Наводненията в Мизия са от алчност

Алчността на арендаторите на малките язовири, които някога обслужваха ТКЗС-тата, издави жителите на Мизия. 

Заради неколкостотин тона каракуда и шаран загиват хора, къщи рухват все едно са от кирпич, а дворовете на сума ти народ са под вода. И тая идиотия ще продължава, докато няма отговорни в държавата, няма наказани, не се търси пряка отговорност.
Пиша това, защото буца се е свила на гърлото ми. И не спирам да псувам. Работил съм в системата на Гражданска защита, още преди да я девоенизират и ликвидират на практика. Имам грамота от министър Емел Етем. Сега с колеги ходим за риба, защото ни пенсионираха, вместо да ползват знанията и опита ни.
Ще ви го разкажа ясно и простичко. Вали. Вали много, ама много. Спускат се ония ми ти мътни води. И къде да отидат. Ако язовирите по пътя имаха свободни обеми, щяха да поемат вадите. Те обаче нямат, защото каракудата и шаранът в тях са по ценни за ползвателите им от живота на хората под чашите.

Мизия - Наводнението през 2014 г.

Изтъпанчват се после министри областни управители и викат: „Няма компрометирани язовири.” Да, бе, няма. Няма спукани стени, обаче обеми колкото половин язовир „Искър” се изливат върху народа барабар с по 100 л. на кв. метър в часдъжд. И като прибавиш към всичкото това слабата комуникация, липсата на информация, инатът и тъпотията на тия, които отказват да се евакуират, ето ти я трагедията, ето го апокалипсисът. И тогава и Червеният кръст, и хеликоптерите са случки пост фактум.
Тодор БАТАКЛИЕВ, Видин