Златното съкровище на Хан Кубрат

Това е като история от приказките . През 1912 г. на 29 - ти май едно малко овчарче - Фьодор Деркач, съобщава на родителите си, че е намерило злато.

 Слухът за откритото несметното богатство се разнася в украинското село Малая Перешчепина на брега на река Ворскла, и на 13 километра от Полтава в Запорожието. Незабавно селяните хукнали към реката с кирки, мотики и брадви и набързо всеки дом в селото се сдобил с поне по 1 ценен предмет.


Селският учител Виктор Парихин запазил самообладание на духа и трезв разум, впрегнал каручката си, и в бърз галоп стигнал Полтава, където незабавно информирал властите (градския съвет) и уредниците в градския музей за откритото съкровище и за разпиляването му по селските къщи. От Полтавския музей незабавно сигнализирали археологическата комисия в столицата Петербург за намереното съкровище край село Малая Перешчепина. Оттам заедно с полиция изпращат археолога Зарецкий, който е полтавчанин и работи за Ермитажа да събере разпиляното по селските къщи съкровище.

Откриването на съкровището през 1912 г. е само по себе си рядко явление, но в своето богатство и разнообразие това съкровище далеч надхвърля всички останали открити на територията на Украйна. Той е с право се счита за една от най-богатите находки от периода на номадските преселения.

Датирано в периода на 7-ми век от н.е., съкровището се смята, че е принадлежало на Kuvrat (или Кубрат), хан на Велика България. Съкровището е необикновено богато, състоящо се от над 800 артефакти, най-вече от злато (с общо тегло над 25 kg) и сребърни (над 50 кг), включително 16 златни и 19 сребърни съдове, златен ритон, както и останките на друг ритон, дървена кана обкована със злато, добре запазен железен меч с край, под формата на пръстен и златен обков на дръжката и ножницата, фрагменти от мечове и кинжали, златни и сребърни части от колани, злато бижута - обица, 7 гривни и седем пръстени с инкрустации от скъпоценни камъни (аметисти, сапфири, тигрови очи, Гранати, минерални, планински кристал и изумруди), огърлица от златни византийски монети, плакети и монети, които са били за шиене върху облекло и квадратни златни плакети за облицовката на дървена конструкция погребение.

Мечът на Хан Кубрат

Надписът върху меча показва, че той е дар от Византия, като част от дипломатически подарък към Хан Кубрат.