Какво е мажоритарна избирателна система?

Покрай Референдума на Слави се заговори отново за така наречената мажоритарна избирателна система.

 Разбира се, хора които нямат абсолютно никаква идея за това какво представлява тя започнаха да се надвикват и надприказват.

Масовата заблуда на всички е, че интелигентни, способни, умни и въобще идеални хора ще станат депутати (вместо досегашните предлагани ни от различните партии). Да ама не. Защо? Задайте си въпроса: Защо вие красив, умен и интелигентен български гражданин, нямате особено голям шанс да станете депутат при мажоритарен вот. Естествено отговора е прост - липса на пари, познанства из цяла България и т.н. Тоест дори и вие да сте перфектния политик към момента в България няма начин това да се види от всички хора (Освен ако нямате шоу по някоя от ефирните телевизии, или не представлявате някои икономически кръг).

След това по - горе в скобите се вижда, че дори и да изглежда на пръв поглед една кандидатура мажоритарна, това, че ние я познаваме (за да искаме да гласуваме за нея), означава, че или зад нея стои партия, или нечий интерес (най - често финансов).

И още малко да повдигнем Завесата с това какво точно представлява мажоритарната избирателна система с нейните позитиви и негативи:

При мажоритарната избирателна система в нейния класически вид решаващ фактор са личните качества на кандидата, но в съвременните общества тази система е партизирана поради наличието на силни партии и развити партийни системи. Затова решаващ фактор става партийната принадлежност на кандидата.

Чрез мажоритарната избирателна система се създават предпоставки за относително стабилен парламент с добре изразени мнозинства, но това става за сметка на значителен брой неоползотворени гласове, подадени за неизбраните кандидати. Осигурява се стабилност за сметка на неравна относителна тежест на гласовете. За избран се счита кандидатът, получил абсолютно или относително мнозинство от гласовете. Гласовете, подадени за неизбраните кандидати, нямат абсолютно никаква стойност. Когато се прилага мажоритарна система с абсолютно мнозинство, е възможно кандидатът да получи 50% плюс един глас. При това положение останалите 49,9% от гласоподавателите, упражнили правото си на глас, остават без парламентарно представителство. При мажоритарни избори в един тур с относително мнозинство се случва често мнозинството от избиратели да не са гласували за кандидата, който е получил мандата.

Мажоритарният избор с едно или повече гласувания може да се проведе в едномандатни избирателни райони (избира се един представител от района) или в многомандатни избирателни райони. По едномандатни райони се избират кандидати за Британската камара на общините, за Националното събрание на Франция и други. Изборът с относително мнозинство на първия или втория тур по същество е квази – избор, защото избран може да се окаже кандидатът, който е получил само 20% или по-малко от всички гласове.

Мажоритарната система е единствения начин да се проведат избори за президент или за кметове. При мажоритарен избор с два тура ако на първото гласуване никой от кандидатите не е получил абсолютно мнозинство, се провежда втори тур, на който се допускат двамата кандидати с най-много гласове от първия тур. Така на първия тур на избирателя се дава правото да избира между множество кандидати, докато на втория избира между двама. На първия тур се гласува „за“, а на втория „против“. На първия тур се избира един от кандидатите, докато на втория се отстранява по-малко приемливия кандидат (като се гласува за другия независимо дали избирателят го подкрепя или не, тоест гласува се „за по-малкото зло“). Поради това обикновено на втори тур вземат участие по-малко избиратели.

Предимствата на мажоритарната избирателна система са в нейната относителна простота и разбираемост за избирателите. Тя насърчава преодоляването на партийната раздробеност, като стимулира коалирането или обединяването на политическите партии. Освен това кандидатите са много по-тясно свързани със своите избиратели. Разбира се, за да се получи това, е наложително избирателят да познава всичките кандидати за народни представители.

Мажоритарната избирателна система налага тенденцията на двуполюсен политически модел и умереност на посланията на партиите, за да могат да привлекат избирателите от центъра. Когато изборът се провежда в един тур с относително мнозинство, може да се получи така, че партията, получила мнозинството от гласовете на изборите, да е малцинство в парламента, и обратното – партия, получила малцинството от гласовете на изборите да получи мнозинството от мандатите. Най-фрапантен пример за подобно развитие са парламентарните избори във Франция от 1958 г. За комунистическата партия са гласували 3 882 200 избиратели и тя получава 10 депутатски места или всеки депутат е избран средно с 388 220 гласа. Докато Националния републикански съюз с 3 604 000 гласа получава 189 места в парламента или 19 100 гласа за депутат.

Мажоритарен елемент в България

В България смесена избирателна система е приложена на изборите през 1990 г. (първите след промените от 1989 г.), когато в състава на великото народно събрание половината от 400-те депутати са избрани мажоритарно, а другата половина - по пропорционалната система.

За втори път мажоритарен елемент е въведен с промените в избирателния закон през 2009 г. В изборите за 41 Народно събрание, от 240 народни представители 31 се избират по мажоритарна система, а останалите 209 по пропорционална.

Това механично смесване на двете системи има за цел преодоляване на част от „дефектите“ на пропорционалната избирателна система, действаща дотогава при избора на народни представители и местен парламент (общински съвет). За такива се посочват гласуването за партии, а не за личности, вкарването на „недостойни“ кандидати в листите, които иначе не биха влезли в парламента при мажоритарен избор.

Избирателният закон, действащ до 2009 г., позволява сформирането на инициативни комитети, които да издигат независими народни представители. Това означава, че ако са налице достатъчно хора, които да подкрепят някаква определена кандидатура, няма ограничения те да го направят. Друго въведение от 2009 г. е промяната на математическия метод, като вместо метода на Д'Онт е приложен метода на най-големия остатък.

На следващите избори за 42 Народно събрание, които се провеждат през 2013 г, отново е приложена пропорционална система за избирането на 240 народни представители, като продължава използването на метода на най-големия остатък с някои модификации.