Ужасите на едно раждане в Шейново

Майки започнаха да споделят преживяванитята си в сайта http://razhdane.weebly.com/
Разказите са истински и брутални и подсказват защо българките не искат да раждат.

Раждах в Шейново преди десетина години (няма да уточнявам). Беше ужасно, беше гавра. Бяхме платили за избор на екип, но докторът изобщо не дойде, защото беше нощ. Обръснаха ме криво-ляво, не измиха сапуна и не ме подсушиха. Бъркаха в мен грубо и касапски, за да ми направят разкритие и да ми спукат мехура, причинявайки ми жестока болка. Направиха ми клизма и ме оставиха сама на магарето, без да ми кажат къде е тоалетната. Изпуснах се и се разплаках, а те ми се разкрещяха. Постоянно ми се подиграваха, колко съм дебела, говорейки си помежду си за мен в трето лице, все едно не съм там. Обиждаха ме, че съм забравила да си пия противозачатъчните, щом раждам толкова млада, била съм като циганките. Не ми даваха вода 16 часа. Стоях в предродилна зала, вързана с колани за тонове на бебето. Бяха ме сложили по гръб, а аз така губех съзнание, но на никого не му пукаше. Оставиха ме сама и изобщо не идваха да ме наблюдават. Да са дошли два пъти максимум, и то съвсем за малко. Така е, къде съм тръгнала да раждам през нощта!

Поставиха ми епидурална упойка, защото така се правело, и то, след като се бях мъчила в адски болки часове наред. Незнайно защо я сложиха почти в края на раждането, точно преди напъните. Тази упойка ме обездвижи от кръста надолу, бях като парализирана. Изобщо не стигаха импулси от мозъка ми до мускулите, а те само ми крещяха, защото не напъвам правилно. От напъване получих кръвоизливи в очите. Натискаха ми зверски корема, щяха да ми счупят ребрата, цялата бях синя после, и трудно дишах седмица след това.

Оповръщах се, и никой дори не ми подаде кърпичка да се забърша, оставиха да си се размаже хубаво и да засъхва по косата, лицето и нощницата ми. Наложи се да ползват вакуум-екстрактор, защото бях изцяло обездвижена и парализирана от кръста надолу, благодарение на несвоевременно поставената упойка. Като родих бебето не ми го показаха, а просто го отнесоха, нещо коментираха, че не е добре, но на молбите ми да ми кажат какво му е, отговорът беше: „Мълчи сега!“. Шиха разреза от епизиотомията и си позволяваха нецензурни коментари. Оставиха ме да лежа сама, мръсна, оповръщана и кървяща след раждането в някакъв коридор, и се правеха, че не чуват, когато ги виках. Исках поне да знам как е бебето, но никой нищо не ми каза. Поне два часа лежах така.
После ме откараха в стаята и ме зарязаха там, както си бях – цялата в кръв и повръщано. За детето – нито дума. Само чух коментари, колко била нагла майка ми да звъни да пита дали съм родила.

Исках да стана и да намеря детето, но припаднах до леглото... Не знам колко време съм лежала така, но някак намерих сили да изпълзя от стаята. После пак съм припаднала и са ме занесли в леглото. Когато се събудих до мен нямаше никого, нямаше и бутон за спешно повикване, раницата с багажа ми също не беше при мен все още. Бях абсолютно безпомощна, не знаех дали детето е живо, а само това ме интересуваше. Почти пълзейки, и опирайки се на стената намерих стаята с новородените, но ми казаха, че не е там. Било сложено в кислородна палатка, защото раждането било много тежко... Така и не ми дадоха да го видя поне през стъклото...
Не ми дадоха и да закърмя бебето. Докараха ми го чак на втория ден, вече стабилно захранено с АМ. Никой нищо така и не ми каза за бебето, само, че вече било добре. Имаше жесток кръвоизлив и цицина на главата от вакуум-екстрактора, както и кръвоизлив в едното око. Никой не ми даде напътствия как да кърмя и да се изцеждам. Благодарение на това получих мастит след около седмица. Получих и възпаление на шевовете още в болницата, защото явно ме бяха шили с мръсна игла. Личната ми лекарка ми спаси живота впоследствие, защото буквално си отивах от тези инфекции.

Изписаха ни в следното състояние – аз с възпалени шевове и тежка кръвозагуба, заради която един месец припадах при всяко ставане от леглото; бебето – с диария и с кръвоизливи на главата и в окото. Години наред след това се разтрепервах, като чуя за раждане.