Изпитвате ли умиление при вида на малко кученце? Ето защо:

Навярно ви се е случвало да изпитате умиление при вида на  малко кутре, или котенце? Едва ли ще има някой, който да отговори на този въпрос отрицателно.

Журналистът от The Wall Street Journal Робърт Саполски си задава въпроса – защо реагираме на малките пухени същества както бихме реагирали на бебета и малки деца? Заради големите очи? Или заради сладките муцунки?

Изследванията на учените сочат, че визията на бебетата (както човешките, така и животинските) предизвиква в мозъка ни гейзер от току що прясно произведен допамин и ние просто не можем да се сдържим да възкликнем: „О, колко си сладичко!..."Допаминът е невромедиатор на удоволствието и наградата, който произвеждаме, когато мозъкът ни реши, че минаваме през благоприятен за нас опит.

Колкото по-миличко е бебчето, толкова повече допамин изхвърляме и толкова по-емоционални ставаме. Но това не е всичко. The Wall Street Journal пише при какви обстоятелства човек би се загрижил в по-голяма степен за симпатичното скимтящо животинче.

Мозъкът не прави разлика между човешко и нечовешко дете.
През 2012 година The Huffington Post публикува статия за значението на „педоморфизма“ - търсенето и разпознаването на детски черти в бебето. Тезата е малко по-различна от „допаминовата".

„Възможно е при древните майки да е възникнала мутация на ДНК и те да са предпочитали да обгрижват по-внимателно бебета с големи очи и кръгла глава. Ето защо първите наследнички на Ева са били по-грижливи с „милите" бебета – тези, които като пораснат, ще са красиви и силни и ще произведат още по-красиви деца“.

Проведено с японски маймуни макак изследване показало, че те също предпочитат да разглеждат не фотографии с възрастни екземпляри, а снимки с малчугани – независимо дали човечета, маймунчета, кученца, котенца, пиленца, пише още The Wall Street Journal.