в Украйна. Ето я и самата статия:

Дейвид Камерън го произнесе пръв. Смята да ограничи свободата на движение на българи и румънци и да експулсира всеки, който стои без работа в Обединеното Кралство.

Още едва начертана, Стената на Камерън порасна с няколко държави буквално за денонощие. Германия и Франция обявиха, че обмислят как да вземат сериозни мерки срещу неоправдани претенции за социални помощи. Тези новини оставят неприятен вкус в устата. По принцип всяка социална система трябва да се защитава от злоупотреби. Когато тя трябва да бъде предпазена и от хора от определени държави обаче, остава впечатлението, че за тях правомерният достъп до тези системи също е нежелан.
Във въздуха сякаш остава да виси убеждението, че паспортът с български или румънски герб априори те прави съмнителен.


Заради кризата ЕС отдавна е започнал да се разпада на обръчи. И България попада в най-външния, от който при по-резки движения се излиза най-бързо. Общността изживява и една по-тежка криза от тази на финансите. Криза на идентичността. Няма визия какво и как да става оттук нататък. Няма лидери, които да поемат риска да разлютят електората си, като покажат труден път. Да кажат ясно ще се обединяваме лиq или ще се разпадаме? Най-личният европейски ръководител от години е Ангела Меркел, а нейната политика по нищо не може да се сравни с тази на политиците от миналото поколение - Хелмут Кол или Франсоа Митеран. Тя действа по-скоро по живковски - снишава глава и чака бурята да отмине. Улисани в измислянето на сложни хватки за преливане на пари от един фонд в друг и крепене на еврозоната, Меркел и останалите на върха превърнаха ЕС в технократски абсурд, с който богатите държави остават богати, а бедните губят шанс след шанс. Според някои анализи. Източна Европа губи възможността да се изравни някога със Запада и ще остане по-бедна завинаги. Но защо? Толкова ли са непреодолими разликите в икономическото развитие, които Изтокът все още не е наваксал? Или вина има и Западът, който отказва да подели богатствата с други?

Дори и спорът между ЕС и Украйна показва, че отношението на големите в ЕС към Източна Европа не е като към партньори. Киев отказа да подпише споразумение за асоцииране с Брюксел, с което щеше да предостави необятния си пазар, суровините си, опазването на европейските граници за своя сметка и да си навлече гнева на Русия срещу... сладки обещания за розово съвместно бъдеще. Западняците демонстрираха пълно неразбиране на проблемите на Източна Европа, искайки от Украйна да показва мускули на Кремъл точно в началото на зимата. Всъщност за тях Източна Европа е един огромен пазар и евтина работна ръка.

Отношението към българи и румънци не е по-малко консуматорско. Както вече бе отбелязано - британците се възползват с пълни шепи от свободите, които им дава договорът от ЕС. Посочи им го дори евродепутатът Ивайло Калфин, бивш външен министър и британски възпитаник. Един милион източноевропейци живеят във Великобритания, но 2 милиона британци живеят в ЕС. Те купуват къщи у нас, французите си правят колите при евтините румънци, германците експандират със супермаркети, пълни със субсидираните им хранителни продукти. Срещу всичко това нито Меркел, нито Камерън, нито Оланд имат нещо против. Когато се опре до единствената свобода в ЕС, от която засега печели средният българин - тази на движението, те надигат глас. Но няма как общността да продължи да функционира, ако продължава този дисбаланс в договореностите. Икономиката е като скачени съдове - не може да искаш едните да са винаги пълни и системата да върви.

Засега на страната на Източна Европа е само Европейската комисия. Вчера комисарят по правосъдието Вивиан Рединг директно запита Камерън дали иска Великобритания да излезе от ЕС. В интервю за германския в. "Ди Велт" тя посочи, че неспазването на общия европейски договор означава единствено това.

Какъв е изходът? Засега българите нямат шанс да излязат от ролята на последния в строя, който може да отнася всички удари зад врата, защото няма как да се защитят. Единственият шанс е поне един европейски политик да съзре опасността от разпада на ЕС. Първо ще изхвърчим ние, после целият Изток, а след това вероятно и целият Юг. Сценарии кой, кога и как има безброй.

А от осъществяването им няма полза никой. Западняците са научили поне този исторически урок - няма начин съседът ти да е беден, а ти да благоденстваш. Остава да се намери и европейски политик, който да има силата да убеди останалите, че това е грешният път.

+Новини, +Interview, +daniel stoineff

-->