Духът на България

Дойдох си на гости на село. Е всичко е както преди въздухът чист ухае на България,не е както в Берлин.

Улиците празни, тук там някой дядо и баба останали да пазят духът на родината ! В далечината забелязвам една фигура, която се е спряла на средата на шосето. Доближавам се до нея и виждам, че е възрастна женица с една празна пазарска торбичка .
- Момче, спри за малко .
- Да, бабо, кажи.
- Аз май съм се объркала чедо !
Поглеждам я учудено. Бабата стои и безпомощно ме гледа.
- Тръгнах към дома си , ама май съм поела в друга посока! - и избърсва една сълза от очите си.
- Къде живееш? - питам я.
- Ами на центъра на селото ,аз съм жената на Дядо ти Трифон. Не го ли познаваш?
- Не - отвръщам аз.
Бабата ме поглежда и очите и отново се насълзяват.
- Как така се обърках - тюхка се женицата и оправя притеснено забрадката си.
- Да те съпроводя до домът ти - успокоих я аз.
- Благодаря ти - изохка тя и от очите и се стекоха сълзи.
Изпратих я и тръгнах по тихите улици , но нещо в мен се промени в главата ми нахлуха въпроси .Къде ли се скитат чедата на бедната женица ?Дали и моята майка няма да стои един ден така объркана насред нищото ? А аз пътник по чужди земи ,вече не изпитвах удоволствие от разходката си . В главата ми незнайно от къде минаха сцени от група пенсионери, които плащат редовно разходите си и търпеливо чакат на опашките пред инкасаторите. После пред погледа ми преминаха сините лампи на депутатските мерцедеси. И голата истина блесна като току-що избърсан от прахта прозорец. Как живеят с пенсиите си хората, които построиха България ? За това едва ли мисли правителството ! Но всъщност, какво означава думата Правителство? Народно събрание? Закони? Просто думи, от които се възползват определена група хора, а друга, по-голяма ги изпълнява с илюзията, че по-малката ще се сети за тях. Какви илюзии! Но само те остават на бедния народ! Надежда, която да го крепи през тежките зимни нощи, до мига, в който ще попита объркан, застанал смутен и отчаян на средата на пътя:
- Аз май се обърках чедо ...
А далече някъде ще се чуват клаксоните на колите, возещи най-голямата причина за неговото объркване, отдалечавайки я от проблема и водеща я към поредния банкет и пресконференция. "За тази година имаме такъв и такъв растеж...", "Инфлацията е само... процента"... Вече сме европейци... Осигурихме... работни места...." ... А бедният народ, който вече е остарял, продължава да стои в средата и сълзите му капят по земята, която е обработвал дълги години и която единствена ще се погрижи за него !