Писмо на Антон Чехов до брат си

Едно писмо на Антон Чехов до брат си - Николай Чехов. В него личи истинската същност на писателя и грижовност към брат му и към хората по принцип. 

В думите му личи отношението към света и случващото се. Писмото е поучително и  изпълнено с много ценности и смисъл.
Въпреки, че братът на писателя е бил талантлив художник е имал сериозни проблеми с алкохола, които го лишават от популярност и успехи.

Прочетете и помислете върху думите на руския класик.

Антон Чехов

“Често ми се оплакваш, че хората „не те разбират”! Гьоте и Нютон не са се оплаквали от това… Само Христос, но той е говорел за своята доктрина, а не за себе си… Хората те разбират идеално добре. Ако ти не се разбираш, вината не е тяхна.

Уверявам те като твой брат и като приятел, че те разбирам и ти съчувствам с цялото си сърце. Познавам добрите ти качества, както познавам петте си пръста. […] Имаш само един недостатък и погрешността на твоята позиция, твоето нещастие и твоето неразположение на стомаха се дължат изцяло на него. Това е твоята пълна липса на култура. Прости ми моля те, но veritas magis amicitia*. Разбираш, че животът има своите условия. За да се чувства удобно сред образовани хора, за да бъде като у дома си и щастлив с тях, човек трябва да бъде образован до определена степен. […]

Културните хора трябва според мен да отговарят на следните условия:

1. Те уважават човешката личност и за това са винаги мили, внимателни, любезни и готови да услужат на другите. […] Прощават шума, студа и изсушеното месо, и остроумието, и присъствието на непознати в домовете им.

2. Те не симпатизират само на просяците и котките. Сърцето ги боли за това, което очите не могат да видят… Стоят будни през нощта, за да помогнат на П.., да платят образованието на братята им и да купят дрехи на майка им.

3. Те уважават имуществото на другите и затова си плащат дълговете.

4. Те са честни и се ужасяват от лъжата като от огън. Не лъжат дори за малки неща. Лъжата е обида за слушателите и ги поставя в по-низша позиция в очите на говорещите. Не се преструват, държат се на улицата, както у дома, не се перчат пред по-скромните си другари. […] От уважение към ушите на другите те по-често мълчат, отколкото говорят.

5. Те не омаловажават себе си, за да търсят съчувствие. Не си играят със струните на сърцата на другите хора, за да ги карат да въздишат и да ги използват. Не казват „Аз съм неразбран.” или „Аз съм вече непотребен.”, защото целият този стремеж към евтин резултат е вулгарен, изтъркан, фалшив…

6. Не притежават плитка суетност. Не се вълнуват от такива фалшиви диаманти като познаването на знаменистости, здрависването с П., слушането на възторзите на случаен наблюдател на киноспектакъл, популярността в кръчмите… […]

7. Ако имат талант, те го уважат. За него жертват останалото – жени, вино, суетност… Те са горди със своя талант… Освен това са взискателни към себе си.

8. Те развиват естетическото чувство у себе си. Те не могат да си легнат с дрехите; да гледат пукнатини, пълни с буболечки, по стените си; да дишат лош въздух; да вървят по наплют под […] Не търсят интелигентност (у човека до себе си), която се проявява в непрестанно лъгане. Те желаят, особено ако са артисти, свежест, елегантност, човечност […] Не лочат водка по свяко време на деня и нощта; не душат около шкафовете, защото не са прасета и знаят, че не са. Пият, само когато са свободни, с повод… Защото искат mens sana in corpore sano.

И така нататък. Такива са културните хора. За да си културен и да не стоиш по-долу от нивото на твоето обкръжение, не е достатъчно да си чел „Записките на Пикуик”, или да си научил монолога от „Фауст”…

Необходима е непрекъсната работа, ден и нощ, непрекъснато четене, учене, воля… Всеки час е скъпоценен… Ела при нас, разбий шишето с водка, легни и чети… Тургенев, ако желаеш, който не си чел.

Трябва да се откажеш от твоята суетност, ти не си дете… ще станеш на тридесет скоро.
Време е!

Очаквам те… Всички ние те очакваме.”