Обратно на “Пази моториста”. А на полицаи спираме ли?

От доста време се ядосвам на призивите “Пази моториста”. Аз, мотористът! 

Защото целта на този призив е да ни направи специални. Не сме! Ние сме нормални участници в движението. Да, по-уязвими сме спрямо колите, но все пак сме нормални участници. И е наше задължение да се пазим сами! Да пазим себе си и другите. А не да очакваме другите ни пазят, докато ние се държим сякаш сме безсмъртни и останалите са ни длъжни.

Та, искаме да ни пазят? Чудесно! А какво даваме в замяна? Караме културно и по правилата? Само да вметна, че по ЗЗДП карането между колите, т.нар. lane splitting, е забранено и е нарушение. Спазваме ограниченията на скоростта? Ние като не ги спазваме, как да очакваме и да искаме някой друг да ги спазва? Караме екипирани? Е, това последното било въпрос на личен избор. Да речем. Но всъщност това е твоят малък принос за опазването на твоя собствен живот, докато си караш мотора.

Искаме колите да дават мигач, да “намигнат” на моториста. А ние даваме ли мигач? И тъй като 98% от мотористите караме и коли, видът на МПС-то е без значение. А номерата на моторите ни? По закон номерата трябва да се виждат. Колко мотора сте виждали със скрити или зацапани регистрационни табели? И защо? За да могат собствениците им да си карат както им харесва, с колкото им харесва, и да не могат да бъдат заснети на камери! Ама иначе мотористите сме много културни, спазваме правилата (или си намираме удобно извинение, че ги нарушаваме) и другите са длъжни да ни пазят. А на полицаи спираме ли? Когато караш с 200 км/ч е по-трудничко да спреш на палката. Пък после си е и повод за гордост и хвалби пред приятели. И, разбира се, на всяка цена да псуваш полицията на “свине” и подобни, защото “A.C.A.B” (“All Cops Are Bastards” – “Всички полицаи са копелета”). Мен са ме спирали за проверка достатъчно пъти – и с мотора, и с колата. За рутинна проверка, а не за нарушение. И досега не съм имал повод да се възмущавам от действията на полицая, който ме е спрял. Разбира се, всяко стадо си има мърша, но аз не съм попадал на такава. Но е по-лесно да слагаме всички под общ знаменател, нали? Нищо, че се дразним, че нас ни слагат под общ знаменател.

Спираме ли на пешеходни пътеки или сме прекалено бързи, за да го направим? Пропускаме ли коли пред себе си, които чакат да се включат в движението? Това е колегиалност, де, но прави добро впечатление. По повод доброто впечатление, ще си позволя да ви разкажа за първото ми каране в града с Аня (същата Аня – главен редактор на BMM и организатор на кампанията Ние сме хора, не “донори”). Тя маха като вятърна мелница на всеки, който ѝ даде път, а после пуска и аварийки, за да благодари. Първоначално много се смях, а после забелязах, че хората ѝ отвръщат – усмихват се, махат ѝ. Ей така, защото им е благодарила. Останалите благодарим ли на колите, които ни правят път?

Както вметнах, у нас карането между колите (lane splitting) е забранено, но в Англия е част от курсовете и изпита за придобиване на категория за мотоциклет. Следователно там и мотористите знаят как да го правят, и автомобилистите очакват моторите да го правят. А тук ние се врем отвсякъде, колите не знаят откъде и с каква скорост ще им изскочи моторист. Това изнервя шофьорите. Обаче сме били облекчавали трафика! Да, наистина 20 мотора заемат по-малко място, отколкото 20 коли. Но 20 моториста, които не се съобразяват с останалите, а очакват останалите да се съобразяват с тях, утежняват пътната обстановка, защото я изнервят. И създават лош имидж на всички на две колела.

Мразели ни били автомобилистите! Ами всяка крушка си има опашка! Защо ли ни мразят? Защото мършата в нашето стадо е повечко. И точно тази мърша е дала повод да ни мразят – лошото прави по-силно впечатление от доброто. А тези на две колела, които смятат, че са безсмъртни и другите са длъжни да ги пазят, са причината “моторист” да е мръсна дума за средностатистическия човек. И винаги, когато стане инцидент, по презумпция ние да сме виновни.

Не! Мотористът невинаги е виновен. За сметка на това винаги (!) има избор – да намали скоростта и да увеличи времето си за реакция. Или да даде газ и да плаща за грешките на останалите участници в движението.

Обратно на “Пази моториста”. Всичко започва от главата и от манталитета. Дай, за да получиш. Време е да се замислим – всички ние – какво правим и какъв пример даваме. Как да подобрим общото ниво на културата по пътищата ни, за да стане карането на мотор у нас по-безопасно.

А безопасността започва от нас самите. От нашата глава, от нашите действия. Когато ние започнем да караме по правилата, общественото мнение за нас ще се промени. И тогава, след като сме дали, ще можем и да искаме. След като сме си сложили екипа, спазили сме ограничението на скоростта, дали сме мигач преди маневра, благодарили сме на колата, която ни е пропуснала и редицата други дребни неща, които сме направили за нас, за обществото ни, за културата на движение. Тогава ще можем да искаме.

А ти? Какво правиш ТИ, преди да поискаш да те пазят?

P.S. Написаното тук по никакъв начин не се отнася до убитите ни приятели и близки на мотори! За тях ще търсим справедливост!

Автор: Ангел Димитров

Източник: BMM.