"Змейова орис" на Стефан Кръстев

Концепт корица на луксозното издание

Какво би било, ако най-буквално Националният символ има женско тяло и женска душа? Ако се ражда и умира с всяко поколение?

И как тази душа и това женско тяло би се чувствала при кръвта проляна в нейно име, пред опожарените села, пред предателството на хората, които е въодушевявала да се борят за свободата, правата си, човешките си достойнства, а след като са постигнали победата си, бързо са забравили какво е било и са застанали на страната на потисниците си, срещу тези, които до вчера са им били съюзници?

Как би се почувствала в онзи миг, когато трябва да унищожи стотици невинни, за да спаси повече и да опази държавните устои?

Част от сюжета на „Змейова орис” – през погледа на Княгиня Меда.

Какво ще стане, ако тази жена, с подобна магическа власт е пленница на очарованието на самозабравил се в детинската си жажда за справедливост свръхчовек, който деградира в диктатор?

Какво би станало с него! И ако е способен да придобие цялата власт над единствената държава в цял свят и дори над природата, това по-велик ли го прави от скромния му, но по-мъжествен в това, че е силата да опази човешките си ценности свой родител?

Част от поантата на „Змейова орис”, а „Змейова орис” е осмата по ред на написване, но втора по хронология книга от фентъзи сагата „Ням свят” и ще бъде издадена втора.

Останалото са много приключения, много дуели: между сатири и притежаващи изключителни почти магически бойни умения крале – авантюристи.
Между зловещи полурастения – полуживотни помежду си и срещу човека с когото се хранят, но и който се храни с тях.

Между разбойници и елитни войници обучени на по-голяма жестокост от всеки разбойник.

Всевъзможни конспирации и политически интриги, макар развиващи се в далечно бъдеще напомнящо на средновековно и антично минало, все пак близки по характер до нашата реалност. И такива като Далебор, Кралят на сатирите, Арса, Мадам Еротика, Мечока Байалос има и днес.

Много ретроспекции, които имат ефект на приказка в приказката (самостоятелно завършени истории, които в контекста на цялата книга вече имат различен смисъл), маниер по-скоро на Шехерезада, отколкото на съвременните фантасти, но все още експлоатиран и много силен.

В „Змейова орис” съм се опитал и може би съм успял да събера най-силното от очарованието и божествеността на най-силните си женски образи до този момент: „Дъщерята на слънцето – Мадам Мистерия”, „Мадам Еротика”, „Мадам Утопия”, независимо дали героините ми са живели в диви кътчета сред планини, където не е чут човешки глас и всички хора са неми или са едновременно и жени, и национални символи като Меда, те всички са очарователни; с мъжки души, които само подчертават тяхната женственост.

А „Змейовата орис” – то е гордостта, достойнството (в най-порочните им и най-свети стойности) то е борбата със суровата действителност, която ни превръща в борбата са чудовищата – чудовища, но именно това ни прави човечни, когато го правим в името на тези които обичаме и които ни обичат.

Освен най-чаровните си жени; в този роман съм

Стефан Кръстев

+Новини, +Interview, +daniel stoineff

-->