Ловец на скариди извади праисторическа гоблинова акула в Мексиканския залив

http://www.inter-view.info/2014/05/goblinova-akula.html
Много рядко срещано чудовище извади преди дни от океана мексикански ловец на скариди. Той извадил праисторическо чудовище по време на лов в Мексиканския залив.
Ловецът извадил с мрежите си чудовищен звяр, който го уплашил доста сериозно
Оказало се, че става дума не за чудовище, а за древна гоблинова акула – един от най-редките видове въобще. Това е вид, който се среща в дълбоки води край Япония и залива в Мексико, но е толкова трудно досегаема, че е първата уловена от 10 години насам.
Заради праисторическия си вид понякога гоблиновата акула се нарича „жив фосил“, а зъбите ѝ са толкова остри, че злощастните рибари, които някога са имали досег с нея, не смеят дори да я окачат на куките на кантара си.
Карл Мур е уловил нежеланата плячка на 19 април и веднага е пратил снимки на морски изследователи, които в петък са излезли и със заключение.
Това е втората гоблинова акула, открита в Мексиканския залив, обясняват учените. Те допълват, че по принцип обитанието на звяра е около Япония, Индийския океан и Южна Африка.
Заради праисторическия си вид понякога гоблиновата акула се нарича „жив фосил“, а зъбите ѝ са толкова остри, че злощастните рибари, които някога са имали досег с нея, не смеят дори да я окачат на куките на кантара си.
Карл Мур е уловил нежеланата плячка на 19 април и веднага е пратил снимки на морски изследователи, които в петък са излезли и със заключение.
Това е втората гоблинова акула, открита в Мексиканския залив, обясняват учените. Те допълват, че по принцип обитанието на звяра е около Япония, Индийския океан и Южна Африка.
Гоблиновата акула (Mitsukurina owstoni) или, както я наричат, акулата гоблин, живее в Атлантическия и Индийския океан. Науката наистина знае малко за това творение, което е необичайно с външния си вид. Акулата гоблин има много подвижни челюсти, които се придвижват, когато улавят плячката си. Подобно на всички акули, тя се храни с риба, за улов за които предните дълги и остри зъби са предназначени, но не отказва ракообразни и мекотели. Точно, за да се напукат черупките, са адаптирани задните зъби на акулата. За първи път тази акула е била открита през 1898 г. близо до йорданското крайбрежие на Червено море (в залива Акаба). След като я видяли, учените смятали, че това е някакъв оцелял индивид от акула от периода креда - Scapanorhynchus, с който акулата на гоблина има невероятна прилика. Досега са наблюдавани само 45 екземпляра. Най-голямата достига малко над три метра дължина и тежи 210 кг. Учените днес нямат достатъчно информация за тази риба, за да се каже дали този вид е застрашен или не. В много отношения толкова рядко се наблюдава, защото акулата живее в големи дълбочини.
Вашето мнение е ценно за нас!