Ужасена съм от всичко. От лекарите, сестрите, санитарките дори... раждането беше кошмар

Родих 2014г в гр. Шумен. Бременността мина без усложнения и бебето беше добре. Първа бременност. 

Бях определена за 19 и тъй като не родих ме приеха на 20 в предродилна. Твърди бях против да си плащам за екип, защото съм осигурена и не мисля, че трябва да се плаща, за да те лекуват, да раждаш или каквото и да било, след като си здравно осигурен. Чаках близо 2часа права, за да ме приемат, а накрая стана ясно, че лекарите пили кафе. Мина. Приеха ме, дежурния каза, че бебето е голямо и може да не роди нормалко, но аз твърдо бях решила да се опитам да роди нормално. Всеки който минеше бъркаше в мен, болеше ме. Подиграваха ми се, че съм наддала доста, обиждаха ме като говореха за мен в трето лице, но в мое присъствие,присмиваха ми се. Нощта мина на 21 същото нещо, единствената разлика, че лекаря, който беше дежурен на тази смята каза че бебето има няма 3кг и че аз съм била наддала много и затова си мислели всички че бебето е голямо. Слушах как крещят на останалите родилки и се плаших допълнително. Бях свидетел как крещят на една жена, че не слушала какво и казват лекарите, че щяла да ,,умори" детето си и т.н., а жената изпълняваше всичко което й казваха. Тя крещеше, а те й казваха да мълчи и една от акушерките й каза, че ако не млъкне ще и запуши устата. Бях потресена и много изплашена, но все си повтарях, че с мен всичко ще бъде наред. Мина нощта. На сутринта отново ме прегледаха, разкритие 3см. Сложиха ме на легло и ми сложиха система в 07:00 . Всеки, който минеше бъркаше в мен, казваш че ме боли, но даже и не ми отговаряха. В 10 дойде лекарката отново и ме прегледа и водите ми изтекоха. Разкритие 3см. Мъките бяха жестоки, а те само се подиграваха с мен, че съм била дебела. В 11:50 дойде другата смяна, прегледаха ме, отново 3см. Започнаха да ме подготвят за спешно секцио, тъй като тоновете на бебето се губеха. Още когато ме приемаха на 20 и попълваха документите ме попитаха дали имам алергии, изрично казах, че съм алергична към някои от упойките. Отново го казах и лекарката ме прати до вратата, зад която чакаше съпругът ми да му дам рецепта за противоалергични хапчета, тъй като решиха да ме тестват,за да знаят коя упойка да ползват ако се наложи секцио. Изключиха системата и аз станах и тръгнах по коридора към съпруга ми, срещна ме една сестра и започна да ми крещи, къде съм била тръгнала, малоумна ли съм била, да съм се връщала да лягам и не ми даде възможност да й обясня, но успях да й кажа че лекарката ме праща, но тя ме избута да се връщам. Влизам в залата там ми крещи лекарката като ме вижда с рецептата, защо не съм я дала и т.н. страшни обиди бяха докато му дам рецептата. Съпругът ми отива до аптеката и се оказва, че рецептата е сгрешена ( грешно е написана) връща се отново, поправят. През това време аз съм със ужасни болки, а сестрите отидоха да пият кафе и останах сама с още една жена която беше на системи като мен,казаха ми ако има нещо викай силно!!?!? Аз започнах да крещя защото усещах как бебето слиза надолу и се започна раждането. Акушерката вика ,,напъвах ма" аз напъван, но нямах сили, доктора ми крещи отстрани ,, напъвай да не умориш детето"..уплашена, изморена и нахокана родиш едно здраво и ,,малко" бебе 4 150кг, 53см. Даже на ми дадоха да го видя, нито някои каза дали е добре, само чух като изплака и се успокоих. Качиха ме при родилките, никой не ми показа как да си кърмя детето. Единствено една от сестрите беше любезна и мила, всички останали бяха начумерени и груби. Бебето плачеше постоянно, а те ми се караха и ми казваха да съм го накарала да спре и каква майка съм била като не мога да си успокоя бебето. Плаках с него, защото никой не ми казваше какво да правя и как. Когато го къпеха дори не го събуждаха и когато се обадех ме правеха на парцал. Искаха да го преобличам на повивалника, а там лазеха хлебарки и си го повивах на леглото. Когато една сестра ме видя ми се разкрещя, че съм била проста и глупава и как съм можела да го повивам там където се въргалям цял ден и нощ, а аз дори не спях вечер, а се опитвах да го успокоя. През престоя ми там не видях един ден да дойдат и да изметат да не говорим да измият пода. Дори не можех да ям, беше ме гнус заради хлебарките, които лазеха на всякъде, а когато рядко спеше бебето го наблюдавах да не би да го полази някоя хлебарка. Ужасена съм от всичко. От лекарите, сестрите, санитарките дори..раждането беше кошмар и единственото хубаво нещо е детето ми. Колкото и да искам друго няма да родя, защото ме е страх. Питам, защо тези, които са в болниците да ни лекуват се държат с нас като с животни, защо стресират допълнително една родила?! Това ми беше първо раждане, но след него не изпитвах ужас от самото раждане, колкото и болезнено да беше, а от отношението,подигравките и гаврите който изживях. Как е възможно такова отношение към пациентите???!! Това го има единствено в България.. за съжаление .. затова избирам да живея в чужбина, а не в моята мила родина.

Разказа е публикуван в сайта  razhdane.weebly.com, където майки споделят истории за раждането си. Текстът е без авторска намеса.

Източник: razhdane.weebly.com