stoineff

Избори за европейски парламент


ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ за Европейския парламент ще се състоят от 22 до 25 май 2014 г. съгласно решение на Съвета на ЕС, прието на 14 юни 2013 г. след консултация с Парламента. Обикновено изборите продължават четири дни, тъй като гласуването във Великобритания и в Нидерландия става в четвъртък, а в повечето други държави вотът е в неделя. Изборните резултати не се огласяват в нито една от страните, докато той не приключи във всички държави членки. Новоизбраният Европейски парламент ще се събере на учредителна сесия на 1 юли 2014 г.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ в изборите за ЕП през 2014 г. европейските политически партии ще се конкурират още по-силно една с друга, като всяка от тях трябва да издигне своя кандидат за председател на Европейската комисия. Партиите ще предложат и политическите си програми за следващия програмен период. Това реши ЕП на 4 юли 2013 г. с Резолюция за подобряване на практическите условия за провеждане на изборите за Европейски парламент през 2014 г. Според Парламента новият подход ще допринесе за по-добрата информираност на хората и по-високата избирателна активност, а политическите партии ще приемат демократични и прозрачни процедури за подбор на своите кандидати за ЕП и за председател на ЕК.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ кандидатите за председател на Европейската комисия ще могат да участват в публични дебати в рамките на предизборната кампания за Европейски парламент, организирани от европейските политически партии.


ЗА ПЪРВИ ПЪТ на бюлетините за избор на депутати в Европейския парламент трябва да бъдат изписани имената на европейските политически партии, по възможност – и техните лога. ЕП призовава държавите членки да гарантират тази възможност.


Разпределение на местата в Европейския парламент


За да се съобразят с броя от 751 депутати, предвиден в Договора от Лисабон и за да направят място за представителите на присъединилата се към ЕС Хърватия, 12 държави членки на ЕС ще загубят по едно място след следващите европейски избори. Сред тях е и България, която до 2014 г. разполага с 18 евродепутати. През 2014 г. България ще избере 17 народни представители. Само Германия губи 3 места в ЕП, за да отговори на изискването от Лисабон за максимално позволен брой депутати – 96.



ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ е единственият пряко избран орган на ЕС. Неговите членове, които представляват над 500 милиона жители на Съюза, са излъчени от гласоподавателите във всички държави членки. Изборите се провеждат на всеки пет години. Веднъж избрани, депутатите се обединяват в политически групи според политическите си позиции.



ГРУПИТЕ понастоящем са седем:

- Европейска народна партия (Християндемократи)
- Прогресивен алианс на социалистите и демократите в ЕП
- Алианс на либералите и демократите за Европа
- Зелени/Европейски свободен алианс
- Европейски консерватори и реформисти
- Европейска обединена левица – Северна зелена левица
- „Европа на свободата и демокрацията”



ЗАСЕДАНИЯТА на ЕП се провеждат в Брюксел (Белгия) и Страсбург (Франция). По-голямата част от неговата работа се извършва в специализираните комисии – там се подготвят доклади, които по-късно се гласуват в пленарна зала.



ПРАВОМОЩИЯТА на Парламента са законодателни, бюджетни и надзорни. Дългосрочният финансов план на ЕС се договаря на всеки седем години. Тази финансова рамка определя лимитите за годишните приходи и разходи. Надзорните и контролните функции позволяват на ЕП да упражнява надзор над работата на други институции, да следи за правилното използване на европейския бюджет и да гарантира точното прилагане на правото на ЕС.



Стандартната ПРОЦЕДУРА за вземане на решения в ЕС се нарича „процедура за съвместно вземане на решение” и означава, че ЕП одобрява законодателството на ЕС заедно със Съвета (правителствата на всички държави от ЕС).



ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ единствено може да предлага директиви и регламенти, които стават закони.



ОТ 2012 Г. ГРАЖДАНИТЕ също могат да правят предложения за европейско законодателство (Европейска гражданска инициатива) – за това са необходими 1 милион подписа от минимум 7 държави.



РЕГЛАМЕНТЪТ е задължителен законодателен акт, който се прилага в своята цялост във всички страни от ЕС.

Пример: Съветът приема регламент за пармската шунка, за да осъществи идеята ЕС да защитава наименованията на селскостопанските продукти, произхождащи от определени райони.



ДИРЕКТИВАТА е законодателен акт, с който се определя цел, а всички страни от ЕС трябва да я постигнат. Всяка страна обаче решава сама как да стане това.

Пример: Съгласно европейска директива за работното време прекомерният извънреден труд е незаконен. Директивата определя минималните периоди за почивка и максималната продължителност на работното време. Всяка страна обаче сама изготвя закона, с който да регулира материята.

ОБИКНОВЕНАТА ЗАКОНОДАТЕЛНА ПРОЦЕДУРА придава еднаква тежест на решенията на Европейския парламент и на Съвета на ЕС по отношение области като икономическо управление, имиграция, енергетика, транспорт, околна среда, защита на потребителите и др.

related

Политика 3733115554578389778

Публикуване на коментар

Вашето мнение е ценно за нас!

emo-but-icon

Четени

Коментари

Recent Comments Widget

Важно!

Юридическа защита на пострадали при катастрофи

Ако сте пострадал при ПТП, или катастрофа: След наше  интервю  с престижни столични адвокати, стана ясно, че практика на застрахователн...

Акумулатори

Графичен и лого дизайн (gd-8)

Style Place Китен

Style Place Китен
Заповядайте на море!
item