Полша още помни зверствата на бандеровците - украинските националисти (18+)

За зверствата над украинци на поляци 18+ линк.

На 21 февруари по време на преговорите с Майдан министърът на външните работи на Полша Радослав Сикорски, немският и френският му колега обещаха след назначането на новия Кабинет в Украйна да подкрепят подписването на договор за встъпването й в ЕС.

 Изявленията на Сикорски бяха гръмки, но той вероятно е забравил чий последовател е Олег Тягнибок. Но поляците още помнят страховитите имена на Бандера и Мелник и техните неописуеми зверства.

По времето на Втората световна война в Украйна действа една военизирана фашизирана националистическа банда: Организацията на украинските националисти – ОУН, която се разпада на ОУН-Мелниковци, и по-агресивната ОУН-Бандеровци.

 През 1942 г. с активната поддръжка на немските специални служби е създадено бойното крило на ОУН-Бандеровци – Украинската въстаническа армия (УВА). Немското командване я поддържа, тъй като е заинтересувано от антисъветската дейност на националистическото движение в тила на Червената армия.
За периода на съществуването си УВА получава над десет хиляди картечници, повече от 700 миномета, 26 автомата, 72 хиляди пушки, 22 хиляди пистолета, много мини, снаряди, милиони патрони, 300 полеви радиостанции, около 100 портативни печатници.

Много сложни са отношенията между полската Армия Крайова и ОУН. Причината за борбата между тях е традиционното полско-украинско съперничество в населената предимно с поляци Галиция и Волин, а също в полските земи между реките Буг и Сан, населени с етнически украинци.

Една от заповедите на УВА гласи – да бъдат ликвидирани всички поляци, които се стремят да окупират украински земи, да се унищожават всички религиозни учреждения, дървета в градините, полски сгради, в които живеят или по-рано са живели поляци.
Пикът в дейността на украинските националисти е през юли 1943 г., когато започва геноцидът срещу поляците във Волин. Според историците украинските националисти начело с Степан Бандера и Роман Шухевич решили да очистят Волин от поляци. Според украински историци УВА и ОУН се по този начин се борели срещу Армия Крайова, която била съюзничка на немците. Своите зверства украинските националисти извършват срещу поляците рамо до рамо с немците.

Голяма част от поляците се заселиви във Волин през 14 век, друга част се преселили през 20-те години на миналия век по указания на Юзеф Пилсудски за укрепване на отвоюваните от Русия полски земи. След съветско-полската война през 1920 г. западната част на Беларус и Украйна се присъединили към Полша, след което новите земи Пилсудски започнал активно да ги ополячва. Поляците завземали най-хубавите земи от украинските земеделци. Избухнал кървав конфликт, който отнесъл живота на 100 хиляди поляци и 30 хиляди украинци. Сблъсъците продължили през 1942-1943 г.

Една от най-жестоките страници, написана от „героите” от УВА, е клането в село Могилница, Тернополска област през март 1944 г.Загинали стотици мирни поляци. Печална е и историята на село Павловка, където украинските националисти изгорили живи десетки поляци. Бандеровците клали не само поляци, но и всеки, който им се изпречел на пътя – чехи, евреи и украинци, които не ги поддържали.

„Великите” привърженици на украинския национализъм – Дмитрий Донцов и Николай Сциборски призовавали Украйна да бъде очистена от чуждите елементи, сред които включили и украинци, които създали семейства с поляци и евреи.

Днешни полски журналисти дават потресаващи сведения: „Нито НКВД, нито зондер-командите на СС бяха толкова жестоки, колкото мародерите от ОУН-УВА; сякаш изпитваха садистично удоволствие от кланетата. Куриерите до лондонското правителство и командването на Армия Крайова, които били делегирани през 1942 г. в преговорите с ръководството на УПА за обща борба с Германия, били разчеквани с коне...”

Ето един полски разказ: 

„Дори човек със здрави нерви трудно може да издържи четенето на спомените, в които постоянно се говори за изтръгване на езици, избождане на очи, забиване на гвоздеи в главата, разпорване на коремите на бременни и всевъзможни други изтънчено садистки мъчения...” 

Убийците убивали цели семейства и унищожавали материалните следи от присъствието на поляци – разрушавали домовете и църквите и дори изкоренявали градините.
Полско-украинската война продължава до началото на 50-те години. През 1946 г. бандеровците унищожили село Цисна, след това убили полския министър на отбраната. Положението на поляците се променило едва през 1947 г., след като от страната били депортирани 150 хиляди украинци по времето на операцията на Висла.

Днес роднините на загиналите поляци са недоволни от това, че и досега не им позволяват да установят мястото на гибелта на роднините им.
Те задават напълно резонния въпрос – защо Варшава, поддържайки украинските националисти, забравя кървавите дела на УВА във Волин?

В отношенията с Украйна Полша се отказва от много неща в името на европейската политика, която може да доведе до сериозни междунационални проблеми в бъдеще. Тягнибог завзе властта в страната и неговите радикални последователи със сила завземат управлението в отделни области и насаждат своите националистически идеи на местното население. Не е изключено скоро новите киевски атамани да предявят териториални претенции към Варшава, а украинските поляци в най-добрия случай недвусмислено да ги помолят да се върнат в историческата си родина.