Утайки

Водите, които са отпадъчни от промишленото производство и битовата дейност трябва да се пречистват, за да не се навреди на околната среда и чистотата и. 

Пречистването се извършва с пречиствателни станции. Методите, с които може да се пречисти замърсяването биват : биологични, химични или физични. След пречистването си водите са изчистени от утайките и вредните микроорганизми живеещи в тях. Те излизат чисти от пречиствателните станции, но утайките който оставят се натрупват във водоизточниците и канализациите. 

Това създава изключително голям проблем на станциите за пречистване. Обема на утайките непрекъснато нараства. Поради обема на проблема, адекватно решение трябва да се търси и да бъде намерено. В България за момента единственото решение на проблема е да се предават на фирми за опасни отпадъци който се занимават с депонирането на утайките на места специално пригодени за съхранението им. Утайките могат да бъдат следните видове : не съдържащи опасни отпадъци(преработват се и намират приложение при селскостопанското наторяване); съдържащи опасни отпадъци(те биват депонирани или унищожени чрез изгаряне).

 Но проблема с депонирането на утайките е по-голям отколкото изглежда. Въпреки широкото разпространение в страната ни, този метод на съхранение на утайките е нерентабилен и не ефективен. Особено при утайките, които съдържат опасни токсини и вещества риска е изключително голям. Неправилното, погрешно и неподходящо съхранение на тези опасни утайки би довело до изтичането им от специализираните контейнери и би замърсило околността. Този проблем би довел до екологична катастрофа ако не му бъде обърнато по-голямо внимание. 

Съхранението на утайките в депа има още един проблем. Тези депа заемат прекалено много място и неправилната им преработка и отделяне води до загуба на ценни вещества, които биха могли да се преработят и използват. Правят се опити проблема да бъде решен. Един от тези опити е директивата на Европейския съюз издадена през 1999 година и целяща ограничаването на депонирането на утайки като цяло. Според нея утайките, които не могат да бъдат преработени би трябвало да бъдат унищожени, чрез метода на изгарянето. За да разясним какви могат да са тези утайки, бихме казали, че това са утайки съдържащи трудно окислими елементи като целулоза и нефт. Когато полезните за дадена дейност свойства и качества на една утайка не могат да се използват, то следователно тя трябва да бъде изгорена. Методите за третирането на утайките и извличането на полезните от тях вещества са няколко: 

Най-разпространения метод е метода на изгниване на утайките „анаеробно“, тоест с помощта на кислорода.

 Третирането на утайките в танкове е друг метод на извличане на полезните вещества, в случая метан. Основен недостатък на този метод, обаче е доста солидната инвестиция, която изисква. Това се налага поради вторичното третиране на утайките, поради не намаляване на обема им. За да се намали обема на утайките могат да се използват редица методи като най-често срещания е така нареченото обезводняването, чрез изсушаване. То може да се извърши чрез вакуум филтри, на лагуни или полета за изсушаване. 

Тъй като гореизброените методи са доста скъпи, за предпочитане е изсушаването чрез филтър преси.

 Ако разгледаме в частност проблема при опасните утайки и възможните за него решения, то бихме казали, че те могат да се обезвредят чрез депониране. Компостирането се използва като метод за предварителна стабилизация на утайката. Така тя може да се премеси с почва или битови отпадъци и така да се обезвреди. 

Рекултивацията на терени и производството на енергия са две други сфери, в които утайките могат да намерят приложение. 

За рекултивацията на терени, обаче е нужно утайката да изпълни определени химични качества от гледна точка на състава си и вида на терена да се вземе под внимание. 

Един от най-ефективните и евтини методи за третиране, обезвреждане и справяне с проблема с утайките, дори и с токсичните такива е метода на биологично третиране. Това показва и дългогодишния опит и добро справяне с проблема на много немски фирми. Възможни са и методи на физико-химично и депониращо третиране.