Нека вашите деца да знаят - "Великите битки на България"
http://www.inter-view.info/2014/12/velikite-bitki-na-bulgaria.html
Великите Битки на България:
През 718 г. българският хан Тервел, син на Аспарух е най-влиятелният и силен владетел в Европа. Неговата помощ търсят от всички страни заради настъпващаите орди на арабските племена. Именно през 718 г. Тервел изпраща армията си на помощ на византийския император, за да спре арабите и така реално, давайки много жертви, но и отблъсквайки мощна армия, Тервел спасява Европа от арабската инвазия. Помощта край Константинопол не само идва навреме, но българите избиват 30 000 араби край стените на византийската столица. Арабите са разгромени от българите и войната приключва.
Арабските летописци оценяват загиналите по време на похода на около 500 000 души. Героизмът на българите и величието на българския влаетел спират армиите на Халифата за цели 6 века. В много съвременни западни източници тази на героична победа на българския хан Тервел е отдадена не само полагащата й се почит, но и е спомената като победата, която спасява Европа.
Битката при Върбишкия проход е една от най-големите победи във военната история на България. Чрез този успех хан Крум успява решително да промени съотношението на силите в Европа и да увеличи значително влиянието на страната. Събитията от 26 юли 811 г. оставят траен отпечатък в отношенията между балканските държави и предопределят развитието на България за дълъг период.Като всеки далновиден владетел и хан Крум бил убеден, че византийците далеч не са най-голямата опасност пред българите. Не по-малка заплаха представлявал и Аварският хаганат. Хан Крум запазил мирните отношения с Византия през 803 г., когато се възкачил на престола. Това му позволило да насочи вниманието си към аварите, които той разбил две години по-късно. Победата му дала възможност да разшири границите на България на север и северозапад. Според историците именно това бил водещият фактор, който предизвикал Византия да наруши мирния договор със страната през 807 г. Разширението й било заплаха за нейната мощ. Този факт, както и помощта, която българите оказвали на славяните при конфликтите им с византийците, вероятно били най-важните причини, които подтикнали император Никифор I Геник да преприеме военен поход. Действията имали променлив успех, като пораженията на императорските войски били улеснени от размирната обстановка във Византия.През май 811 г. Никифор тръгнал на нов поход, нахлул в българските земи и се насочил към северната част на страната през проходите на Стара планина. Той успял да срази българската войска.Плиска била превзета, дворецът - ограбен а сградите – опожарени…
След като безчинствал навсякъде, където имал възможност Никифор решил да се върне в Константинопол. Но успокоението от победата му се оказало лъжливо. Времето, през което ограбвал Плиска, не било пропиляно напразно от хан Крум, той успял да събере нова войска, привличайки към нея и привърженици от аварите. Така се стигнало да развръзката на 25 срещу 26 юли, която императорът въобще не очаквал. Решителната битка се състояла в северния склон на Върбишкия проход, по течението на Камчия. Хан Крум укрепил пътя с дървени трупи и по този начин затворил пътя на отиващата си византийска войска. Напълно объркана, тя не успяла да направи нищо, с което да се защити от атакуващите ги войници. Като се противопоставяли малко време и не могли да постигнат нищо ромеите били жестоко избивани, а останалите, като видели това, побягнали. На това място течала тинеста река. Тъй като не намерили веднага брод, за да преминат, те изпопадали в реката. Тъй като навлезли в нея заедно с конете си и не можели да излязат, затънали в тинята и били газени от онези, които пристигали отзад. Дори малкото византийски войници, изплували от реката, били погубени. Те не успели да преодолеят високата дървена преграда, отвъд която имало дълбок ров. Не се спасил и самият император. Той бил убит още призори в палатката си.
Византийското правителство прави опит да си възвърне загубените земи (българските войски са успели вече да завладеят по-голямата част от Балканския полуостров), чест и достойнство, като успява да изгради срещу България могъща коалиция, в която влизат сърби, маджари и печенеги. Цар Симеон успява да я разстрои със средствата на дипломацията. Византийската армия остава изолирана и трябва да разчита само на собствените си сили. На бойна нога са поставени всички въоръжени сили на империята — 62 000 души — и са съсредоточени в Цариград. Начело на войските застава опитният пълководец Лъв Фока, известен с храбростта си и с многото си победи в азиатските предели на империята.Всички били уверени, че е настъпил краят на българската държава. Най-изтъкнатите военачалници бързали да „споделят славата на този поход".
И все пак, за да се предприеме поход срещу един така страшен противник, какъвто били българите за ромеите, е необходимо да се повдигне бойният дух на византийските войски. С тази цел дворцовият първосвещеник изнася пред тях чудотворния дървен кръст, пред който всички се покланят и се заклеват „да умрат едни за друг". Но за да придадат по-голяма тежест на моралните внушения, ромейските военачалници раздават предварително заплатите на войниците. Византийските сухопътни войски, предвождали от Лъв Фока, се отправят към крепостта Анхиало (Поморие) и се разполагат на стан недалеч от нея. Оттам те възнамеряват да нахлуят в Мизия, след като съюзни печенежки племена проникнат в Малка Скития (Добруджа). Ромейската флота под командването на друнгария на флота Роман Лакапин се отправя към устието на р. Дунав, за да ги пренесе през реката.Симеон оставя слаби заслони срещу печенегите, а сам начело на славните си сили — 60 000 души — се отправя срещу византийската армия, която е най-опасна в момента. Българските войски преминават Хем и се съсредоточават в района на височините северозападно от Анхиало, които по онова време са покрити с девствени гори.Над крепостните стени на Анхиало отпуснато висят ромейски знамена. Лъв Фока извежда ромейските войски от лагера и ги построява в боен ред. Византийското командване замисля да нанесе главния удар с лявото си крило, за да откъсне българите от старопланинските проходи и да ги унищожи. Срещу ромейските се построяват българските войски. Прозвучават бойни рогове и тръби. Стрелците опъват лъковете си и в миг облаци от стрели засенчват слънцето. Конниците навеждат копията си напред и пришпорват конете си. Българи и ромеи се нахвърлят едни срещу други. Започва яростен ръкопашен бой. Земята тръпне под нозете на сражаващите се. Под ударите на тежки боздугани се ломят шлемове и брони. Островърхи копия разкъсват ризниците и се впиват в човешката гръд. От раните на умиращите се стича алена кръв и обагря Анхиалското поле.Ромеите надделяват. Българските редици се огъват и започват да отстъпват. По петите им се втурват византийците. Падат български левенти с лице към врага и сякаш няма сипа, която да спре натиска на ромеите. Такава сила има, но тя е в ръцете на Симеон, а той не бърза да я хвърли в боя. Застанал на височина, обрасла със стройни дървета, той наблюдава напрегнато сражаващите се. От време на време той поглежда към подножието на хълма, където сред гъстата вековна гора между листата на дърветата проблясват бойните доспехи на българските конници. Това е резервът — многочислен, със запазени сили, готов по знак от царя да полети срещу врага. Положението на отстъпващите става все по-тежко. Те не успяват да се задържат по височините южно от Ахелойската река. След като превалят височините, ромеите още по-настървено подгонват отстъпващите български воини. Сега Симеон, който безпогрешно е определил и времето, и мястото за намесата на резерва в боя, сам го повежда. Той се втурва срещу фланга на ромеите неочаквано и неудържимо, като порой. Искри изскачат изпод копитата на препускащите коне.Българската конница се врязва в живото тяло на византийската войска Отстъпващите също се нахвърлят срещу нея. Ромеите бързо се престрояват, за да окажат отпор. Конят на Симеон е ранен, но той не напуска полесражението. Уморени от тежкия продължителен бой, зашеметени от неочаквания съкрушителен удар, византийците нямат повече сили, за да устоят. Настъпва суматоха и те побягват към крепостта Месемврия. Там е единственото им спасение, защото пътят им към Анхиало вече е прекъснат.Пред ужасената тълпа се изпречва малката, но тинеста река Ахелой, която тук е дълбока. Ромеите се струпват на брега и търсят брод. Българите ги застягат. Започва страшна сеч. Прекършени от умора и уплаха, ромеите не са в състояние да се съпротивляват. Труповете им падат един върху друг.
Роман предава на Самуил властта, който управлява България. Под негово управление царството покрива почти целия Балкански полуостров чак до Далмация като само части от Гърция и Тракия остават под византийска власт. Самуил е един от най-известните и тачени български владетели и до днес. Макар да е останал в спомените ни предимно като трагичния пълководец на унизените и ослепени български войници, той провежда една от най-знаменателните битки на България.
Негов най-голям враг за територия и влияние е визнатийския император Василий. Годината 986 е паметна за българския цар Самуил. След редица героични съпротиви срещу византийците, той доказва и показва силата на българите в славната битка при Траянови врата в горещият летен ден на 17 август.
Армията на Василий II, наречен по-късно Българоубиец заради ослепените войници, е тотално разгромена и обърната в бягство. Самуил побеждава три пъти по-голяма от собствената си войска. Самуиловите войници обръщат в бягство многохилядна армия от добре обучени войници и ги унищожават почти напълно. Със защитата на прохода, Самуил запазва териториите на българското царство и предизвиква истински ужас в сърцата на византийския двор. Така става един от най- великите български владетели.
Когато през 1204 г. латинците превземат Константинопол, те изглеждат непобедими. Целите в желязо и водени от гордия Балдуин, светът е в краката им. Или поне те си мислят така.
Цар Калоян се слави със своя буен нрав, любовта си към битките и изключително острия си ум. Най-малкият от братята Асеневци е бесен на кръстоносците подложили на опустошение българските земи, през които са минали.
На 14 април 1205 г. Велики четвъртък Калоян удря рицарите по най-слабото им място - самоувереността.
Рицарите, целите "облечени" в желязо, са непобедими на конете си. Никоя армия не може да ги спре в бой лице в лице. Затова Калоян прибягва до хитрост. Българският цар изпраща малка конница кумани да дразни гордите рицари. След кратко сражение куманите побягват към близката гора.
Увлечени от битката, рицарите тръгват към тях... фатална грешка. Когато попадат в ръцете на българите, милост няма. Рицарите са събаряни с куки и вериги от конете, а веднъж паднали на земята те са безпомощни под тежестта на доспехите.
Оцелелите са малко, сред тях е и император Балдуин I, който се превръща в пленник на Калоян.
Победата на българите над смятаната дотогава за непобедима латинска войска е впечатляващо събитие в тогавашния свят. Вестта за разгрома на рицарите се разнася бързо в цяла Европа. Само една година след нейното създаване на Латинската империя е нанесен съкрушителен удар, който поставя началото на нейния край.
Великите битки на България (1878 -1944 г.)
(Освободителна война, Сръбско-българска война, Балкански войни, Първа и Втора световни войни)
През 1916-1918 година на т. нар. Южен (Македонски) фронт българската армия успешно спира настъплението на Съглашенските войски - над 330 000 англичани,французи, гърци и сърби.
В решителната битка през септември 1918 година Девета Плевенска дивизия на ген. Владимир Вазов постига решителна победа, като Съглашението губи над 60 000 души и се отказва от по-нататъшни опити за пробив на българските позиции.
Българските жертви в това последно сражение са 494!
"В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран!"-
Лойд Джордж, министър-председател на Великобритания.
.............................
Битката при Червената стена са сражения между Шеста Бдинска дивизия и Осма Тунджанска дивизия срещу силите на Антантата, проведени през март - май 1917 година на Южния фронт по време на Първата световна война.
В началото на 1917 г. френското командване разработва операция, която трябва да отхвърли българската армия от Баба планина, да овладее Битолско - Прилепското поле и да надвисне над долината на Вардар.
На 12 март 1917 г. френската артилерия открива огън по върховете - кота 1248 и Червената стена.
Стрелбата продължава 24 часа и въпреки това българите нямат нито един убит и ранен, защото се укриват в бетонни бункери.
На 14 март пет френски дивизии тръгват в атака срещу кота 1248 - Червената стена и западната част на билото на Баба планина,което е заето от 8-ма пехотна дивизия.
След шестдневни боеве кота 1248 е удържана.
Истинската битка е за Червената стена, заради която тръгват в атака три френски дивизии.
Окопите преминават от ръце в ръце по няколко пъти на ден.
На 18 март 1917 г. Червената стена е наречена вече с ужас и възхищение "Македонската Шипка".
В редица участъци бдинци, свършили патроните, търкаляли огромни камъни и дървени трупи върху пълзящите към върха французи.
В началото на май 1917 г. Червената стена е превзета от французите и българите отстъпили на съседния връх.
От военна гледна точка падането на Червената стена не представлявало никаква загуба - цялата останала позиция по Баба планина остава в български ръце, а Битоля - под обстрела на българската артилерия.
Но символичното значение, което придобила Червената стена, не можело да остави върха във френски ръце.
На един стръмен съседен връх българите изнесли на ръце шест оръдия.
На 18 май 1917 г. върху двата френски полка (6000 души), заели Червената стена, се изсипва ураганен артилерийски огън.
Французите са нападнати и с гранати и огнепръскачи.
Когато пехотата атакува, не я посрещнал нито един изстрел. Двама офицери и 259 войници - единствените оцелели от двата полка от 6000 души, ги посрещат с вдигнати ръце.
Червената стена отново минала в български ръце и остава наша до края на войната.
..............................
.
В качеството му на батареен командир през Първата световна война той се проявява като един от най-храбрите командири.
Годината е 1918-а.
В последните дни от войната комунистическата пропаганда успява да подведе войниците, които, напуснали фронта, се насочват към главната квартира на армията ни в гр. Кюстендил, а други обявяват Радомирска република, възглавявани от земеделеца Райко Даскалов.
Възползвайки се от това критично за България положение, сръбска пехота настъпва към гр.Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък и със снаряди обсипва почти обезлюдените български позиции.
Командирите не са в състояние да възпрат нашите отстъпващи войници.
На позицията останал само майор Христо Луков с четири оръдия.
В този критичен момент българските оръдия под командата му загърмели и страхотен огън обсипал настъпващите сърби.
Те били отблъснати.
Примирието вече е било подписано.
На другия ден подполковник Томич поискал да поздрави българските артилеристи, спрели настъплението му.
Войниците посочили Луков, който още бил с обгоряло от артилерийската стрелба дим лице.
“А другите?“- попитал Томич.
“Те бяха няколко овчари и козари, които подаваха снарядите на майор Луков при стрелбата”- бил отговорът.
Сърбинът изревал от яд, но скоро се овладял и поздравил майор Луков за големия подвиг, извършен от него.
“В историята на Франция”, продължил подполковник Томич, има също един, който останал сам да брани Родината си - маршал Пей. Щастлива е България, че има такива защитници офицери.”
Пенсионираният генерал Луков е убит на 13 февруари 1943 година вечерта от терористката с еврейски произход Виолета Бохор Якова.
Застрелян е пред очите на малката си дъщеря, докато влиза в дома си.....
...........................
"На разсъмване на първи срещу втори септември, преди 95 години, българските части преминават тогавашната граница с Румъния и започват бойния си път през присъединените от съседите с удар в гърба български земи.
Всъщност започва една от най-победоносните седмици в българската военна история, която дълго бе покрита от строго декретирана забрава, а възвръщането й в националната памет днес се възприема като вълнуващо откровение.
В тази първа седмица войските ни записват победите при Куртбунар (2. IХ), Кочмар и Карапелит (3. IХ), превземат Добрич (4.IХ) и Тутракан (6. IХ), отблъскват мощния удар на румънски, руски и сръбски сили при Добрич (7. IХ) и разпиляват руската казашка дивизия (8.IХ).
Засияват имената на славните български генерали Стефан Тошев, Тодор Кантарджиев и Пантелей Киселов. Тази седмица е велика в живота на всеки от тях.
Но това преди всичко е звездната седмица на легендарния водач на българската конница генерал Иван Колев.
При Куртбунар (Тервел) неговите кавалеристи в първото си сражение смазват пресрещналата ги румънска пехота.
При Кочмар и Карапелит те разгромяват военната колона, която бърза в помощ на тутраканската групировка на противника преди българския щурм.Тази победа на генерала е неговият огромен принос в превземането на Тутракан.
При Добрич след петчасов марш пешите дружини на Първа конна дивизия връхлитат врага "на нож", а кавалеристите атакуват с високо вдигнати щандарти, удрят във фланг и в тил румънци, руснаци и сърби, разпръскват ги и ги прогонват - спасяват града от опожаряване, а жителите му от гибел.
На другия ден в директната битка с руската конна дивизия ескадроните на генерал Колев показват забележително бойно майсторство, хладнокръвие и военна зрялост и обръщат прочутите със своя устрем и военен плам казаци в бягство на бойното поле......
......
Добре известна е историята с намесата на конната дивизия при Добрич.
Генерал Колев научава за надвисналата над града руско-румънско-сръбска опасност, когато сблъсъкът е в разгара си.Срещу него са казаците, добре разположени за бой.
Преценява мълниеносно,оставя срещу тях заслони и поема в знаменития си марш...
След 5 часа ескадроните му се появяват на бойното поле при Добрич и смазват противника.
После се връщат на изоставените позиции.
Неприятелят дори не е усетил отсъствието.
След общо стотината километра изтощителен марш и едно кръвопролитно сражение дивизията му дава първия жесток урок на казашката конница в Добруджа."...
"Ние не можем да противостоим на българската конница.
Те, макар и десет на брой, се нахвърлят като бесни кучета на четиридесет наши...!"
(Казаци от Руската казашка дивизия за противостоящата й конница на ген.Иван Колев.)
След първите две поражения казаците отказвали да се бият срещу българската конница...
..................................
В периода 5-6ти септември 1916-а, през Първата световна война, българската армия извършва една от най-големите си победи като превзема Тутракан, превърнат по това време с "непревземаема" румънска крепост.
В битката загиват 8000 души, от които 1800 българи.
..............
През юни 1913 година, по време на Междусъюзническата война, два български полка (3000 войници), командвани от полковник Константин Каварналиев, успяват да спрат над 42 000 гърци!
При Кукуш гърците губят 10 000 души, а после са победени и край Дойран. След това гърците се отказват от настъпление към България.
В разгара на решителното сражение полковник Каварналиев е ранен и умира на 23 юни 1913 година.
..............................
На 26-ти март 1913, през Балканската война, Одрин е превзет с решителен щурм от български и сръбски войски.
Одринската крепост е считана за непревземаема..
Превзета е с две нощни атаки общо - за три дни..
Пробивът е извършен под командването на ген. Георги Вазов, а при Одринската крепост нашите воини използват методи и тактики, непознати във военното изкуство до тогава - като подвижния заградителен огън, неподвижния заградителен огън, огневия вал, коригиране на артилерийския огън от самолет, съсредоточаване на 70 оръдия/ км фронт (30 години по-късно немските войски при Курск достигат до 72).
...........................
ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ОДРИН УДАРИ ШАМАР НА ЕВРОПА
Българските пълководци и войници оборват корифеите и променят представите за водене на военни действия. В ранната пролет на 1913 г. българският войник се покрива с неувяхваща слава. Тогава, по време на Балканската война, българската армия овладява смятаната за непревземаема Одринска крепост. Всички видни военни теоретици и специалисти смятали, че тази крепост може да падне само след продължителна неколкомесечна обсада, а българите я превземат за две нощи с ускорена атака.
Щурмът започва на 11 март в 13 часа, когато нашите артилерийски батареи откриват унищожителен огън по 26-те форта, в които са се укрили 75 000 турски войници и офицери. Атаката на българската пехота започва в три часа на Източния сектор, последвана скоро и от войските на Южния сектор. Към 7 часа сутринта генералите Никола Иванов и Георги Вазов докладват, че предните позиции на врага са превзети. Единствено атаките на сръбските части са отблъснати от турците в Западния и Северозападния сектор.
На 13 март в 3,20 ч. започва последният щурм на главната N фортова линия. Ударът е нанесен в Източния сектор от нашата пехота. На разсъмване 10-и родопски полк превзема форта Аджийолу, а шипченци – Айвазбаба. Това е краят. Фортовете започват да падат един след друг.
В 10 ч. българските полкове нахлуват в Одрин и турците искат прекратяване на огъня. Хиляди български кавалеристи обкръжават форта Хадерлък, където командващият одринския гарнизон Шукри паша се предава на полк. Генко Мархолев.
По време на щурма българите губят 1298 убити и 6655 ранени войници и офицери. Сърбите – 274 убити и 1173 ранени войници и офицери.
Същият ден (11 март) е атакувана и укрепената линия при Чаталджа, където 1-ва шопска и 9-а плевенска дивизия, без да знаят, че щурмът им е замислен само като демонстративен, помитат една конна и две пехотни дивизии. Турците изоставят укрепения град и се юрват към Проливите. Пътят към Цариград е открит.
Най-куриозното се случва на третия фронт – Галиполския. Там българското командване не предвижда дори демонстративни действия. Вестта за падането на Одрин предизвиква мощно “ура” в българските позиции. Сметнали бойния вик за начало на атака, турските войски панически напускат предните си позиции и побягват към фортовете.
Победите при Одрин и Чаталджа принуждават Османската империя да проси мир. Тези военни успехи довеждат до подновяването на прекъснатите преговори за мир и на 17 май 1913 г. е подписан Лондонският мирен договор. Според него Турция отстъпва на съюзниците всички земи на запад от линията Мидия-Енос в Източна Тракия. Албания е провъзгласена за независима държава. Договорът отбелязва края на Османската империя в Европа и освобождаването на обширни територии с многобройно население.
ПРИНОС КЪМ ВОЕННОТО ДЕЛО
Българската артилерия за първи път прилага използваните и досега прийоми като непрекъсната огнева поддръжка на пехотата, огневия вал, извършва нощна артилерийска подготовка и поддръжка на настъпващите войски. Огънят й се насочва от проникнал в Одрин български офицер разузнавач, който от минарето на една от джамиите докладва къде са турските цели и коригира стрелбата. Неслучайно 11 март става Ден на ракетните войски и артилерията на Българската армия, определен със заповед на министъра на отбраната от 7 май 1992 г. На този ден преди 92 години в 13 ч. е дадено началото на артилерийската подготовка на атаката на Одринската крепост. Проявява се и аеропланното отделение. Поручиците Продан Таракчиев, Радул Милков и Христо Топракчиев за пръв път във военната история използват самолета за разузнаване и бомбардиране на противниковите позиции. Също за пръв път на наш боен самолет лети и милосърдната сестра Райна Касабова, която пуска позиви над обсадения Одрин. В края на октомври 1912 г. своя принос във войната дава и младият български черноморски флот. Торпедоносци, командвани от капитан втори ранг Димитър Добрев, атакуват големия турски броненосец “Хамидие”. Взривен от торпедото на катера “Дръзки”, противниковият кораб на буксир с мъка се добира до Босфора и на практика излиза от войната.
..............
По време на сраженията при Булаир по време на Балканската война, турците атакуват българските позиции с около 38 000 души срещи 10 000 наши войници от Седма пехотна Рилска дивизия.
Българите извоюват блестяща победа - убиват над 5 000 и раняват около 10 000 вражески войници.
Българските загуби са 114 убити и 437 ранени!
...................................
Войната на капитаните срешу генералите...
В този момент български сили, останали в тези дни по западната граница са малобройни, героично и много над възможностите си удържат сръбските части на линията Сливница-Гургулят. В това време българската армия на изток, до Турция, се решава на неописуем героизъм, за да защити българската територия. Армията няма бърз превоз, който да я отведе до почти най-крайната западна точка. Затова тя тръгва пеша. Войниците вървят по трима и се държат под ръка. Така се редуват да спят прави, докато другите двама ги носят. Не спират нито за храна, нито за вода, разчитат на помощта на населението по пътя си. За изключително кратките три дни българската армия извървява целия път от Източна до Западна България и се включва в сраженията на Сливница така, както е дошла- уморена, мръсна, гладна, вървяла без спиране три дни, но с героична цел.
В тридневните битки на 5-7 ноември 1885 година сръбските войски са разбити и принудени да отстъпят. В следващите дни сръбските войски понасят още поражения - при Драгоман и Цариброд. Българските войски пресичат сръбско-българската граница и сред ожесточени сражения на 14 и 15 ноември овладяват Пирот. Сръбската армия е изправена пред пълен разгром, който е избегнат благодарение на намесата на Австро-Унгария. На 16 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград, пристига в главната квартира на българската армия в Пирот и настоява да се прекрати нейното по-нататъшно настъпление, както и става, но с тази кратка и изключитено ефективна битка, с тридневния нечовешки поход на българските войници, България показва на всичките си съседи и на целия свят героизма и всеотдайността на своята армия.
...................
В жестока схватка с шесткратно надвишаващ силите им противник руските войски и българските опълченци удържат Шипченския проход през Руско-турската освободителна война и изиграват решителна роля за крайния изход на войната. Кулминацията на боевете е през месец август 1877 г., но на практика защитата на прохода продължава много по-продължително време.
Подвигът на героите от Шипка е възпят в прочутата ода на Иван Вазов "Опълченците на Шипка".
.................
В края на м. декември 1877 г. Южния отряд на Руската армия,командир, генерал-лейтенант Фьодор Радецки, преминава Стара планина при трудни зимни условия.В състава на колоните са включени и дружините на Българското опълчение.Предвижда се дейстивие от движение срещу противниковите сили на южния склон на Шипченския проход и в укрепения Шейновски лагер, изграден недалеч от с. Шейново.
Битката се развива в два боя на 8-ми и 9-и януари 1878 г.
Шейновският турски лагер е изграден от Централната османска армия.
Опорен пункт на основните сили заели проходите на Централна Стара планина. Разположен е срещу южния изход на Шипченсикия проход.
Формата му е кръг с радиус 1,5 км с център с. Шейново.
Най-силно е укрепена източната част с дължина на отбранителната линия 2 км, с.Шипка - с. Секеречево (дн. Хаджидимитрово).
Отбраната е от две свързани линии. Първата е с основа от пет могили с разположени две батареи и стрелкови ложименти. Втората е съставена от пет редута, разположени за кръстосан огън срещу равна и открита местност.
Могилата Косматка, зад втората линия, е командна.
Тук са установени резервите на Вейсел паша. Другите участъци на лагера са отбранявани от 9 редута. В хода на битката землените профили са укрепени допълнително и усилени с дългобойна артилерия.
В лагера са разположени 11,5 табора и 29 оръдия.
Боят на 9 януари - IX-а стрелкова бригада и V-а Опълченска дружина атакуват и превземат централния Шейновски редут №2.
При заповяданата атака руските части не смеят да повдигнат глава.
От Опълченската дружина някой запява.
Вик: "Ура!" - и опълченците се вдигат, и независимо от кръстосания артилерийски и стрелкови огън, атакуват редута.
Руските части са увлечени- централният редут е превзет!
Към 12:00 часа в атака срещу турските сили на Шипченския проход преминава и централната колона. Главния удар нанася 55-и Подолски пехотен полк. Обходно движение осъществяват Брянският пехотен полк и Житомирският пехотен полк. С цената на 1 507 убити и ранени, централната колона сковава силите на турската групировка и недопуска тя да окаже помощ на Шейновския лагер.
Резултати:
Изправен пред неминуемо поражение, към 15:00 часа Вейсел паша изпраща парламентьор при генерал-лейтенат Михаил Скобелев с предложение за капитулация. Предложението е прието с условие да се предадат и частите при Шипченския проход.
Шейновската битка завършва с пленяването на цялата Централна османска армия (3 паши, 765 офицера и 22 000 войника). Броят на убитите и ранените е 4000 души.
Турция се лишава от най-боеспособната си армия към началото на 1878 г.
Окончателно е разкъсана отбранителната турска линия по Стара планина.
Открит е пътят за настъпление в Тракия и към Цариград. Общи руски загуби - 5 107 убити и ранени.
И така нататък, и така нататък - връщайки се назад в историята - до Александър и Ахил.......
........................................
1943-1944 г. Подвизите на българските летци. http://www.youtube.com/watch?v=pltiRqiUZP8
По време на Втората световна война България на два пъти е била бомбардирана от англо-американската авиация.
С нищо непредизвикани бомбардировки...
Англо-американскит части срещат неочаквана и яростна съпротива и след вторият опит се отказват напълно от бомбардировките...
ЗАГУБИ: 470 противникови летци срещу 19 наши!!!
"Българските летци се бият с ожесточение,като че ли защитават най скъпата светиня на света! За мен те изчерпаха понятието "ненадмината ярост в авиацията"!" - лейт. Едуард Тинкар
...................
Малко известен е фактът ,че Българската армия в края на 1944 напълно разгромява немската елитна, многоопитна, отлично въоръжена и отпочинала група армии "Е",с численност 550 000 войници - които се оттеглят от Гърция и Кипър.
Немското командване на групата армии имало глупостта пътьом да плени командването на българският корпус в Македония.
Царското българско правителство ,опасявайки се от немска провокация, е било концентрирало 520 хилядна армия на западната граница.
Научавайки, че България влиза във войната заради инцидента в Македония, немкото военно разузнаване - Абвера, се ужасило.
"Това е краят на Германия!" - гласяла констатацията на Абвера.
Германия изключително разчитала на Групата армии "Е" за обръщане на хода на войната...
И наистина - с 30 хиляди по малочислената българска армия,въоръжена с остаряло немско оръжие, натикала в Югославските и Албански планини елитната група армии и за месец напълно ги разгромява.
Това е единственият път през войната ,когато немските загуби превишават загубите на противника им при равностойна битка. Американци и англичани са губили по трима войници на един немски,а Съветската армия по седем за един германец.
Трябва да се признае на германците отличното воюване през тази война.Само огромното числено и ресурсно превъзходство на техните противници и някои глупости на немското командване позволява на съюзниците да спечелят войната с тях.
...................
МНЕНИЕ НА ЧУЖДИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА КАЧЕСТВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННИ
„Националното чувство, любовта към отечеството и свободата, опасността за домовете и огнищата… – всички тези чувства заедно мощно подействуваха и създадоха у българите онова патриотично въодушевление, онази готовност за саможертва, и страстно лично самоотвержение, които събуждат всички дремещи сили на една страна и утрояват силата на една армия“. Подполковник Бленкнер
„Преходите на българските войски по време на съсредоточението бяха нещо съвсем изключително и спадат към най-значителните на века“. Полковник Хуго фон Билимек-Вайсолм
„Тези преходи правят висока чест на българските и източнорумелийските войски и ги поставят, колкото се отнася до физическата издръжливост, в реда на най-добрите войски в Европа“. Полковник Карл Регенсбургски
„Българите се сражаваха с хладнокръвие и достойна за възхвала храброст“. В-к „Дейли нюз“ за сражението при Сливница
„…сърбите стреляха неправилно и без команда, докато българите водеха огън с прецизност и голямо пестене на боеприпасите“. В-к „Алгемайне милитерцайтунг“ за боя при Цариброд
„Пехотинците са подготвени като отлични бойци за провеждане на атака, завършваща с щиков удар…Щом се заповядваше атака, съответната войскова част едва ли вече можеше да бъде задържана“. Немският историк Мюлер
„Българите показаха голяма издръжливост и твърдост в отбрана, както и ясно изразено предпочитание към щика“.
„За разлика от сърбите българите проявиха един просто великолепен настъпателен порив“.
„Когато българите виждаха, че обстановката ставаше за тях много тежка, те се хвърляха в щикова атака и този начин на действие никога не се провали. При такава обстановка обаче сърбите в повечето случаи удряха на бяг. Именно по отношение на това изпъква съвършено ясно колосалната разлика във вътрешната стойностна двата противника. Едната страна се отличава с безусловна увереност в победата, докато в другата страна владее малодушие“. Майор о. з. Х. Кунц
„Но против всякакво очакване българите, без руските офицери, при съотношение на силите две към три поголовно разбиха сърбите и спечелиха уважението и възхищението на изумена Европа“. Фридрих Енгелс За Балканската война 1912–1913 г.
„Един от най-големите триумфи, които въобще военната история познава“. Луи Бързина – кореспондент на в-к „Дейли телеграф“,за овладяването на Лозенград
„Най-модерните фортове Айвазбаба, Таштабия и Айджиолу са съвършено разрушени. Като гледа развалините, човек не може освен да се чуди на българската артилерийска стрелба“. В-к „Морнинг стар“ за действията на артилерията при Одрин
„Най-голяма слава за българите…Този толкова хубав успех беше постигнат за 32 часа битки за чест на българите, които действаха прекрасно“. Майор Камий Луи дьо Матарел – френски военен аташе в България, за Одринската операция
„Превземането на една съвременна голяма крепост след двудневен щурм се явява случай съвършено неизвестен в историята на войните от последното столетие… Несъмнено и истинско военно изкуство показаха българите при Одрин. Истините на военното дело са известни на всички, но да ги прокарат на дело могат само надарени хора“. К. Шумский – кореспондент на в-к „Русская молва“
„Заповеди къси, точни и своевременни, абсолютна тайна в приготовлението, величествена дисциплина и търпение в чакането, тясна свръзка между всички родове войски, изненада и енергия в изпълнението, такива са характерните черти на командването и неговите подчинени в славния подвиг, с който може да се гордее обсадната армия“. „Превземането на Одрин стои наред с най-славните военни подвизи във военната история на всички народи“. Полковник Пиер де Мондезир – комендант на Тулонската крепост
„Храбростта на българската армия е безподобна. Аз сега се уверих, че на вашата армия никаква крепост не може да противостои“. Мехмед Шукри паша – комендант на Одринската крепост
„Българите не се придържаха никъде към шаблонни способи за атакуване. Те се приспособяваха към обстановката и използваха много умело всички възможни начини за движение напред“. Оценка на Генералния щаб на германската армия
"Атаката е в кръвта на българите, техният боен дух и техният устрем са достойни за възхищение“. Из донесение до Генералния щаб на австро-унгарската армия
„Българският офицер е прилежен, старателен и ревностен в службата, разсъдлив и непретенциозен, твърд спрямо себе си, запазва самообладание, проявява сърцатост и настъпателен дух и е изпълнен с огнена обич към отечеството“. Оценка на Генералния щаб на германската армия За Първата световна война 1915–1918 г.
Скръбно звучи това име в ухото на всеки румънец! То е свързано с едно от най-големите поражения от святата наша война. Поражение болезнено, унизително, срамно…И Тутракан не само че ни удари една плесница по лицето и ни обля в кръв сърцето, но повлия дълбоко върху по-нататъшното развитие на войната. Той е първоначалната причина за нашите нещастия и за разгрома, който последва“. Генерал Константин Кирицеску след победата на българската армия при Тутракан
„Огънят, който е насочен срещу румънската позиция при Топрахисар, надминава по силата си всичко видяно дотогава на добруджанския фронт… Действието на неприятелската тежка артилерия е страшно… Цели батареи, обхванати от неприятеля, са извадени от строя. Окопите и прикритията са разрушени и войниците заровени в пръстта“. Генерал Константин Кирицеску за действията на българската артилерия
„В действителност българинът доказа, че е храбър войник. Неговото любимо оръжие беше щикът. Той беше изпълнен с гореща любов към отечеството…“. „Българите изпълниха своя дълг. Те вече имат авторитет сред нашите войници. Австро-унгарските войски са неравностойни, а чешките съвсем не са уважавани“. Генерал-фелдмаршал Аугуст фон Макензен
„Българите довършиха едно велико дело за себе си и за съюза“. Германският кайзер Вилхелм II след превземането на Мачин от 3-а армия
„От всички наши съюзници България бе единствената държава, която прояви най-големи усилия“. А. фон Ернстхаузен За войната с Германия 1944–1945 г.
„Огънят на българската артилерия беше толкова точен и унищожителен, че голяма част от батальона бе избита, а останалите живи бяха принудени да отстъпят“. „Действието на вашата артилерия е ужасяващо“. Из показанията на пленени германски войници през есента на 1944 г.
„Въпреки че намиращите се в Македония войски вече трябваше да се отбраняват само срещу българите, пътят за оттегляне не бе безопасен. Именно българите нанесоха опасни удари срещу него. Боеспособността на българите бе изненада“. Германският военен историк Карл Хнилика
„Българите са единствената сила, която е в състояние да задържи германците в долината на Морава… всяко изтегляне на българските войски ще има катастрофален характер“. Из оперативната сводка на английското военно министерство от 14.10.1944 г.
„Пристигнах на позицията скоро след нейното превземане и ми направи силно впечатление дисциплината, духът и чистотата на войските, които видях“. Английският генерал Уолтър Оксли след посещението му на Страцинската позиция
„В продължение само на три месеца Българската армия пожъна решителни успехи“. В-к „Ню Йорк таймс“ за действията на Българската армия през есента на 1944 г.
„Имах възможност със собствените си очи да видя твърдостта на българските войници в отбрана, смелостта, решителността и неудържимия им порив в настъпление. Няколко пъти наблюдавах на предната линия как войниците, офицерите и генералите от Българската народна армия се държат в боя под въздействието на плътния масиран огън на противника, в момента на авиационна и танкова хитлеристка атака и нито веднъж не забелязах каквато и да било паника и неустойчивост в техните редове. А по същество това беше бойното кръщение на българските воини. Съветският генерал-полковник Сергей Бирюзов
„По време на боевете аз не веднъж имах възможност да се убедя в силата на бойния дух, в храбростта и майсторството на българските воини – пехотинци и артилеристи“. Подполковник Зосим Белозеров – представител на Трети украински фронт при Първа българска армия
„Българският войник…когато се заеме да брани интересите на своя народ, е голям и ненадминат герой. Това е вярно еднакво и за войниците, и за офицерите… До това заключение аз дойдох, когато наблюдавах боевете на Българската армия… Да, вие имате една доброкачествена и хубава армия“. Подполковник Андрия Пейович – представител на югославската армия при Първа българска армия
...........................
БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ЕДИН ЧУЖДЕНЕЦ,1909 г.
"Има една друга категория разхождащи се, които срещаме на всяка крачка - това са военните. Може да се каже, че са легион. В младата си армия България вижда необходимия инструмент за “славни бъднини”, които бъдещето й предрича, и тя не пести нищо за да направи от тази армия една “военна машина”, готова за всякакви изпитания. Българският селянин, трябва да признаем, е прекрасен материал за “войник”. Як, енергичен, нечувстващ умора и лошо време, той се храни скромно и нехае за удобствата. Той има всички добродетели на руския войник, “нашият свещен сив звяр”, както казваше Драгомиров /руски царски генерал от Освободителната армия/, но има още няколко допълнително, една от които е крайната трезвеност, и на последно място един активен ентусиазъм, който го прави първокласно нападателно оръжие. Нужно ли е да казваме, че той не е префинен, но това не е важно. Сляпо дисциплиниран, той не би могъл да има личната инициатива на нашия френския войник, толкова оправен по време на поход. Но такъв, какъвто е българският войник, в средата, в която живее, и при обстоятелствата, при които ще се бие, той е превъзходен войн. Освен това, прав или не, той е високо убеден в превъзходството на своята “страна” и на своята “армия” над съседните страни и армиите съперници; и това се явява още едно от положителните му качество на войник.
Произхождащ направо от същата среда, българският офицер, също селянин или син на селянин, има точно същите качества на военен, имайки освен това техническите знания, които напълно липсват на войника. На външен вид здрав и силен, енергичен и даже груб, добре облечен в униформа почти руска, но без малко “женствената” елегантност на офицерите от съседната столица, българският офицер, поради липса на литературна и артистична култура,която счита за ненужна, е единствено и силно зает с подготовката за война; и в тази война той предвкусва с шовинистично задоволство славни победи, което може би не е недостатък.
Въобще, съдейки и по външния вид, българската армия прави много добро впечатление, когато, завръщайки се от учения, те дефилират с гъвкава и твърда стъпка, пеейки в хор по руски образец.
И ако стойността на една армия се оценява според впечатлението, което войниците от столицата оставят у минаващия чужденец, може да се вярва, ча българската армия заслужава високото мнение, което тя има за себе си." (М. Л. Коши, 1909 г.)
„Овнешката битка“ – първото и последно поражение на Чингис хан
Състоялото се през 1223г. сражение е документирано като първата и последна загуба на монголския владетел. Той останал удивен от дързостта на волжките българи. Загубата на най-изтъкнатия му пълководец довела до няколко поредни военни съвета(курултаи), на които било решено да се ликвидира Българската държава. За една година монголската империя събрала близо 500 000 души войска. От тях 300 000 били изпратени към столицата на Волжка България – град Булгар. Освен редовната армия, в похода участвали и васални такива, чийто брой остава неизвестен. Завладяването на създадената от хан Котраг държава започва през 1224г. и приключва чак през 1270г., когато срещу нашествениците се изправя едва 120 000-на българска войска.БИТКАТА ПРИ ОНГЪЛА
А император Константин, като се научил, че мръсен и нечист народ се е настанил неочаквано отвъд Дунава в Оглоса и че напада и опустошава близките до Дунава земи, т.е. сега владяната от тях страна, тогава владяна от християните, много се огорчил и заповядал всички отряди да преминат в Тракия. И като въоръжил флота, потеглил срещу тях по суша и по море с намерение да ги изгони с война, като отправи в боен ред пехотната войска по суша към т.нар. Оглос и Дунава, и заповядал на корабите да пуснат котва на близкия бряг. Българите, като видели тези гъсти многобройни редици, се отчаяли за спасението си, избягали в споменатото укрепление и взели мерки за защита. След като в продължение на три-четири дни те не се осмелявали да излязат от това укрепление, а ромеите не завързали сражение поради блатата, мръсният народ, забелязвайки слабостта на ромеите, се съвзел и станал по-смел. Понеже императорът страдал силно от болки в крака и бил принуден да се върне с пет кораба и с приближените си в Месемврия, за да прави бани, оставил стратезите и войската със заповед да водят схватки, за да ги измъкнат от укреплението и да завържат сражение с тях, ако се случи да излязат. В противен случай да ги обсадят и да ги пазят в укрепленията. Конниците обаче разпространили слуха, че императорът бяга, и обзети от страх, се отдали също на бягство, без никой да ги преследва. А българите, като видели това, започнали да ги преследват подире им и повечето погубили с меч, а мнозина наранили. И като ги преследвали чак до Дунава, преминали го и дошли при т.нар. Варна, близо до Одесос, и до тамошната земя. Като видели, че мястото е много сигурно - отзад поради реката Дунав, отпред и отстрани поради теснините и Понтийско море, и след като покорили измежду намиращите се там славянски племена т.нар. седем племена, поселили северите от предната клисура до Верегава (вер. Ришкия проход) към източните части, а към юг и запад до Авария останалите седем племена, които плащали данък. И тъй, след като се разширили в тези места, възгордели се и започнали да нападат и да поробват крепостите и земите, които били под ромейска власт. Принуден от това, императорът сключил мир с тях, като се съгласил да им плаща годишен данък за срам на ромеите заради многото ни грехове. Защото чудно бе за близки и далечни да слушат, че този, който е направил свои данъкоплатци всички - на изток и на запад, на север и на юг, - да бъде победен от този мръсен и новопоявил се народ. Но той, като вярвал, че това се е случило на християните по божия промисъл, сключил мир, разсъждавайки по евангелски. И до края на живота си той бил необезпокояван от враговете си.Из „Хроника" на Теофан Изповедник
КОШМАРЪТ НА АРАБИТЕ
През 717 г. за император на великата византийска империя е коронясан Лъв III,. През лятото на същата година, обаче Маслама, брат на халифа Сюлейман преминава Дарданелите и блокира по суша Константинопол със 180 хилядна армия и 2500 кораба.През 718 г. българският хан Тервел, син на Аспарух е най-влиятелният и силен владетел в Европа. Неговата помощ търсят от всички страни заради настъпващаите орди на арабските племена. Именно през 718 г. Тервел изпраща армията си на помощ на византийския император, за да спре арабите и така реално, давайки много жертви, но и отблъсквайки мощна армия, Тервел спасява Европа от арабската инвазия. Помощта край Константинопол не само идва навреме, но българите избиват 30 000 араби край стените на византийската столица. Арабите са разгромени от българите и войната приключва.
Арабските летописци оценяват загиналите по време на похода на около 500 000 души. Героизмът на българите и величието на българския влаетел спират армиите на Халифата за цели 6 века. В много съвременни западни източници тази на героична победа на българския хан Тервел е отдадена не само полагащата й се почит, но и е спомената като победата, която спасява Европа.
 |
| Хан Крум отрязва главата на своя враг и прави от нея бокал (чаша), който е наречен - "Никифоровата кратуна" |
ГЛАВАТА НА ИМПЕРАТОРА - НИКИФОРОВАТА КРАТУНА
"... Крум като отсече главата на Никифора, окачи я за няколко дена на дърво за показ на посещаващите го езичници и за наш позор. А след това, като я взе и като оголи черепа, облече го отвън със сребро и гордеейки се, караше да пият от нея (чашата) вождовете...
Битката при Върбишкия проход е една от най-големите победи във военната история на България. Чрез този успех хан Крум успява решително да промени съотношението на силите в Европа и да увеличи значително влиянието на страната. Събитията от 26 юли 811 г. оставят траен отпечатък в отношенията между балканските държави и предопределят развитието на България за дълъг период.Като всеки далновиден владетел и хан Крум бил убеден, че византийците далеч не са най-голямата опасност пред българите. Не по-малка заплаха представлявал и Аварският хаганат. Хан Крум запазил мирните отношения с Византия през 803 г., когато се възкачил на престола. Това му позволило да насочи вниманието си към аварите, които той разбил две години по-късно. Победата му дала възможност да разшири границите на България на север и северозапад. Според историците именно това бил водещият фактор, който предизвикал Византия да наруши мирния договор със страната през 807 г. Разширението й било заплаха за нейната мощ. Този факт, както и помощта, която българите оказвали на славяните при конфликтите им с византийците, вероятно били най-важните причини, които подтикнали император Никифор I Геник да преприеме военен поход. Действията имали променлив успех, като пораженията на императорските войски били улеснени от размирната обстановка във Византия.През май 811 г. Никифор тръгнал на нов поход, нахлул в българските земи и се насочил към северната част на страната през проходите на Стара планина. Той успял да срази българската войска.Плиска била превзета, дворецът - ограбен а сградите – опожарени…
След като безчинствал навсякъде, където имал възможност Никифор решил да се върне в Константинопол. Но успокоението от победата му се оказало лъжливо. Времето, през което ограбвал Плиска, не било пропиляно напразно от хан Крум, той успял да събере нова войска, привличайки към нея и привърженици от аварите. Така се стигнало да развръзката на 25 срещу 26 юли, която императорът въобще не очаквал. Решителната битка се състояла в северния склон на Върбишкия проход, по течението на Камчия. Хан Крум укрепил пътя с дървени трупи и по този начин затворил пътя на отиващата си византийска войска. Напълно объркана, тя не успяла да направи нищо, с което да се защити от атакуващите ги войници. Като се противопоставяли малко време и не могли да постигнат нищо ромеите били жестоко избивани, а останалите, като видели това, побягнали. На това място течала тинеста река. Тъй като не намерили веднага брод, за да преминат, те изпопадали в реката. Тъй като навлезли в нея заедно с конете си и не можели да излязат, затънали в тинята и били газени от онези, които пристигали отзад. Дори малкото византийски войници, изплували от реката, били погубени. Те не успели да преодолеят високата дървена преграда, отвъд която имало дълбок ров. Не се спасил и самият император. Той бил убит още призори в палатката си.
МЪТНАТА РЕКА АХЕЛОЙ
(20. VIII. 917)Византийското правителство прави опит да си възвърне загубените земи (българските войски са успели вече да завладеят по-голямата част от Балканския полуостров), чест и достойнство, като успява да изгради срещу България могъща коалиция, в която влизат сърби, маджари и печенеги. Цар Симеон успява да я разстрои със средствата на дипломацията. Византийската армия остава изолирана и трябва да разчита само на собствените си сили. На бойна нога са поставени всички въоръжени сили на империята — 62 000 души — и са съсредоточени в Цариград. Начело на войските застава опитният пълководец Лъв Фока, известен с храбростта си и с многото си победи в азиатските предели на империята.Всички били уверени, че е настъпил краят на българската държава. Най-изтъкнатите военачалници бързали да „споделят славата на този поход".
И все пак, за да се предприеме поход срещу един така страшен противник, какъвто били българите за ромеите, е необходимо да се повдигне бойният дух на византийските войски. С тази цел дворцовият първосвещеник изнася пред тях чудотворния дървен кръст, пред който всички се покланят и се заклеват „да умрат едни за друг". Но за да придадат по-голяма тежест на моралните внушения, ромейските военачалници раздават предварително заплатите на войниците. Византийските сухопътни войски, предвождали от Лъв Фока, се отправят към крепостта Анхиало (Поморие) и се разполагат на стан недалеч от нея. Оттам те възнамеряват да нахлуят в Мизия, след като съюзни печенежки племена проникнат в Малка Скития (Добруджа). Ромейската флота под командването на друнгария на флота Роман Лакапин се отправя към устието на р. Дунав, за да ги пренесе през реката.Симеон оставя слаби заслони срещу печенегите, а сам начело на славните си сили — 60 000 души — се отправя срещу византийската армия, която е най-опасна в момента. Българските войски преминават Хем и се съсредоточават в района на височините северозападно от Анхиало, които по онова време са покрити с девствени гори.Над крепостните стени на Анхиало отпуснато висят ромейски знамена. Лъв Фока извежда ромейските войски от лагера и ги построява в боен ред. Византийското командване замисля да нанесе главния удар с лявото си крило, за да откъсне българите от старопланинските проходи и да ги унищожи. Срещу ромейските се построяват българските войски. Прозвучават бойни рогове и тръби. Стрелците опъват лъковете си и в миг облаци от стрели засенчват слънцето. Конниците навеждат копията си напред и пришпорват конете си. Българи и ромеи се нахвърлят едни срещу други. Започва яростен ръкопашен бой. Земята тръпне под нозете на сражаващите се. Под ударите на тежки боздугани се ломят шлемове и брони. Островърхи копия разкъсват ризниците и се впиват в човешката гръд. От раните на умиращите се стича алена кръв и обагря Анхиалското поле.Ромеите надделяват. Българските редици се огъват и започват да отстъпват. По петите им се втурват византийците. Падат български левенти с лице към врага и сякаш няма сипа, която да спре натиска на ромеите. Такава сила има, но тя е в ръцете на Симеон, а той не бърза да я хвърли в боя. Застанал на височина, обрасла със стройни дървета, той наблюдава напрегнато сражаващите се. От време на време той поглежда към подножието на хълма, където сред гъстата вековна гора между листата на дърветата проблясват бойните доспехи на българските конници. Това е резервът — многочислен, със запазени сили, готов по знак от царя да полети срещу врага. Положението на отстъпващите става все по-тежко. Те не успяват да се задържат по височините южно от Ахелойската река. След като превалят височините, ромеите още по-настървено подгонват отстъпващите български воини. Сега Симеон, който безпогрешно е определил и времето, и мястото за намесата на резерва в боя, сам го повежда. Той се втурва срещу фланга на ромеите неочаквано и неудържимо, като порой. Искри изскачат изпод копитата на препускащите коне.Българската конница се врязва в живото тяло на византийската войска Отстъпващите също се нахвърлят срещу нея. Ромеите бързо се престрояват, за да окажат отпор. Конят на Симеон е ранен, но той не напуска полесражението. Уморени от тежкия продължителен бой, зашеметени от неочаквания съкрушителен удар, византийците нямат повече сили, за да устоят. Настъпва суматоха и те побягват към крепостта Месемврия. Там е единственото им спасение, защото пътят им към Анхиало вече е прекъснат.Пред ужасената тълпа се изпречва малката, но тинеста река Ахелой, която тук е дълбока. Ромеите се струпват на брега и търсят брод. Българите ги застягат. Започва страшна сеч. Прекършени от умора и уплаха, ромеите не са в състояние да се съпротивляват. Труповете им падат един върху друг.
ПРОХОДЪТ НА ВЕЛИКИТЕ
Самуил е най-малкият син на комит Никола. Самуиловото управление започва през 976 г., Тогава Самуил и братята му Давид, Моисей и Арон застават начело на въстание на българите срещу византийската власт. Съвместното управление на комитопулите (синовете на комит Никола) продължава кратко, тъй като Давид и Мойсей са убити, а Арон, уличен във връзки с византийския император и амбиции за власт, е екзекутиран по заповед на Самуил.Роман предава на Самуил властта, който управлява България. Под негово управление царството покрива почти целия Балкански полуостров чак до Далмация като само части от Гърция и Тракия остават под византийска власт. Самуил е един от най-известните и тачени български владетели и до днес. Макар да е останал в спомените ни предимно като трагичния пълководец на унизените и ослепени български войници, той провежда една от най-знаменателните битки на България.
Негов най-голям враг за територия и влияние е визнатийския император Василий. Годината 986 е паметна за българския цар Самуил. След редица героични съпротиви срещу византийците, той доказва и показва силата на българите в славната битка при Траянови врата в горещият летен ден на 17 август.
Армията на Василий II, наречен по-късно Българоубиец заради ослепените войници, е тотално разгромена и обърната в бягство. Самуил побеждава три пъти по-голяма от собствената си войска. Самуиловите войници обръщат в бягство многохилядна армия от добре обучени войници и ги унищожават почти напълно. Със защитата на прохода, Самуил запазва териториите на българското царство и предизвиква истински ужас в сърцата на византийския двор. Така става един от най- великите български владетели.
1205 г. Унижението на рицарите
Когато през 1204 г. латинците превземат Константинопол, те изглеждат непобедими. Целите в желязо и водени от гордия Балдуин, светът е в краката им. Или поне те си мислят така.
Цар Калоян се слави със своя буен нрав, любовта си към битките и изключително острия си ум. Най-малкият от братята Асеневци е бесен на кръстоносците подложили на опустошение българските земи, през които са минали.
На 14 април 1205 г. Велики четвъртък Калоян удря рицарите по най-слабото им място - самоувереността.
Рицарите, целите "облечени" в желязо, са непобедими на конете си. Никоя армия не може да ги спре в бой лице в лице. Затова Калоян прибягва до хитрост. Българският цар изпраща малка конница кумани да дразни гордите рицари. След кратко сражение куманите побягват към близката гора.
Увлечени от битката, рицарите тръгват към тях... фатална грешка. Когато попадат в ръцете на българите, милост няма. Рицарите са събаряни с куки и вериги от конете, а веднъж паднали на земята те са безпомощни под тежестта на доспехите.
Оцелелите са малко, сред тях е и император Балдуин I, който се превръща в пленник на Калоян.
Победата на българите над смятаната дотогава за непобедима латинска войска е впечатляващо събитие в тогавашния свят. Вестта за разгрома на рицарите се разнася бързо в цяла Европа. Само една година след нейното създаване на Латинската империя е нанесен съкрушителен удар, който поставя началото на нейния край.
Великите битки на България (1878 -1944 г.)
(Освободителна война, Сръбско-българска война, Балкански войни, Първа и Втора световни войни)
БИТКАТА ПРИ ДОЙРАН
Ниските поля край Дойран са като връх в историята на българската слава.През 1916-1918 година на т. нар. Южен (Македонски) фронт българската армия успешно спира настъплението на Съглашенските войски - над 330 000 англичани,французи, гърци и сърби.
В решителната битка през септември 1918 година Девета Плевенска дивизия на ген. Владимир Вазов постига решителна победа, като Съглашението губи над 60 000 души и се отказва от по-нататъшни опити за пробив на българските позиции.
Българските жертви в това последно сражение са 494!
"В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран!"-
Лойд Джордж, министър-председател на Великобритания.
.............................
БИТКАТА ПРИ ЧЕРВЕНАТА СТЕНА
Битката при Червената стена са сражения между Шеста Бдинска дивизия и Осма Тунджанска дивизия срещу силите на Антантата, проведени през март - май 1917 година на Южния фронт по време на Първата световна война.
В началото на 1917 г. френското командване разработва операция, която трябва да отхвърли българската армия от Баба планина, да овладее Битолско - Прилепското поле и да надвисне над долината на Вардар.
На 12 март 1917 г. френската артилерия открива огън по върховете - кота 1248 и Червената стена.
Стрелбата продължава 24 часа и въпреки това българите нямат нито един убит и ранен, защото се укриват в бетонни бункери.
На 14 март пет френски дивизии тръгват в атака срещу кота 1248 - Червената стена и западната част на билото на Баба планина,което е заето от 8-ма пехотна дивизия.
След шестдневни боеве кота 1248 е удържана.
Истинската битка е за Червената стена, заради която тръгват в атака три френски дивизии.
Окопите преминават от ръце в ръце по няколко пъти на ден.
На 18 март 1917 г. Червената стена е наречена вече с ужас и възхищение "Македонската Шипка".
В редица участъци бдинци, свършили патроните, търкаляли огромни камъни и дървени трупи върху пълзящите към върха французи.
В началото на май 1917 г. Червената стена е превзета от французите и българите отстъпили на съседния връх.
От военна гледна точка падането на Червената стена не представлявало никаква загуба - цялата останала позиция по Баба планина остава в български ръце, а Битоля - под обстрела на българската артилерия.
Но символичното значение, което придобила Червената стена, не можело да остави върха във френски ръце.
На един стръмен съседен връх българите изнесли на ръце шест оръдия.
На 18 май 1917 г. върху двата френски полка (6000 души), заели Червената стена, се изсипва ураганен артилерийски огън.
Французите са нападнати и с гранати и огнепръскачи.
Когато пехотата атакува, не я посрещнал нито един изстрел. Двама офицери и 259 войници - единствените оцелели от двата полка от 6000 души, ги посрещат с вдигнати ръце.
Червената стена отново минала в български ръце и остава наша до края на войната.
..............................
.
БИТКАТА НА БЪДЕЩИЯТ ГЕНЕРАЛ ХРИСТО ЛУКОВ :
В качеството му на батареен командир през Първата световна война той се проявява като един от най-храбрите командири.
Годината е 1918-а.
В последните дни от войната комунистическата пропаганда успява да подведе войниците, които, напуснали фронта, се насочват към главната квартира на армията ни в гр. Кюстендил, а други обявяват Радомирска република, възглавявани от земеделеца Райко Даскалов.
Възползвайки се от това критично за България положение, сръбска пехота настъпва към гр.Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък и със снаряди обсипва почти обезлюдените български позиции.
Командирите не са в състояние да възпрат нашите отстъпващи войници.
На позицията останал само майор Христо Луков с четири оръдия.
В този критичен момент българските оръдия под командата му загърмели и страхотен огън обсипал настъпващите сърби.
Те били отблъснати.
Примирието вече е било подписано.
На другия ден подполковник Томич поискал да поздрави българските артилеристи, спрели настъплението му.
Войниците посочили Луков, който още бил с обгоряло от артилерийската стрелба дим лице.
“А другите?“- попитал Томич.
“Те бяха няколко овчари и козари, които подаваха снарядите на майор Луков при стрелбата”- бил отговорът.
Сърбинът изревал от яд, но скоро се овладял и поздравил майор Луков за големия подвиг, извършен от него.
“В историята на Франция”, продължил подполковник Томич, има също един, който останал сам да брани Родината си - маршал Пей. Щастлива е България, че има такива защитници офицери.”
Пенсионираният генерал Луков е убит на 13 февруари 1943 година вечерта от терористката с еврейски произход Виолета Бохор Якова.
Застрелян е пред очите на малката си дъщеря, докато влиза в дома си.....
...........................
БИТКИТЕ ЗА ДОБРУДЖА
"На разсъмване на първи срещу втори септември, преди 95 години, българските части преминават тогавашната граница с Румъния и започват бойния си път през присъединените от съседите с удар в гърба български земи.
Всъщност започва една от най-победоносните седмици в българската военна история, която дълго бе покрита от строго декретирана забрава, а възвръщането й в националната памет днес се възприема като вълнуващо откровение.
В тази първа седмица войските ни записват победите при Куртбунар (2. IХ), Кочмар и Карапелит (3. IХ), превземат Добрич (4.IХ) и Тутракан (6. IХ), отблъскват мощния удар на румънски, руски и сръбски сили при Добрич (7. IХ) и разпиляват руската казашка дивизия (8.IХ).
Засияват имената на славните български генерали Стефан Тошев, Тодор Кантарджиев и Пантелей Киселов. Тази седмица е велика в живота на всеки от тях.
Но това преди всичко е звездната седмица на легендарния водач на българската конница генерал Иван Колев.
При Куртбунар (Тервел) неговите кавалеристи в първото си сражение смазват пресрещналата ги румънска пехота.
При Кочмар и Карапелит те разгромяват военната колона, която бърза в помощ на тутраканската групировка на противника преди българския щурм.Тази победа на генерала е неговият огромен принос в превземането на Тутракан.
При Добрич след петчасов марш пешите дружини на Първа конна дивизия връхлитат врага "на нож", а кавалеристите атакуват с високо вдигнати щандарти, удрят във фланг и в тил румънци, руснаци и сърби, разпръскват ги и ги прогонват - спасяват града от опожаряване, а жителите му от гибел.
На другия ден в директната битка с руската конна дивизия ескадроните на генерал Колев показват забележително бойно майсторство, хладнокръвие и военна зрялост и обръщат прочутите със своя устрем и военен плам казаци в бягство на бойното поле......
......
Добре известна е историята с намесата на конната дивизия при Добрич.
Генерал Колев научава за надвисналата над града руско-румънско-сръбска опасност, когато сблъсъкът е в разгара си.Срещу него са казаците, добре разположени за бой.
Преценява мълниеносно,оставя срещу тях заслони и поема в знаменития си марш...
След 5 часа ескадроните му се появяват на бойното поле при Добрич и смазват противника.
После се връщат на изоставените позиции.
Неприятелят дори не е усетил отсъствието.
След общо стотината километра изтощителен марш и едно кръвопролитно сражение дивизията му дава първия жесток урок на казашката конница в Добруджа."...
"Ние не можем да противостоим на българската конница.
Те, макар и десет на брой, се нахвърлят като бесни кучета на четиридесет наши...!"
(Казаци от Руската казашка дивизия за противостоящата й конница на ген.Иван Колев.)
След първите две поражения казаците отказвали да се бият срещу българската конница...
..................................
БИТКАТА ЗА ТУТРАКАН
В периода 5-6ти септември 1916-а, през Първата световна война, българската армия извършва една от най-големите си победи като превзема Тутракан, превърнат по това време с "непревземаема" румънска крепост.
В битката загиват 8000 души, от които 1800 българи.
..............
КУКУШ
През юни 1913 година, по време на Междусъюзническата война, два български полка (3000 войници), командвани от полковник Константин Каварналиев, успяват да спрат над 42 000 гърци!
При Кукуш гърците губят 10 000 души, а после са победени и край Дойран. След това гърците се отказват от настъпление към България.
В разгара на решителното сражение полковник Каварналиев е ранен и умира на 23 юни 1913 година.
..............................
ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ОДРИН
На 26-ти март 1913, през Балканската война, Одрин е превзет с решителен щурм от български и сръбски войски.
Одринската крепост е считана за непревземаема..
Превзета е с две нощни атаки общо - за три дни..
Пробивът е извършен под командването на ген. Георги Вазов, а при Одринската крепост нашите воини използват методи и тактики, непознати във военното изкуство до тогава - като подвижния заградителен огън, неподвижния заградителен огън, огневия вал, коригиране на артилерийския огън от самолет, съсредоточаване на 70 оръдия/ км фронт (30 години по-късно немските войски при Курск достигат до 72).
...........................
ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ОДРИН УДАРИ ШАМАР НА ЕВРОПА
Българските пълководци и войници оборват корифеите и променят представите за водене на военни действия. В ранната пролет на 1913 г. българският войник се покрива с неувяхваща слава. Тогава, по време на Балканската война, българската армия овладява смятаната за непревземаема Одринска крепост. Всички видни военни теоретици и специалисти смятали, че тази крепост може да падне само след продължителна неколкомесечна обсада, а българите я превземат за две нощи с ускорена атака.
Щурмът започва на 11 март в 13 часа, когато нашите артилерийски батареи откриват унищожителен огън по 26-те форта, в които са се укрили 75 000 турски войници и офицери. Атаката на българската пехота започва в три часа на Източния сектор, последвана скоро и от войските на Южния сектор. Към 7 часа сутринта генералите Никола Иванов и Георги Вазов докладват, че предните позиции на врага са превзети. Единствено атаките на сръбските части са отблъснати от турците в Западния и Северозападния сектор.
На 13 март в 3,20 ч. започва последният щурм на главната N фортова линия. Ударът е нанесен в Източния сектор от нашата пехота. На разсъмване 10-и родопски полк превзема форта Аджийолу, а шипченци – Айвазбаба. Това е краят. Фортовете започват да падат един след друг.
В 10 ч. българските полкове нахлуват в Одрин и турците искат прекратяване на огъня. Хиляди български кавалеристи обкръжават форта Хадерлък, където командващият одринския гарнизон Шукри паша се предава на полк. Генко Мархолев.
По време на щурма българите губят 1298 убити и 6655 ранени войници и офицери. Сърбите – 274 убити и 1173 ранени войници и офицери.
Същият ден (11 март) е атакувана и укрепената линия при Чаталджа, където 1-ва шопска и 9-а плевенска дивизия, без да знаят, че щурмът им е замислен само като демонстративен, помитат една конна и две пехотни дивизии. Турците изоставят укрепения град и се юрват към Проливите. Пътят към Цариград е открит.
Най-куриозното се случва на третия фронт – Галиполския. Там българското командване не предвижда дори демонстративни действия. Вестта за падането на Одрин предизвиква мощно “ура” в българските позиции. Сметнали бойния вик за начало на атака, турските войски панически напускат предните си позиции и побягват към фортовете.
Победите при Одрин и Чаталджа принуждават Османската империя да проси мир. Тези военни успехи довеждат до подновяването на прекъснатите преговори за мир и на 17 май 1913 г. е подписан Лондонският мирен договор. Според него Турция отстъпва на съюзниците всички земи на запад от линията Мидия-Енос в Източна Тракия. Албания е провъзгласена за независима държава. Договорът отбелязва края на Османската империя в Европа и освобождаването на обширни територии с многобройно население.
ПРИНОС КЪМ ВОЕННОТО ДЕЛО
Българската артилерия за първи път прилага използваните и досега прийоми като непрекъсната огнева поддръжка на пехотата, огневия вал, извършва нощна артилерийска подготовка и поддръжка на настъпващите войски. Огънят й се насочва от проникнал в Одрин български офицер разузнавач, който от минарето на една от джамиите докладва къде са турските цели и коригира стрелбата. Неслучайно 11 март става Ден на ракетните войски и артилерията на Българската армия, определен със заповед на министъра на отбраната от 7 май 1992 г. На този ден преди 92 години в 13 ч. е дадено началото на артилерийската подготовка на атаката на Одринската крепост. Проявява се и аеропланното отделение. Поручиците Продан Таракчиев, Радул Милков и Христо Топракчиев за пръв път във военната история използват самолета за разузнаване и бомбардиране на противниковите позиции. Също за пръв път на наш боен самолет лети и милосърдната сестра Райна Касабова, която пуска позиви над обсадения Одрин. В края на октомври 1912 г. своя принос във войната дава и младият български черноморски флот. Торпедоносци, командвани от капитан втори ранг Димитър Добрев, атакуват големия турски броненосец “Хамидие”. Взривен от торпедото на катера “Дръзки”, противниковият кораб на буксир с мъка се добира до Босфора и на практика излиза от войната.
..............
СЕДМА ПЕХОТНА РИЛСКА ДИВИЗИЯ ПРИ БУЛАИР
По време на сраженията при Булаир по време на Балканската война, турците атакуват българските позиции с около 38 000 души срещи 10 000 наши войници от Седма пехотна Рилска дивизия.
Българите извоюват блестяща победа - убиват над 5 000 и раняват около 10 000 вражески войници.
Българските загуби са 114 убити и 437 ранени!
...................................
БИТКАТА ПРИ СЛИВНИЦА - НОВОТО ГРОБИЩЕ НА СЛИВНИЦА
Войната на капитаните срешу генералите...
В този момент български сили, останали в тези дни по западната граница са малобройни, героично и много над възможностите си удържат сръбските части на линията Сливница-Гургулят. В това време българската армия на изток, до Турция, се решава на неописуем героизъм, за да защити българската територия. Армията няма бърз превоз, който да я отведе до почти най-крайната западна точка. Затова тя тръгва пеша. Войниците вървят по трима и се държат под ръка. Така се редуват да спят прави, докато другите двама ги носят. Не спират нито за храна, нито за вода, разчитат на помощта на населението по пътя си. За изключително кратките три дни българската армия извървява целия път от Източна до Западна България и се включва в сраженията на Сливница така, както е дошла- уморена, мръсна, гладна, вървяла без спиране три дни, но с героична цел.
В тридневните битки на 5-7 ноември 1885 година сръбските войски са разбити и принудени да отстъпят. В следващите дни сръбските войски понасят още поражения - при Драгоман и Цариброд. Българските войски пресичат сръбско-българската граница и сред ожесточени сражения на 14 и 15 ноември овладяват Пирот. Сръбската армия е изправена пред пълен разгром, който е избегнат благодарение на намесата на Австро-Унгария. На 16 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград, пристига в главната квартира на българската армия в Пирот и настоява да се прекрати нейното по-нататъшно настъпление, както и става, но с тази кратка и изключитено ефективна битка, с тридневния нечовешки поход на българските войници, България показва на всичките си съседи и на целия свят героизма и всеотдайността на своята армия.
...................
ШИПКА
В жестока схватка с шесткратно надвишаващ силите им противник руските войски и българските опълченци удържат Шипченския проход през Руско-турската освободителна война и изиграват решителна роля за крайния изход на войната. Кулминацията на боевете е през месец август 1877 г., но на практика защитата на прохода продължава много по-продължително време.
Подвигът на героите от Шипка е възпят в прочутата ода на Иван Вазов "Опълченците на Шипка".
.................
ШЕЙНОВО
В края на м. декември 1877 г. Южния отряд на Руската армия,командир, генерал-лейтенант Фьодор Радецки, преминава Стара планина при трудни зимни условия.В състава на колоните са включени и дружините на Българското опълчение.Предвижда се дейстивие от движение срещу противниковите сили на южния склон на Шипченския проход и в укрепения Шейновски лагер, изграден недалеч от с. Шейново.
Битката се развива в два боя на 8-ми и 9-и януари 1878 г.
Шейновският турски лагер е изграден от Централната османска армия.
Опорен пункт на основните сили заели проходите на Централна Стара планина. Разположен е срещу южния изход на Шипченсикия проход.
Формата му е кръг с радиус 1,5 км с център с. Шейново.
Най-силно е укрепена източната част с дължина на отбранителната линия 2 км, с.Шипка - с. Секеречево (дн. Хаджидимитрово).
Отбраната е от две свързани линии. Първата е с основа от пет могили с разположени две батареи и стрелкови ложименти. Втората е съставена от пет редута, разположени за кръстосан огън срещу равна и открита местност.
Могилата Косматка, зад втората линия, е командна.
Тук са установени резервите на Вейсел паша. Другите участъци на лагера са отбранявани от 9 редута. В хода на битката землените профили са укрепени допълнително и усилени с дългобойна артилерия.
В лагера са разположени 11,5 табора и 29 оръдия.
Боят на 9 януари - IX-а стрелкова бригада и V-а Опълченска дружина атакуват и превземат централния Шейновски редут №2.
При заповяданата атака руските части не смеят да повдигнат глава.
От Опълченската дружина някой запява.
Вик: "Ура!" - и опълченците се вдигат, и независимо от кръстосания артилерийски и стрелкови огън, атакуват редута.
Руските части са увлечени- централният редут е превзет!
Към 12:00 часа в атака срещу турските сили на Шипченския проход преминава и централната колона. Главния удар нанася 55-и Подолски пехотен полк. Обходно движение осъществяват Брянският пехотен полк и Житомирският пехотен полк. С цената на 1 507 убити и ранени, централната колона сковава силите на турската групировка и недопуска тя да окаже помощ на Шейновския лагер.
Резултати:
Изправен пред неминуемо поражение, към 15:00 часа Вейсел паша изпраща парламентьор при генерал-лейтенат Михаил Скобелев с предложение за капитулация. Предложението е прието с условие да се предадат и частите при Шипченския проход.
Шейновската битка завършва с пленяването на цялата Централна османска армия (3 паши, 765 офицера и 22 000 войника). Броят на убитите и ранените е 4000 души.
Турция се лишава от най-боеспособната си армия към началото на 1878 г.
Окончателно е разкъсана отбранителната турска линия по Стара планина.
Открит е пътят за настъпление в Тракия и към Цариград. Общи руски загуби - 5 107 убити и ранени.
И така нататък, и така нататък - връщайки се назад в историята - до Александър и Ахил.......
........................................
1943-1944 г. Подвизите на българските летци. http://www.youtube.com/watch?v=pltiRqiUZP8
По време на Втората световна война България на два пъти е била бомбардирана от англо-американската авиация.
С нищо непредизвикани бомбардировки...
Англо-американскит части срещат неочаквана и яростна съпротива и след вторият опит се отказват напълно от бомбардировките...
ЗАГУБИ: 470 противникови летци срещу 19 наши!!!
"Българските летци се бият с ожесточение,като че ли защитават най скъпата светиня на света! За мен те изчерпаха понятието "ненадмината ярост в авиацията"!" - лейт. Едуард Тинкар
...................
Малко известен е фактът ,че Българската армия в края на 1944 напълно разгромява немската елитна, многоопитна, отлично въоръжена и отпочинала група армии "Е",с численност 550 000 войници - които се оттеглят от Гърция и Кипър.
Немското командване на групата армии имало глупостта пътьом да плени командването на българският корпус в Македония.
Царското българско правителство ,опасявайки се от немска провокация, е било концентрирало 520 хилядна армия на западната граница.
Научавайки, че България влиза във войната заради инцидента в Македония, немкото военно разузнаване - Абвера, се ужасило.
"Това е краят на Германия!" - гласяла констатацията на Абвера.
Германия изключително разчитала на Групата армии "Е" за обръщане на хода на войната...
И наистина - с 30 хиляди по малочислената българска армия,въоръжена с остаряло немско оръжие, натикала в Югославските и Албански планини елитната група армии и за месец напълно ги разгромява.
Това е единственият път през войната ,когато немските загуби превишават загубите на противника им при равностойна битка. Американци и англичани са губили по трима войници на един немски,а Съветската армия по седем за един германец.
Трябва да се признае на германците отличното воюване през тази война.Само огромното числено и ресурсно превъзходство на техните противници и някои глупости на немското командване позволява на съюзниците да спечелят войната с тях.
...................
МНЕНИЕ НА ЧУЖДИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА КАЧЕСТВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННИ
„Националното чувство, любовта към отечеството и свободата, опасността за домовете и огнищата… – всички тези чувства заедно мощно подействуваха и създадоха у българите онова патриотично въодушевление, онази готовност за саможертва, и страстно лично самоотвержение, които събуждат всички дремещи сили на една страна и утрояват силата на една армия“. Подполковник Бленкнер
„Преходите на българските войски по време на съсредоточението бяха нещо съвсем изключително и спадат към най-значителните на века“. Полковник Хуго фон Билимек-Вайсолм
„Тези преходи правят висока чест на българските и източнорумелийските войски и ги поставят, колкото се отнася до физическата издръжливост, в реда на най-добрите войски в Европа“. Полковник Карл Регенсбургски
„Българите се сражаваха с хладнокръвие и достойна за възхвала храброст“. В-к „Дейли нюз“ за сражението при Сливница
„…сърбите стреляха неправилно и без команда, докато българите водеха огън с прецизност и голямо пестене на боеприпасите“. В-к „Алгемайне милитерцайтунг“ за боя при Цариброд
„Пехотинците са подготвени като отлични бойци за провеждане на атака, завършваща с щиков удар…Щом се заповядваше атака, съответната войскова част едва ли вече можеше да бъде задържана“. Немският историк Мюлер
„Българите показаха голяма издръжливост и твърдост в отбрана, както и ясно изразено предпочитание към щика“.
„За разлика от сърбите българите проявиха един просто великолепен настъпателен порив“.
„Когато българите виждаха, че обстановката ставаше за тях много тежка, те се хвърляха в щикова атака и този начин на действие никога не се провали. При такава обстановка обаче сърбите в повечето случаи удряха на бяг. Именно по отношение на това изпъква съвършено ясно колосалната разлика във вътрешната стойностна двата противника. Едната страна се отличава с безусловна увереност в победата, докато в другата страна владее малодушие“. Майор о. з. Х. Кунц
„Но против всякакво очакване българите, без руските офицери, при съотношение на силите две към три поголовно разбиха сърбите и спечелиха уважението и възхищението на изумена Европа“. Фридрих Енгелс За Балканската война 1912–1913 г.
„Един от най-големите триумфи, които въобще военната история познава“. Луи Бързина – кореспондент на в-к „Дейли телеграф“,за овладяването на Лозенград
„Най-модерните фортове Айвазбаба, Таштабия и Айджиолу са съвършено разрушени. Като гледа развалините, човек не може освен да се чуди на българската артилерийска стрелба“. В-к „Морнинг стар“ за действията на артилерията при Одрин
„Най-голяма слава за българите…Този толкова хубав успех беше постигнат за 32 часа битки за чест на българите, които действаха прекрасно“. Майор Камий Луи дьо Матарел – френски военен аташе в България, за Одринската операция
„Превземането на една съвременна голяма крепост след двудневен щурм се явява случай съвършено неизвестен в историята на войните от последното столетие… Несъмнено и истинско военно изкуство показаха българите при Одрин. Истините на военното дело са известни на всички, но да ги прокарат на дело могат само надарени хора“. К. Шумский – кореспондент на в-к „Русская молва“
„Заповеди къси, точни и своевременни, абсолютна тайна в приготовлението, величествена дисциплина и търпение в чакането, тясна свръзка между всички родове войски, изненада и енергия в изпълнението, такива са характерните черти на командването и неговите подчинени в славния подвиг, с който може да се гордее обсадната армия“. „Превземането на Одрин стои наред с най-славните военни подвизи във военната история на всички народи“. Полковник Пиер де Мондезир – комендант на Тулонската крепост
„Храбростта на българската армия е безподобна. Аз сега се уверих, че на вашата армия никаква крепост не може да противостои“. Мехмед Шукри паша – комендант на Одринската крепост
„Българите не се придържаха никъде към шаблонни способи за атакуване. Те се приспособяваха към обстановката и използваха много умело всички възможни начини за движение напред“. Оценка на Генералния щаб на германската армия
"Атаката е в кръвта на българите, техният боен дух и техният устрем са достойни за възхищение“. Из донесение до Генералния щаб на австро-унгарската армия
„Българският офицер е прилежен, старателен и ревностен в службата, разсъдлив и непретенциозен, твърд спрямо себе си, запазва самообладание, проявява сърцатост и настъпателен дух и е изпълнен с огнена обич към отечеството“. Оценка на Генералния щаб на германската армия За Първата световна война 1915–1918 г.
„Българите откриха с артилерията си и минохвъргачките огън, който по своята точност беше абсолютно смъртоносен“. В-к „Таймс“ за стрелбата на артилерията на 9-а пехотна плевенска дивизия
Скръбно звучи това име в ухото на всеки румънец! То е свързано с едно от най-големите поражения от святата наша война. Поражение болезнено, унизително, срамно…И Тутракан не само че ни удари една плесница по лицето и ни обля в кръв сърцето, но повлия дълбоко върху по-нататъшното развитие на войната. Той е първоначалната причина за нашите нещастия и за разгрома, който последва“. Генерал Константин Кирицеску след победата на българската армия при Тутракан
„Огънят, който е насочен срещу румънската позиция при Топрахисар, надминава по силата си всичко видяно дотогава на добруджанския фронт… Действието на неприятелската тежка артилерия е страшно… Цели батареи, обхванати от неприятеля, са извадени от строя. Окопите и прикритията са разрушени и войниците заровени в пръстта“. Генерал Константин Кирицеску за действията на българската артилерия
„В действителност българинът доказа, че е храбър войник. Неговото любимо оръжие беше щикът. Той беше изпълнен с гореща любов към отечеството…“. „Българите изпълниха своя дълг. Те вече имат авторитет сред нашите войници. Австро-унгарските войски са неравностойни, а чешките съвсем не са уважавани“. Генерал-фелдмаршал Аугуст фон Макензен
„Българите довършиха едно велико дело за себе си и за съюза“. Германският кайзер Вилхелм II след превземането на Мачин от 3-а армия
„От всички наши съюзници България бе единствената държава, която прояви най-големи усилия“. А. фон Ернстхаузен За войната с Германия 1944–1945 г.
„Огънят на българската артилерия беше толкова точен и унищожителен, че голяма част от батальона бе избита, а останалите живи бяха принудени да отстъпят“. „Действието на вашата артилерия е ужасяващо“. Из показанията на пленени германски войници през есента на 1944 г.
„Въпреки че намиращите се в Македония войски вече трябваше да се отбраняват само срещу българите, пътят за оттегляне не бе безопасен. Именно българите нанесоха опасни удари срещу него. Боеспособността на българите бе изненада“. Германският военен историк Карл Хнилика
„Българите са единствената сила, която е в състояние да задържи германците в долината на Морава… всяко изтегляне на българските войски ще има катастрофален характер“. Из оперативната сводка на английското военно министерство от 14.10.1944 г.
„Пристигнах на позицията скоро след нейното превземане и ми направи силно впечатление дисциплината, духът и чистотата на войските, които видях“. Английският генерал Уолтър Оксли след посещението му на Страцинската позиция
„В продължение само на три месеца Българската армия пожъна решителни успехи“. В-к „Ню Йорк таймс“ за действията на Българската армия през есента на 1944 г.
„Имах възможност със собствените си очи да видя твърдостта на българските войници в отбрана, смелостта, решителността и неудържимия им порив в настъпление. Няколко пъти наблюдавах на предната линия как войниците, офицерите и генералите от Българската народна армия се държат в боя под въздействието на плътния масиран огън на противника, в момента на авиационна и танкова хитлеристка атака и нито веднъж не забелязах каквато и да било паника и неустойчивост в техните редове. А по същество това беше бойното кръщение на българските воини. Съветският генерал-полковник Сергей Бирюзов
„По време на боевете аз не веднъж имах възможност да се убедя в силата на бойния дух, в храбростта и майсторството на българските воини – пехотинци и артилеристи“. Подполковник Зосим Белозеров – представител на Трети украински фронт при Първа българска армия
„Българският войник…когато се заеме да брани интересите на своя народ, е голям и ненадминат герой. Това е вярно еднакво и за войниците, и за офицерите… До това заключение аз дойдох, когато наблюдавах боевете на Българската армия… Да, вие имате една доброкачествена и хубава армия“. Подполковник Андрия Пейович – представител на югославската армия при Първа българска армия
...........................
БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ЕДИН ЧУЖДЕНЕЦ,1909 г.
"Има една друга категория разхождащи се, които срещаме на всяка крачка - това са военните. Може да се каже, че са легион. В младата си армия България вижда необходимия инструмент за “славни бъднини”, които бъдещето й предрича, и тя не пести нищо за да направи от тази армия една “военна машина”, готова за всякакви изпитания. Българският селянин, трябва да признаем, е прекрасен материал за “войник”. Як, енергичен, нечувстващ умора и лошо време, той се храни скромно и нехае за удобствата. Той има всички добродетели на руския войник, “нашият свещен сив звяр”, както казваше Драгомиров /руски царски генерал от Освободителната армия/, но има още няколко допълнително, една от които е крайната трезвеност, и на последно място един активен ентусиазъм, който го прави първокласно нападателно оръжие. Нужно ли е да казваме, че той не е префинен, но това не е важно. Сляпо дисциплиниран, той не би могъл да има личната инициатива на нашия френския войник, толкова оправен по време на поход. Но такъв, какъвто е българският войник, в средата, в която живее, и при обстоятелствата, при които ще се бие, той е превъзходен войн. Освен това, прав или не, той е високо убеден в превъзходството на своята “страна” и на своята “армия” над съседните страни и армиите съперници; и това се явява още едно от положителните му качество на войник.
Произхождащ направо от същата среда, българският офицер, също селянин или син на селянин, има точно същите качества на военен, имайки освен това техническите знания, които напълно липсват на войника. На външен вид здрав и силен, енергичен и даже груб, добре облечен в униформа почти руска, но без малко “женствената” елегантност на офицерите от съседната столица, българският офицер, поради липса на литературна и артистична култура,която счита за ненужна, е единствено и силно зает с подготовката за война; и в тази война той предвкусва с шовинистично задоволство славни победи, което може би не е недостатък.
Въобще, съдейки и по външния вид, българската армия прави много добро впечатление, когато, завръщайки се от учения, те дефилират с гъвкава и твърда стъпка, пеейки в хор по руски образец.
И ако стойността на една армия се оценява според впечатлението, което войниците от столицата оставят у минаващия чужденец, може да се вярва, ча българската армия заслужава високото мнение, което тя има за себе си." (М. Л. Коши, 1909 г.)
Вашето мнение е ценно за нас!