stoineff

Работят ли българските учители?

Работят ли българските учители?


Един интересен коментар на жена представила се като учителка от Перник:


Права е бившата учителка, но не е особено изчерпателна. Всъщност учителите имат още безброй задължения извън представата на хората, които не са в системата, че влиза в час, преподава урока си и с това приключва, което всъщност е нормалното, което да се очаква от един учител.
Но.
Учителите участват в по десетина постоянни и временни комисии, които имат свои инцидентни или планирани сбирки.
Учителите участват в правенето на проекти с цел да привлекат някакво финансиране за училището - било за газифицирането му, било за приобщаване на децата от малцинствата или ремонт на физкултурния салон.
Учителите участват в методически обединения, които имат свой план за дейности.
Учителите участват в педагогически съвети, събрания и съвещания, има дни, в които се случва да се събират по разни поводи в три от междучасията и вече сериозно за час-два-три след края на часовете.
Ще продължа, защото мястото не стига.

Учителите имат няколко вида дежурства в различни дни - в сградата, на двора, на тротоара пред училището, с автобуса, който вози ученици сутринта и след часовете - в двете посоки между 3 и 4 часа, в зависимост от маршрута, попълват т. нар. Материална книга, помагат по график на администрацията на училището.
Учителите имат ден и час за консултации.
Учителите водят личните картони на учениците.
Учителите пишат служебни бележки за пътуване с БДЖ, градски или междуградски автобуси.
Учителите обработват отсъствията на учениците и водят точна статистика за която дават сведения по няколко линии. В зависимост от наличие или липса на отсъствия пишат служебна бележка, която дава право на детски надбавки или информират с друг вид такава Социални грижи, ако детето има повече от 5 неизвинени отсъствия на месец. Ако отсъствията минат десет, се пише и до ДЗД.
Учителите пишат уведомления до родителите за тези отсъствия.
Има още.

Учителите звънят по телефона на ученици и родители, за да издирват липсващите деца или за да уведомят семейството за някакъв проблем или родителска среща.
Учителите участват в родителските срещи.
Учителите провеждат индивидуални разговори с ученици и родители, за да коментират проблеми.
Учителите участват в заседания на училищното настоятелство.
Учителите са квестори на поправителни, приравнителни, кандидат-гимназистки, на частни ученици изпити, матури, олимпиади.
Учителите се срещат с представители на Социални грижи, детска педагогическа стая, полицията, и пр.
Учителите организират състезания и конкурси, водят деца на такива на други места, както и в други градове.
Учителите обработват купища документация, голяма част от която е многократно преписване на едни и същи данни в различни формуляри.
Учителите ходят по фирми на просия
Учителите обикалят други училища с цел да представят училището като възможност за продължаване на образованието.
Следва...

Учителите пишат характеристики на учениците в края на годината, както и на бивши ученици, когато имат вземане даване с органите на реда или постъпват на работа, за която се търси такава.
Учителите заместват отсъстващи колеги и директора, когато е в отпуск.
Учителите подготвят и изнасят открити уроци.
Учителите правят инвентаризации.
Учителите не излизат в отпуск когато искат, а в периодите, в които учениците са във ваканция, не казвам колкото са дните на ваканцията. За прословутото свободно лято едва ли на някого остават повече от двайсетина работни дни. Учителите имат десетки неизползвани дни отпуск от предишни години, които ще изгорят, както на всички други покрай новите правила.

Е, ако му остане време и желание, учителят може и да преподава…


Продължение:
Е, ако му остане време и желание, учителят може и да преподава…Може и да проверява знанията, може да оценява – реално или нераеално, защото често в края на годината директорът може да се разпореди: никакви двойки! И е ясно какво се случва с оценките на другите ученици – всички нагоре.

Това се сещам на прима виста и е при нормални обстоятелства. Ако се случи някакъв инцидент или каквото и да е непредвидено събитие, следват ред допълнителни ангажименти.

Няма начин да не пропускам нещо, а и предполагам, че всяко училище си има свои особености, които налагат и други дейности. А ако се случи директор, който само разпределя задачите и търси отговорност без сам да си мръдне пръста или по някаква причина съзнателно или несъзнателно се опитва да изцежда и тормози подчинените си, а такива има доста, защото да си директор на училище е едното нищо, но ако е грандоман или кариерист, който иска да демонстрира своята значимост, вече става страшно.

Коментарът е написан по повод публикация в "За Перник" озаглавена :

Учителка от Перник взриви системата: Да преподаваме на учениците е последната ни грижа


"Всеки ден отивах на работа с напрежение, че трябва да свърша куп задачи, свързани с документи, отсъствия, нанасяне на оценки, оформяне на успех, трябваше да провеждам разговори с родители, да обяснявам на директора колко ученици съм вербувала за училището (за да не се закрият или смесват паралелки, а и за да не ме уволнят). Трябваше да остана за извънучилищна дейност, да организирам мероприятия, да чистя след учениците си, да пиша протоколи и обяснения защо съм наказала някой ученик, защо моят клас има купища неизвинени отсъствия и ниски оценки. Разбира се,че за директора аз съм виновна. "Виновна" съм заради своята обективност - да отчета неприсъствието на ученика и да му пиша оценката, която реално заслужава. Докато моята колежка е нанизала на своя клас шестици (незаслужено), и получава съответно потупване по рамото.
Да преподаваме на учениците ни е последната ни грижа в училище. И не защото не искаме, а защото не ни остават физически и психически сили "да се раздадем".
А от друга страна съм раздвоена и озадачена. Какво поколение ще възпитаме и ще отгледаме? Деца, които не признават авторитети, деца, които не искат да четат, които си мислят, че ако имаш "кинти" не е нужно да си грамотен и да търпиш оная сврака учителката, дето ти прави забележка да не играеш карти в час и да не си слагаш краката на чина. Деца, чиито родители вместо да им се карат за лошите им постъпки и мързел, идват и се карат с учителя защо ги е наказал. Деца, които незнайно как и защо се озоваха на по-високо ниво в йерархията от учителя си. Деца, на които всичко им е позволено, защото ако си тръгнат, училището ще обеднее с почти 2000лв. от бюджета си за ученик. Децата-спонсори, на които искаш или не, в разрез със собствения си морал трябва да им напишеш висока оценка, за това което не знаят и никога няма да научат.
И за какво е всичко това? За да съществуват сградите за сметка на духовно обезличеното ни потомство?
За какво са ни всичките тези училища, поглъщащи огромен ресурс за издръжка, след като в тях учат по-малко от 100 ученика? Що за образование е това? Що за "ниво"? Няма ли най-после всички да се обединят в една сграда-хем да вдигнат нивото на обучение, хем да направят нещо повече от това да си покрият разхода? За сметка на кой ги пазите тези местенца, уважаеми директори? За сметка на децата, заради които ви има и заради които ходите по почивки. Достатъчно показателно е когато собствените ви деца не учат в училищата, които управлявате. Нима не може да има пет, вместо петдесет училища, но тези пет да отговарят на европейския стандарт? И да имат разнообразие от паралелки, да няма умиращи специалности.
Нима не може вместо за поддръжка,част от бюджета да отива за училищни автобуси, които да карат децата до едно училище? Учителите пак ще преподават, защото и в голямо училище ще има място за тях. И ще имат стимула и амбицията за това. Защото едно е да говориш пред пет деца, друго пред тридесет например. Но не всички ще сте директори вече, нали?
Делегираните бюджети превърнаха учителя в просяк, който обикаля от врата на врата за да търси деца за училището, в което работи. Вместо да подготви материала, който трябва да преподаде за следващия ден. Разликата между нас и клошарите на практика е никаква. Никой не иска да бъде учител и много скоро може тази професия да изчезне. И на кому е нужна след като децата научават всичко от интернет? Онова място, което е тера инкогнита за болшинството мои колеги. Какво ще им дадем повече от това, на какво ще ги научим, след като те знаят повече от нас? Трябва подход, креативност, трябва да им е хубаво в училище, да идват с желание и да се чувстват полезни.
Децата ни деградират: По вина на родителите си, които не са им дали елементарно възпитание, по вина на учителите си, които не са способни да ги научат и да ги заинтригуват, по вина на директорите, които са охлабили примката на дисциплината и са загърбили елементарни правила и ценности. По вина на обществото ни, което се тресе от битови скандали и няма време да погледне бъдещето. Дори и да стане едва ли не убийство в училище, никой няма да бъде изключен. И това децата много добре го знаят и правят каквото си искат, докъдето им позволява личната съвест.
А колко би било по- добре и за самите родители да знаят, че има едно училище, в което има сигурност и дисциплина и от което детето им или ще излезе обучено или ще бъде изключено. Та нали за това пращаме децата си - да научат нещо, не просто защото така трябва?
Време е всички да се обединим в името на децата си. Време е да искаме не само високи заплати, а и коренни промени в системата. Всички: директори, учители, родители и деца, общество. Защото ние сме длъжници на това поколение, защото искаме те, децата ни, да останат тук и да вдигнат България на крака. Защото трябва всеки за себе си да поеме отговорност. Защото искам да влизам в час и да предам това, което знам и мога, а не да попълвам формуляри и да обикалям като брокер в търсене на нови ученици и в конкуренция с колегите си. Ние сме един отбор, хора и трябва да го осъзнаем. Ние, учителите, сме хората на духа и знанието и точно ние трябва да кажем, че не всичко опира до пари, че да си учител е призвание. И ние трябва да си извоюваме възможността да можем да се почувстваме призвани.
С надежда за по-добро бъдеще: една бивша учителка от Перник

Използвани материали от: http://www.zapernik.com/

related

Перник 16251121670006699

Публикуване на коментар

Вашето мнение е ценно за нас!

emo-but-icon

Четени

Коментари

Recent Comments Widget

Важно!

Юридическа защита на пострадали при катастрофи

Ако сте пострадал при ПТП, или катастрофа: След наше  интервю  с престижни столични адвокати, стана ясно, че практика на застрахователн...

Акумулатори

Графичен и лого дизайн (gd-8)

Style Place Китен

Style Place Китен
Заповядайте на море!
item