Ботев е идиот

Това бяха 8 от най - смислените минути в живота ми напоследък! "Ботев е идиот". Премиерата на филма е минала тихо, покрай мен. Без да я забележа. Това си е мой пропуск. Съжалявам, че вече година и половина аз не съм гледал това 8 минутно видео. 

Един български ученик, който е решил да мисли, да пречупи статуквото през своя поглед. Един ученик, който е решил да каже нещо различно. Това е само върха на айсберга. Изгледайте филма преди да коментирате:

Филмът излиза далеч извън рамките на училището, неговото предназначение и място в общественото устройство! Той е за цялто ни общество. За това какви сме ние самите, какво мислим и какво казваме. И дали това, което говорим има някаква връзка с това което мислим.

Ето какво пише самият режисьор за филма си:

"ълго време се чудих кой жанр най-точно пасва за този филм, защото ситуацията в него е проста, но думите са тежки. Всичко, което протагониста казва е като числото Пи на българския социум – универсалното число, носещо формулата на цялата Вселена. Измеренията, които засяга ученикът в изказването си и обвързаността им с българската действителност издигат филма от нивото на изцяло художествената фикция. Днес този филм практически е игрален. Един ден историята ще го превърне в документален.

Аз завърших образованието си в българската система и винаги съм имал особено отношение към нея. От 7ми клас докато завърших винаги когато бях на училище имах едно особено чувство, че има нещо странно в цялата тази система. Нещо, което поддържа порочния кръг на душевния застой, в който се върти обществото ни вече толкова години. Нещо, което никога не съм могъл да формулирам с думи, затова и не съм се опитвал да го обяснявам, а се опитвах да не му се поддавам. В час с Ботев го формулира!

Образователната система изгражда у младите, необуздани и отворени към света съзнания, готови модели на мислене. Модели, от които обществото има нужда. Елементите на тези модели са неслучайно подбрани и много умело системата с годините ги намества на точно определените места. Затова и до ден днешен управляващите знаят слабите места на народа. Знаят къде хората са най-чувствителни. Знае тайните коридори на тези модели, които са заложени в подсъзнанието на всеки индивид. Точно тези коридорчета са невидими за масите и съответно неконтролирани от индивидите и контролирани от върховете на социалната ни пирамида.

Знаете ли, че образователната система е най-чувствителната институция за всяка една нация, защото определя нейното бъдеще? Преди да ви обясня защо, ще обясня цикъла от начало. Първото нещо, с което се запознава един човек са детските приказки. Тяхната цел е да създадат понятията за добро и зло – най-фундаменталните разбирания за един човек. Втората им цел е да изградят разбирания за основните характеристики на човешката психика чрез елементарни типажи – хитрата Кума Лиса, тромавата, но добросърдечна баба Меца, страшният, но тъп Кумчо Вълчо, наивният Зайко Байко и т.н. Третата цел е разбиране на понятието ситуация чрез прости сблъсъци между типажите. Оттам децата вече влизат в детската градина – първата масова социализация, чрез която започват да усещат взаимоотношенията, симпатиите, приятелството и антипатията. Училище! Най-дългият цикъл, започващ с основните инструменти за разбиране и комуникация с обществото – словото, писанието, цифрите и изкуството. Дотук основните инструменти, посредством които вече се усложняват моделите на мислене у децата са изградени. Следва общата култура.

И тук идва the tricky part. Общата култура е купът познания, които обединяват хората в народ. Ние всички българи се наричаме българи и се чувстваме единни като народ, защото говорим на един език и защото имаме сравнително уеднаквени познания що се касае до обща история, литература, научни познания и прочие. Всички тези познания са ключови за начина ни на мислене, защото те са придобити преди развитието на критично мислене - сложният анализ, който вече извършваме като индивиди и не се влияе от всеобщото мнение. Ако в учебния план бяха заложени произведения унижаващи румънците, всенародното отношение към тях щеше да бъде такова. Една част от произведенията, които изучаваме са като цяло антитурски, заради историческия контекст и доказан от различни изследвания факт е, че много българи като цяло изпитват трудно обяснима антипатия към турците или апатия, много рядко симпатия. И също така е факт, че нямаме нито едно русофобско произведение в учебния план. И факт е, че в политико-икономически план България и Русия са близки страни последните 100 години. Същевременно със съседна Турция отношенията са чисто дипломатични и нямаме почти никакви общи дейности. Да не мислите, че това е случайно?! Образователната система е оказала голямо влияние именно върху този аспект. Турция е мощна икономика с огромно производство и в икономически план има огромно поле за търговски дейности, от които да печелят и двете страни, особено предвид разположението ни. Но не това е важното в случая.

По-важното е, че образователната система не е идеалната, чиста информация за света, а е следствие на много мислене от експерти и учени, които съобразяват последствията от всяко съдържание в учебния план за 50 години напред. Защото само добавянето на едно точно определено произведение, носещо определена идеология може да промени из основи общото мислене на нацията, когато новото поколение порасне. Знаете ли, че в Северна Корея представата на хората за външния свят е коренно различна от реалността, както и че на лидера на единствената управляваща партия там се придава божествени качества?! И хората са убедени в тях. Точно толкова убедени, колкото сме всички ние в святостта на националните ни герои – Ботев, Левски, Каравелов, Раковски, Вазов и т.н.

Присъствието на национални герои го има в почти всяка държава. То е нужно за изграждане на национална гордост. А националната гордост защо е нужна?! Защото тя държи хората заедно като общество. А защо това е нужно? Защото иначе всеки щеше да се върне към селото, да си гледа нивата и добитъка, от които да се храни, да си поддържа къщата, в която живее, да си отгледа семейството и така да приключи земния си път. Обществото е социална пирамида и за да бъде построена трябва много хора да се съберат в един град и всеки един да се профилира в различните функции, нужни на това общество, за да работи. Един ще е механик, втори ще е шофьор, трети ще е учен, четвърти ще е артист, пети ще е счетоводител, шести ще е проститутка, седми ще е политик. В нашата държава обаче националните герои не са просто пример за личности, направили нещо велико за народа си. Те се издигат в култ, за някои те се превръщат в движеща сила, в идеология, в религия. Аз ще назова едно от следствията на това явление – развитие на безкритично мислене. Разбира се за него е отговорна и като цяло твърде енциклопедичната структура на образователната система, която не стимулира достатъчно аналитичното мислене, а предразполага назубрянето. И това не е случайно. Защото критичните хора са опасни за върховете на социалната пирамида.

Достатъчно от мен. Ще се радвам вие да продължите/оборите/подкрепите моята теза, както и да коментирате филма в коментарите по-долу."

"Ботев е идиот"

режисьор и сценарист - Деян Барарев

Участват:

Васил - Валентин Стоев

Директор Фичева - Мая Бабурска

Момче от клас - Виктор Апостолов

Момиче от клас - Никол Шопова

Асистент режисьори - Георги Грошков и Илиян Кючуков

Главен оператор - Георги Маринов - Гопето

Стедикам - Славян Стойчев

Фокус - Ангел Балакчийски - Геле

Музика - Ангел Симитчиев

Звук - Михаил Пеловски

Бум оператор - Мариян Кендеров

Sound design - LP Studio

Осветител - Юли Светулката

Пост продукция - Димитър Василев

Специални ефекти - Цвети Димитрова

Продуценти - Деян Барарев и Илиян Кючуков