И аз и ти, и Абрамович, ще умрем

Ще започна този път отзад напред. Вярвам, че всички сме смъртни и аз, и ти, и Абрамович, а и Ноами Кембъл.

 И дали ти вярваш в това не е важно. По - важното е, че когато дойде този момент нещата, които те вълнуват ще звучат и изглеждат по друг начин.

 Например: Мобилния оператор ти предлага да говориш с мен за 1 ст. на мин.
ЕЕЕЕ това, че ти плащаш 1 ст. означава ли, че аз трябва да губя минута от живота си да говоря с теб? Дори и да си Абрамович!
Щеше ми се да напиша: "Който и да си ти мамка му!"

Но си помислих, че имам близки, приятели, за които бих дал тази минута. Всякак! По телефона, на живо, в социалните мрежи, винаги и по всеки начин. И тогаво тази минута ще ми бъде една от важните... нали си спомняте за началото... или края...
Естествено не става дума за пори, а за време. Времето ни е малко, за да го губим в бесмислици. Надявам се, че ви убедих!

Днес е хубав ден да ви напомня, че дали гъза ви е седял в "Ламборгини", или в "Лада" и дали сте яли кралски стиди, или печени киселици ...

...резултатът се мери  в в това - колко пъти сте помогнал на приятелите си, които да кажат... добър беше!

Да ти давам ли друг пример? А вие ще дадете ли пример?