Легенди и факти за танковата обсада на "Столипиново" през 1978 г.

В България има две истории в различни времена, които примесени с легендите се носят от уста на уста.

Намерихме и отвлечената жена – 73 циганина се изредили над нея през нощта, тя обортирала, била е бременна в третия месец, припадала, а ония изроди продължавали да се гаврят с нея…Издирихме ги за час и наредих да бъдат арестувани. Делата се проточиха повече от година, по-късно разбрах, че в затвора са тикнати само 3-4 изверга и то за пет- шест години, а жената не можаха да я спасят и почина…

Кое и колко от тях е истина не е ясно. Ясно е само, че героя в едната история е жив. Това е историята за проведената акция в Пазарджик от Арлин Антонов. Тя се случва през 1992 година. След изчезването на младо семейство в циганската махала "Токайто". Момичето е изнасилено от 72 - ма души след което е загинало, а съпругът и е зверски смазан от бой с тръба.  Цялата история можете да прочетете тук.

Другата история е от Пловдивската ромска махала - "Столипиново".

 Тя макар и през 1978 година е сходна. Младо семейство е нападнато привечер в квартал „Изгрев“, като извършителите са от съседния квартал „Столипиново“.
Целта на нападателите е грабеж. След като мъжът оказва съпротива е заклан на място, заклана е и бременната му млада съпруга.
По стечение на обстоятелствата се оказва, че закланото момче е племенник на партизански командир Стою Иванов Неделчев (Чочоолу), издигнал се след 9 септември 1944 г. до генерал.

С фактите до тук. Ето и легендите. Според мълвата, която  се носи и до днес, народната милиция се проваля с разкриването и арестуването на убийците.

Според думите на Недко Кертов, който е служил в бригадата на ген. Стою Неделчев, в "Столипиново" е въведено военно положение. В махалата влизат машините от карловската танкова бригада.

Гетото е обградено, а страха плъзва навсякъде. Никой не смее да излезе. Отпуските в милицията са прекратени, а поделенията са в бойна тревога. Танковете минават през няколко двора като събарят една къща в демонстрация на сила.

Генералът даде заповед танкове да влязат в ромската махала, за да няма нито един навън, да се въведе ред и дисциплина. Щабквартирата ни беше в сградата на Пловдивска община. Килиите са долу. Останали са още отпреди 1944 година, когато сградата е била Областна дирекция на полицията. Там вкарвахме циганите, та да видиш може или не може да са дисциплинирани. Не смееха да гъкнат година и половина, камо ли да дерибействат, както се случва сега. Тогава беше единственият период, в който Пловдив живя без страх от криминални прояви.

Генерал Неделчев (Чочоолу), казва, че ако до сутринта убийците на племенника му не са предадени, ще събори следващата къща и това ще продължи, докато не срине всичко, или не залови престъпниците. Издава заповед да се стрела на месо по всеки, който излезе по тъмно на улицата.

Наложен е вечерен час, а в "Столипиново" навлизат войска и тежковъоръжени части на милицията. Последва масов бой. Жени, деца, млади и стари, наред и без подбор. Нарушителите са карани в стари килии, под Общината в Пловдив, където много от тях са били осакатени от бой.

Махалата изглежда обезлюдена. Войници, които са чистили килиите под Общината казват, че по стените имало литри кръв, коса и дори зъби и кости. Всички свидетели за заплашени да не говорят.