Войната за вода - история за Либия и Кадафи, за която медиите не обичат да пишат

Един от най-големите проекти в света за развитие на цивилното население, е предприет от бившия президент на Либия Муамар Кадафи.  Името му е "The Great Manmade river", или както би се превело на български "Великата изкуствена река". Мечта на Кадафи е да се осигури прясна вода за всички, и да превърне пустинята в  зелена градина, а Либия да може да  произвежда храна, която да бъде достатъчна за нуждите на населението.

Либия заедно с части от Египет, Судан и Чад лежат върху Нубийската водоносна система - подводен океан от прясна вода. Смята се, че това е най-големият в света резервоар за вода. Контролът върху водата е безценен, особено за Африка.
От страните, в чиито недра дреме това съкровище, Либия единствена инвестира в значим проект за използване на водата.

За да превърне тази мечта в реалност, Кадафи поръчва гигантски  инженерингов проект състоящ се от мрежа подземни тръби, които пренасят прясна вода от древни подземни водоносни хоризонти дълбоко в Сахара към страдащите от сушата либийски градове. Кадафи нарича проекта "осмото чудо на света". Западните медии рядко го споменават, и всеки път, когато го правят, той е описван като "проект суета", или " тръбата мечтата на бясно куче". Но истината е, че "The Great Manmade river" е  фантастична система за доставяне на вода, която променя коренно живота на либийците в цялата страна.

Либия е една от най-слънчевите и най-сухите страни в света. Има места, където могат да изминат десетилетия, без капка дъжд, а дори и в планините валежите са  рядкост - веднъж на 5 до 10 години. По-малко от 5% от страната получава достатъчно валежи за нуждите на селското стопанство. Голяма част от водоснабдяването на Либия идва от инсталации за обезсоляване на океанска вода, които са скъпи и затова се използват само за битови нужди.

През 1953 г., по време на търсене на нови петролни находища в южната част на Либия, са били открити големи количества древни водни водоносни хоризонти. Екипът на проучването открива четири огромни басейни с очакван възможности на всеки от тях между 4800 и 20 000 кубически километра. Повечето от тази вода се е събирала преди около 38000 и 14000 години, преди края на последния ледников период, когато на юг от Сахара региона се радва на умерен климат.

След  като Кадафи завзема властта в безкръвен преврат през 1969 г., новото правителство незабавно национализира петролните компании и започва да използва приходите от петрола за доставка на прясна вода. Първоначално Кадафи планира да създаде големи земеделски проекти в пустинята, където има открита вода, но когато хората показват нежелание да се движат, той замисля план за привеждане на водата, към градовете.

През август 1984 г., Муамар Кадафи започва производството на огромна тръба, с което полага основите на проекта "Великата изкуствена река". Около 1300 кладенци за изпомпване на вода  изкопани в пустинята( някои с дълбочина до 500 метра). Водата се разпространява до 6,5 милиона души, живеещи в градовете Триполи, Бенгази, Сирт и на други места чрез мрежа от подземни тръби дълги 2800 км.
Когато петата и последна фаза на проекта е завършена, се предвижда мрежата да има 4000 километра дължина на тръбите, които ще дадат възможност на 155,000 хектара земя да бъдат засадени с различни земеделски култури. Дори без завършването на последните две фази, дълбочина е най-големият проект за напояване в света.

Световните запаси от прясна вода в реките и езерата на Земята се оценяват на 200 000 кубически километра. От тях в Байкал най-голямото пресноводно езеро има 23 000 кубокилометра, а в големите пет езера в САЩ – 22 700. Запасите в Нубийския слой възлиза на… 150 000 кубокилометра, т.е. те са само 25 процента, по-малко от цялата вода, която е събрана в реките и езерата на планетата. Нубийският слой се равнява на 200 години дебит на Нил. Стойността на един кубометър вода в Либия беше 35 американски цента, а в европейските страни около 2 евро.

Стойността на либийската вода, даже да е по 35 цента възлизаше на около 60 трилиона долара, т.е. 7 пъти повече от стойността на либийския нефт. Ако беше изнасяна в бутилиран вид стойността ще скочи още 10 пъти.

Водопроводът  достига първо до Триполи през 1996 г., при завършване на първата фаза на проекта. Адам Кюваири , старши фигура в проекта "Великата изкуствена река", ярко помни влиянието което прясната има върху живота на него и семейството му.

"Водата промени живота. За първи път в нашата история, има вода в чешмата за миене, бръснене и душ," казва той пред BBC. "Качеството на живот е по-добре сега, и това оказва влияние върху цялата страна."

Проектът е толкова добре международно признат, че през 1999 г. ЮНЕСКО приема предложението на Либия за финансиране на "Великата изкуствена река"  и връчва International Water награда, за забележителна научноизследователска работа по използването на вода в сухите райони.


През юли 2011 г. НАТО бомбардира водопроводът "Великата изкуствена река" и  една от фабриките, която произвежда тръбите, твърдейки, че фабриката е била използвана като "военно съоръжение за съхранение" и че " от там са изстрелвани ракети". Атака на НАТО над водопровода разрушава водоснабдяване към 70% от населението, което зависи от него.

Сега страната е в състояние на гражданска война.

Обратно към 1991 г., по време на откриването на първата фаза на проекта, Муамар Кадафи казва пророчески за най-голямото водно строително инженерство в света:

"След това постижение, американските заплахи срещу Либия ще се удвоят. "

В заключение. Френските компании "Веолия" (която придоби и "Софийска вода"), "Суец Ондео" (бивша "Женерал Де-з-О") и "Сор", известни още като "трите сестри", контролират над 40 на сто от глобалния пазар на вода, отбелязва "Ейша таймс". Да ли от привлекателните бъдещи поръчки за реконструкцията на "Великата изкуствена река" ще се облагодетелства Франция чрез "трите сестри", предстои да разберем. Според Пепе Ескобар, автор в "Ейша таймс", това ще е последната стъпка за приватизация на целия този океан от безплатна сега вода.

Използвани източници :
http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/4814988.stm
https://en.wikipedia.org/wiki/Great_Man-Made_River
http://www.water-technology.net/projects/gmr/