Кървава касапница в Студентски град през 1974 г. - най - масовото убийство в България
http://www.inter-view.info/2015/06/1974-ubiistvo-masovo.html
Убиецът Бранимир Дончев гледа „Кръстникът“ и убива 6 души в общежитието в София през 1974 г. с „Валтер“ и филипински нож пише 24 часа.
Преди 41 г. студент, който гледа "Кръстникът" за първи път, убива 6 души и ранява десетина в Студентски град в София.
През 1974 г. 17-годишният Бранимир Дончев превръща Коледата в истинска кървава касапница. Младежът стреля по 16 души хладнокръвно, но това не му стига - наръгва някои и с филипински нож.
Мълвата много бързо се разнася. Студентите са в шок от разигралото се криминале с техните колеги и се струпват на тълпи пред Блок 1 с надеждата да не припознаят жертвите. Линейки и милиционери прииждат от цялата столица и изнасят труповете.
Никой не може да повярва, че едно невръстно момче може да извърши такова деяние. Дори криминалистите са потресени от този масов разстрел, и то извършен от единайсетокласник. Самият Бранимир прави самопризнание.
В деня на масовото убийство гледал филма с двама свои приятели - Божидар и Валери. Трябвало да бъдат на училище по това време, но спрели парното и тока и имали само два часа. Затова решили да отидат на кино. Бранимир гледал за първи път "Кръстникът" и бил много впечатлен.
Разделили се с Божидар и двамата с Валери тръгнали към дома на бъдещия убиец, за да вземат незаконния пистолет на баща му - "Валтер", и 75 патрона. По пътя ги обхванала параноя.
Постоянно имали чувството, че някой ги следи. Сменяли маниакално трамваи, криели се по ъглите. Когато влезли в апартамента, заварили Елена и брата близнак на Бранимир Делян.
Момичето било тяхната осиновена братовчедка от провинцията и не подозирало, че Бранимир таи любовни чувства към нея. За тях си признал по-късно пред следователите - "Обичах Елена, но платонично. Никога не сме се целували, не сме имали сексуални отношения," оправдал се той.
Взели каквото им трябва и се отправили към жилището на Валери. Там Бранимир правил сухи тренировки пред огледалото с пистолета - заемал подходящи пози, залягал по леглото, правил засади. През цялото време и двамата били наясно какво иска да направи ученикът.
Вдъхновен от кинолентата на Франсис Копола, вече въоръжен до зъби, отива на гости на братовчедка си в Студентски град.
"В този ден имах чувството, че някой се опитва да й направи нещо. Чувствах, че ми е изневерила", разказва пред следователите масовият убиец. По пътя отново го обзема чувство на безпокойство - пак го налегнало съмнението, че някой го следи. Сменял трамваите умишлено, вървял пеша и пак хващал градски транспорт, за да заблуди преследвачите си.
Тихомълком влязъл в блок 1 и се отправил към нейната стая с номер 410, без никой да го спре. Момичето било със съквартирантките си Светла и Ваня. Почерпили своя гост с локум и бонбони и се разприказвали.
Но скромното гостуване било осуетено. В стаята нахлуло момче, което искало да покани Светла на своя имен ден, все пак било 25 декември. Христо Христов влязъл, седнал на леглото до девойката и й прошепнал на ухо кога и къде да дойде.
Докато двамата са се усамотили да си говорят тихо,
Елена съвсем случайно извадила ножа от джоба на палтото на Бранимир
Подхвърля иронично, че деца не бива да носят такива неща, а Христов подклажда огъня с репликата:
"Такъв нож може да поддържа нечие ниско самочувствие."
Бранимир продължава да мълчи. Христо стои в стаята около 15 минути и си тръгва. Точно преди да излезе през вратата, ученикът го пита: "Ти гледал ли си "Кръстникът?", и тръгва след него. Студентът живеел на седмия етаж.
Тръгва по стълбите и вижда, че новодошлият го следва. Забързва крачката и когато се обръща за втори път, забелязва, че се е върнал. Всъщност вниманието му е привлечено от хора от друга раса. В коридора вижда как в стая 519 влизат гостите на виетнамеца Ву Суан. Бранимир нахлува при тях и нарежда никой да не мърда. Стефан Стефанов се опитва да го спре, но 17-годишният го предупреждава, че ако не седне, ще брои до три и ще ги избие.
Стреля в него от упор и момчето умира веднага. Ученикът се обляга на рамката на вратата и се залива от смях, докато останалите треперят от страх.
Рожденикът се опитва да го склони да остави пистолета, но безуспешно - Бранимир стреля два пъти по Ву, обръща се и гръмва третия виетнамец.
Взема живота на Борис Нейчев, Стефан Станчев, Ву Суан и Хуан Лан.
Изпразва целия си пълнител и се скрива в тоалетната, за да презареди
Все още не се е наситил и на излизане от санитарния възел намушква двама студенти (Стоян Петров и Емилия Дойчева), които препречват пътя му.
"Употребявах нож, за да съм сигурен, че ще са мъртви", разкрива Бранимир.
Продължава напред и пред асансьора стреля по Владимир Кръстев. В следващия момент на прицел е Валери Петров, който облян в кръв, се свлича в коридора и пада по стълбите. Бранимир не спира дотук. Продължава със стрелбата и убива бременната Елена Друмева.
А тичайки с пистолет и нож сипе заплаха, след заплаха:"Представях се за служител на ДС и че баща ми е генерален директор и ще отговарят пред него."
Въпреки шока, в който изпадат всички, студентите се опитват да озаптят ученика
Ключова роля в обезвреждането на поулуделия ученик изиграл студентът по българска филология Исмет Адемов. Той се приближил до килъра и се сборичкал с него на първия етаж в общежитието. При схватката Бранимир изстрелял куршум в десния крак на етническия турчин го наръгал няколко пъти с ножа си. Дотичали още няколко човека, двама от които Дончев също успял да рани. В крайна сметка обаче разбеснелият се ученик бил обезоръжен. Пристигнала милиция и белезниците щракнали върху китките на убиеца.
Когато най-сетне Бранимир бил неутрализиран, студентите от блок №16 в Студентски град поискали да го линчуват. Някои дори предложили да го хвърлят от покрива на общежитието. Милиционерите предотвратили саморазправата, като набързо откарали Дончев в следствието.
Исмет Адемов, който пръв се хвърлил да обезврежда масовия килър, лежал няколко дни в реанимация. Имало опасност за живота на турчина, защото единият му дроб бил прободен от финландския нож. Младежьт претърпял куп операции и днес има по тялото си стотина шева. В крака му все още е и куршумът, изстрелян от Бранимир.
Докато Исмет бил зле, Тодор Живков постоянно се интересувал за здравето му. Дори наредил от САЩ да се достави за Адемов експериментално лекарство, струващо 15 хиляди долара опаковката. Именно този медикамент върнал тежко ранения турчин към живота. После Живков дава на героя от кървавия екшън в Студентски град орден „За гражданска доблест и заслуги“. Наградил го и с 2 бона парична премия. Въпреки това през 1978 г. Исмет се преселил в Истанбул и станал антиживковист. След десетоноемврийския преврат у нас той бил забелязан по митинги в южната ни съседка, където носел плакати „Долу Тато!“.
Адемов, който сега носи фамилията Север, е преуспяващ бизнесмен в наши дни. В студентските му години негова първа приятелка е известната пловдивска журналистка Нери Терзиева.
След коледния екшън през 1974 г. обявяват килъра Бранимир за невменяем и го вкарват в лудница. Няколко месеца по-късно е застрелян от конвоиращи го милиционери.
Официалната версия е, че се опитал да избяга и затова открили огън по него. По-вероятно е обаче да е бил очистен без законово основание – в онези години властите не търпяха такива като него, пък макар и луди.
Само филмът “Кръстникът” ли е виновен за кървавото клане в Студентски град? Да, филмът за Дон Корлеоне послужил като оснобно вдъхновение на Бранимир за убийствата, но се оказало, младежът имал и генетично заложени психически отклонения. Майка му не била добре с психиката и през 1971 г. се обесила. Бранимир, брат му и сестра му останали само с баща си – заместник-директор на голямо предприятие. Таткото постоянно пътувал в чужбина по командировки. Заради касапницата в Студентски град властите ограничили прожекциите на филма „Кръстникът“ по кината. Най-кървавите сцени от хита на Копола били цензурирани.
Бранимир Дончев, братовчедка, Елена, Исмет Адемов, Коледа, Кръстникът, милиция, Нери Терзиева, Студентски град, Тодор Живков, убива, убиец
Преди 41 г. студент, който гледа "Кръстникът" за първи път, убива 6 души и ранява десетина в Студентски град в София.
През 1974 г. 17-годишният Бранимир Дончев превръща Коледата в истинска кървава касапница. Младежът стреля по 16 души хладнокръвно, но това не му стига - наръгва някои и с филипински нож.
Мълвата много бързо се разнася. Студентите са в шок от разигралото се криминале с техните колеги и се струпват на тълпи пред Блок 1 с надеждата да не припознаят жертвите. Линейки и милиционери прииждат от цялата столица и изнасят труповете.
Никой не може да повярва, че едно невръстно момче може да извърши такова деяние. Дори криминалистите са потресени от този масов разстрел, и то извършен от единайсетокласник. Самият Бранимир прави самопризнание.
В деня на масовото убийство гледал филма с двама свои приятели - Божидар и Валери. Трябвало да бъдат на училище по това време, но спрели парното и тока и имали само два часа. Затова решили да отидат на кино. Бранимир гледал за първи път "Кръстникът" и бил много впечатлен.
Разделили се с Божидар и двамата с Валери тръгнали към дома на бъдещия убиец, за да вземат незаконния пистолет на баща му - "Валтер", и 75 патрона. По пътя ги обхванала параноя.
Постоянно имали чувството, че някой ги следи. Сменяли маниакално трамваи, криели се по ъглите. Когато влезли в апартамента, заварили Елена и брата близнак на Бранимир Делян.
Момичето било тяхната осиновена братовчедка от провинцията и не подозирало, че Бранимир таи любовни чувства към нея. За тях си признал по-късно пред следователите - "Обичах Елена, но платонично. Никога не сме се целували, не сме имали сексуални отношения," оправдал се той.
Взели каквото им трябва и се отправили към жилището на Валери. Там Бранимир правил сухи тренировки пред огледалото с пистолета - заемал подходящи пози, залягал по леглото, правил засади. През цялото време и двамата били наясно какво иска да направи ученикът.
Вдъхновен от кинолентата на Франсис Копола, вече въоръжен до зъби, отива на гости на братовчедка си в Студентски град.
"В този ден имах чувството, че някой се опитва да й направи нещо. Чувствах, че ми е изневерила", разказва пред следователите масовият убиец. По пътя отново го обзема чувство на безпокойство - пак го налегнало съмнението, че някой го следи. Сменял трамваите умишлено, вървял пеша и пак хващал градски транспорт, за да заблуди преследвачите си.
Тихомълком влязъл в блок 1 и се отправил към нейната стая с номер 410, без никой да го спре. Момичето било със съквартирантките си Светла и Ваня. Почерпили своя гост с локум и бонбони и се разприказвали.
Но скромното гостуване било осуетено. В стаята нахлуло момче, което искало да покани Светла на своя имен ден, все пак било 25 декември. Христо Христов влязъл, седнал на леглото до девойката и й прошепнал на ухо кога и къде да дойде.
Докато двамата са се усамотили да си говорят тихо,
Елена съвсем случайно извадила ножа от джоба на палтото на Бранимир
Подхвърля иронично, че деца не бива да носят такива неща, а Христов подклажда огъня с репликата:
"Такъв нож може да поддържа нечие ниско самочувствие."
Бранимир продължава да мълчи. Христо стои в стаята около 15 минути и си тръгва. Точно преди да излезе през вратата, ученикът го пита: "Ти гледал ли си "Кръстникът?", и тръгва след него. Студентът живеел на седмия етаж.
Тръгва по стълбите и вижда, че новодошлият го следва. Забързва крачката и когато се обръща за втори път, забелязва, че се е върнал. Всъщност вниманието му е привлечено от хора от друга раса. В коридора вижда как в стая 519 влизат гостите на виетнамеца Ву Суан. Бранимир нахлува при тях и нарежда никой да не мърда. Стефан Стефанов се опитва да го спре, но 17-годишният го предупреждава, че ако не седне, ще брои до три и ще ги избие.
Стреля в него от упор и момчето умира веднага. Ученикът се обляга на рамката на вратата и се залива от смях, докато останалите треперят от страх.
Рожденикът се опитва да го склони да остави пистолета, но безуспешно - Бранимир стреля два пъти по Ву, обръща се и гръмва третия виетнамец.
Взема живота на Борис Нейчев, Стефан Станчев, Ву Суан и Хуан Лан.
Изпразва целия си пълнител и се скрива в тоалетната, за да презареди
Все още не се е наситил и на излизане от санитарния възел намушква двама студенти (Стоян Петров и Емилия Дойчева), които препречват пътя му.
"Употребявах нож, за да съм сигурен, че ще са мъртви", разкрива Бранимир.
Продължава напред и пред асансьора стреля по Владимир Кръстев. В следващия момент на прицел е Валери Петров, който облян в кръв, се свлича в коридора и пада по стълбите. Бранимир не спира дотук. Продължава със стрелбата и убива бременната Елена Друмева.
А тичайки с пистолет и нож сипе заплаха, след заплаха:"Представях се за служител на ДС и че баща ми е генерален директор и ще отговарят пред него."
Въпреки шока, в който изпадат всички, студентите се опитват да озаптят ученика
Ключова роля в обезвреждането на поулуделия ученик изиграл студентът по българска филология Исмет Адемов. Той се приближил до килъра и се сборичкал с него на първия етаж в общежитието. При схватката Бранимир изстрелял куршум в десния крак на етническия турчин го наръгал няколко пъти с ножа си. Дотичали още няколко човека, двама от които Дончев също успял да рани. В крайна сметка обаче разбеснелият се ученик бил обезоръжен. Пристигнала милиция и белезниците щракнали върху китките на убиеца.
Когато най-сетне Бранимир бил неутрализиран, студентите от блок №16 в Студентски град поискали да го линчуват. Някои дори предложили да го хвърлят от покрива на общежитието. Милиционерите предотвратили саморазправата, като набързо откарали Дончев в следствието.
Исмет Адемов, който пръв се хвърлил да обезврежда масовия килър, лежал няколко дни в реанимация. Имало опасност за живота на турчина, защото единият му дроб бил прободен от финландския нож. Младежьт претърпял куп операции и днес има по тялото си стотина шева. В крака му все още е и куршумът, изстрелян от Бранимир.
Докато Исмет бил зле, Тодор Живков постоянно се интересувал за здравето му. Дори наредил от САЩ да се достави за Адемов експериментално лекарство, струващо 15 хиляди долара опаковката. Именно този медикамент върнал тежко ранения турчин към живота. После Живков дава на героя от кървавия екшън в Студентски град орден „За гражданска доблест и заслуги“. Наградил го и с 2 бона парична премия. Въпреки това през 1978 г. Исмет се преселил в Истанбул и станал антиживковист. След десетоноемврийския преврат у нас той бил забелязан по митинги в южната ни съседка, където носел плакати „Долу Тато!“.
Адемов, който сега носи фамилията Север, е преуспяващ бизнесмен в наши дни. В студентските му години негова първа приятелка е известната пловдивска журналистка Нери Терзиева.
След коледния екшън през 1974 г. обявяват килъра Бранимир за невменяем и го вкарват в лудница. Няколко месеца по-късно е застрелян от конвоиращи го милиционери.
Официалната версия е, че се опитал да избяга и затова открили огън по него. По-вероятно е обаче да е бил очистен без законово основание – в онези години властите не търпяха такива като него, пък макар и луди.
Само филмът “Кръстникът” ли е виновен за кървавото клане в Студентски град? Да, филмът за Дон Корлеоне послужил като оснобно вдъхновение на Бранимир за убийствата, но се оказало, младежът имал и генетично заложени психически отклонения. Майка му не била добре с психиката и през 1971 г. се обесила. Бранимир, брат му и сестра му останали само с баща си – заместник-директор на голямо предприятие. Таткото постоянно пътувал в чужбина по командировки. Заради касапницата в Студентски град властите ограничили прожекциите на филма „Кръстникът“ по кината. Най-кървавите сцени от хита на Копола били цензурирани.
Бранимир Дончев, братовчедка, Елена, Исмет Адемов, Коледа, Кръстникът, милиция, Нери Терзиева, Студентски град, Тодор Живков, убива, убиец
Вашето мнение е ценно за нас!