stoineff

За ваксините и антиваксърите - Митове и истини(Полезно)


В следващите редове ще откриете най-често срещаните митове, свързани с грипните ваксини. И всеки един от тях ще бъде развенчан, пише io9.

„Може и да греша – пише научният журналист Тара Хейли, която е създала този списък. – Но съм почти сигурна, че съществуват много повече глупости и дезинформация за грипната ваксина, отколкото за която и да е друга.“ За да попречи на разпространяването на погрешни твърдения, Хейли решава да напише дълъг и изчерпателен пост, свързан с всеки един мит по темата, на който е успяла да се натъкне.

Крайният резултат е налице. 25 мита, развенчани подробно на базата на множество медицински изследвания:

Мит 1: Грипната ваксина ви заразява с грип или ви разболява.


Не, не го прави. Това е един от най-разпространените митове, въпреки че е биологично невъзможно човек да се разболее от инактивираната ваксина. Има ли хора, които се разболяват веднага след като са ваксинирани? Разбира се, става дума за заразяване, което вероятно се е случило преди инжекцията, и са необходими няколко дни, за да се появят симптомите, или е просто съвпадение (и може да не е грип). Грипната ваксина има нужда от две седмици, за да предостави защита, а инкубационният период на грипа е около 2-5 дни. Човек, който се е заразил с грип в рамките на по-малко от седмица след инжекцията, е бил заразен преди ваксинирането. Дори и при живата ваксина в носния спрей, отслабеният вирус не може да причини грип.

Заслужава да се отбележи, че някои хора може да се почувстват болнави няколко дни, до две седмици след ваксинирането. Главоболието, гаденето, леката температура и общото наразположение обикновено се дължат на това, че имунната система се задейства да образува антитела срещу съответните щамове на вируса.

Мит 2: Грипните ваксини съдържат опасни съставки, като живак, формалдехид и антифриз.


Не, точно. Освен това съставките не са опасни. Еднократните дози на ваксината срещу грип и ваксиналните назални спрейове не съдържат живачни съединения. Многократните инжекции съдържат консервант, наречен тимерозал, който се разгражда на 49% етилживак и се използва за предотвратяване на замърсяването на съда, в който се съхранява ваксината, с бактерии.

Етилживакът се обработва по различен начин от организма в сравнение с метилживака, невротоксин, който се натрупва в тялото и който можем да получим от някои риби. (Имайте предвид колко много значи една буква в химията: метанолът е антифриз, етанолът е Шардоне.) Етилживак се състои от по-големи молекули, които не могат да навлязат в мозъка и напускат тялото в рамките на седмица.

Няма опасност от ваксините с тимерозал - те са изследвани и доказани като безвредни, дори за деца. Но имайте предвид, че съществуват множество грипни ваксини без този консервант, ако имате каквито и да било опасения.

Няколко няколко грипни ваксини съдържат формалдехид в безопасни количества (Fluarix, FluLaval, Agriflu и Fluzone), за да инактивира вируса, така че да не може да причини заболяване. Той не се съдържа в други противогрипни ваксини (Afluria, FluMist, Fluvirin и др.). Формалдехидът се среща естествено и в плодовете и зеленчуците, дори се произвежда от човешкото тяло за разнообразни цели, например производство на аминокиселини. Количествата формалдехид във ваксините варират от 5 до 100 μg на доза. За сравнение, една обикновена круша съдържа между 8,6 to 13,2 mg (8600 to 13200 µg) формалдехид.

Мит 3: Бременните жени не трябва да се ваксинират против грип.


Напротив – трябва. Всички бременни жени без медицински противопоказания е препоръчително да се ваксинират срещу грип, както направих и аз. Инжекцията е безопасна за бъдещите майки и дори след раждането майките, ваксинирани по време на бременността, са осигурили допълнителна защита на детето срещу остри респираторни инфекции.) Грипната ваксина може да доведе до помятане. (Не, не може. Не само, че грипната ваксина не причинява спонтанен аборт, но и, както показва независимо проучване в New England Journal of Medicine, ваксината в действителност намалява риска от помятане или мъртво раждане при бременни жени. Не на последно място поради факта, че самият грип по време на бременността увеличава риска от спонтатен аборт. Интересното е, че ваксината срещу грип може да намали риска от други усложнения като преждевременно раждане или поднормено тегло.) Бременните трябва единствено да бъдат инжектирани с грипна ваксина без консерванта тимерозал.

Не е вярно. Инактивираната грипна ваксина, с или без консерванта тимерозал, е безопасна за бременни жени, бързо напуска организма и не може да причини проблеми с развитието (или други проблеми) при плода.

Мит 4: Грипните ваксини могат да предизвикат Алцхаймер.


Не могат. Този мит е адресиран дори в сайта на Асоциацията на болните от Алцхаймер, където се отбелязва, че изследване от 2001 г. показва по-нисък риск от Алцхаймер, при хората, които са ваксинирани срещу грип, полиомиелит, тетанус и дифтерия. Рискът при тези хора бил двойно по-малък в сравнение с неваксинираните. Родоначалник на този мит е шарлатанин на име Хю Фуденберг, който не представя доказателства за твърдението си. (Бележка: някои се притесняват, че алуминият във ваксините причинява Алцхаймер. Само дето грипните ваксини не съдържат алуминий, а алуминият не причинява Алцхаймер).

Мит 5: Грипните ваксини носят приходи в размер на милиарди долари на фармацевтичните компании.


Може би да, може би не. И какво от това? Няма никакво съмнение, че фармацевтичните компании целят печалба и че наистина плуват в милиарди. Ако те не реализират печалба от ваксината, няма да я произвеждат. Въпреки това печалбите от ваксините са капка в морето на фона на медикаментите за хронични заболявания, да не говорим за паричния поток от лекарства като Виагра. Но препоръките за ваксиниране идват от купища различни здравни и академични институции по цял свят. Трудно е да се поддържа конспирацията, че всички те са въвлечени в една и съща печалбарска схема. Грипът също излиза прескъпо, тъй че фактът, че някои компании печелят от ваксините не е причина човек да не се ваксинира.

Мит 6: Грипните ваксини не работят.


Напротив. Грипните ваксини не са 100% ефективни. Всъщност нито една ваксина не е 100% ефективна. Но те намаляват риска да се заразите с грип, макар и да не могат напълно да го елиминират. За съжаление в различните години различните грипни ваксини показват различна ефективност и не са сред най-силно ефективните ваксини като тези срещу морбили и едра шарка. (Колкото повече хора се ваксинират, толкова повече се показва общият имунитет и съответно, ефективността.)

Както споделя изследователката на ваксините Джесика Атуел, грипните ваксини годишно предпазват срещу три, максимум четири грипни щама, а всяка година сме заобиколени от много повече. Световната здравна организация разполага с алгоритми, които дават поне донякъде основани предположения кои щамове ще циркулират всяка година. Дори когато сметките им излязат погрешни, ваксината пак осигурява известна степен на защита, показва проучване, обхващащо 47 грипни сезон. За сравнение, ако има 50% вероятност да вали, ще си вземете ли чадъра? Повечето хора ще си го вземат, защото не искат да се измокрят. Може обаче да вали проливно и да се измокрите донякъде дори с него. Други не взимат чадър. Разликата е налице.

Светият Граал, разбира се, е универсална грипна ваксина, която осигурява защита срещу много или всички грипни щамове. Това е цел, върху която много изследователи работят с години, но предизвикателствата са много.

Мит 7: Грипните ваксини не действат при деца.


Отново – работят и в този случай. Както вече отбеляхме, ефективността на грипната ваксина варира според възрастта и според вида ваксина (жива или неактивирана), но няма съмнение, че тя предлага известна защита срещу грип. Както демонстрира Мелинда Мойър в статията си, живата ваксина е по-ефективна за деца на възраст от 2 до 7 години, до 83% ефективна (което означава, че ваксинираните деца е 83% по-малко вероятно да се заразят в сравнение с неваксинираните). В цитираното от нея проучване 16% от неваксинираните деца се заразяват с грип в сравнение с 3,4% от тези, които са получили живата ваксина.

Междувременно, друго изследване показва само 48% ефективност за живата ваксина. Мойър отбелязва, че за децата на възраст между 6 месеца и 2 години липсват достатъчно данни. Според едно проучване грипната ваксина има 66% ефективност при деца на възраст между 6 месеца и 2 години, според друго при деца на възраст между 9 месеца и 3 години ефективността е отново 66%.


Мит 8: Грипните ваксини ни правят по-податливи към пневмония и други инфекциозни заболявания.


Тъкмо обратното. Този мит е чисто и просто странен. От една страна, самото разболяване от грип отслабва имунната система, докато сте болни, по време на които е по-лесно да се разболеете от други инфекции. Но по-важното е, че пневмонията е сред най-честите усложнения, които могат да настъпят в следствие на грипна инфекция, така че грипната ваксина всъщност намалява риска от пневмония.

Мит 9: Грипните ваксини предизвикат съдови и сърдечносъдови проблеми.


Не, не го правят. Това е още един странен мит, който трябва да бъде обърнат наопаки. Няма данни, че грипната ваксина причинява съдови нарушения. Междувременно многобройни проучвания показват, че тя намалява риска от сърдечни пристъпи, инсулт и други сърдечносъдови проблеми.

Мит 10: Грипните ваксини могат да разбият кръвно-мозъчна бариера на малките деца и да попречат на тяхното развитие.


Не е вярно. Няма данни, че грипните ваксини могат да навредят на развитието на децата или че се отразяват по какъвто и да било начин върху детската невроваскуларна структура. Кръвно-мозъчната бариера се формира още в утробата и функционира още от раждането, регулирайки какво може и какво не може да стигне до мозъка. Това прави неправдоподобно предположението, че различни компоненти на ваксината могат да проникнат в мозъка на децата.

Мит 11: Грипните ваксини предизвикват нарколепсия.


Не и сезонната грипна ваксина. Това се отнася до голяма степен и за останалите. Това е един от малкото митове, които донякъде почиват на факти, макар че тези факти често са изкривени или преувеличени. Нарколепсията е неврологично заболяване, при което мозъкът не може да регулира циклите на сън и бодърстване. Няколко проучвания, първо във Финландия, а после и в други европейски страни, са открили и потвърдили връзка между нарколепсията и ваксината срещу грип H1N1, наречена Pandemrix, произведена от GlaxoSmithKline и използвана в няколко европейски страни до 2009 г. От сезон 2009-2010 г. нататък тази ваксина не се използва.

Мит 12: Грипната ваксина отслабва имунната реакция на тялото.


Всъщност я заздравява. Ваксините не отслабват имунната реакция на организма и не причиняват други инфекции. Всъщност те укрепват имунната система, активирайки реакция, която води до произвеждането на специфични антитела срещу болестта, от която ваксината предпазва. Ако си представим имунната система като мускул, ваксините наподобяват упражненията. Те тренират имунната система за бъдеща атака, точно както упражнението укрепва мускулите. (Грипът, от своя страна, отслабва имунната система, докато организмът се опитва да се бори със заразата.)

Мит 13: Грипната ваксина предизвиква нервни разстройства, като например синдрома на Гилен-Баре.


Обикновено не. Поне не и в такава степен, в която ги предизвиква самия грип. Синдромът на Гилен-Баре (ГБС) е автоимунно заболяване, при което имунната система погрешно атакува собствената нервна тъкан, причинявайки мускулна слабост и понякога временна парализа. Разстройството засяга приблизително един на всеки 100 000 души. Причините не са добре изяснени, въпреки че разстройството е било свързано с различни вируси, сред които цитомегаловирус, Епщайн Бар и грип.

Този мит, подобно на споменатия за нарколепсията, се основава частично на факта, че ваксината за грип H1N1 от 1976 г. е била свързана с по-висок риск от ГБС през същата година - приблизително 10 допълнителни случаи на ГБС за всеки 1 милион ваксинирани. Оттогава насам рискът от ГБС вероятно е най-проученото нежелано следствие от грипната ваксина в историята на изследванията ѝ. Въз основа на многобройните проучвания, независимият Институт по медицина (понастоящем Национална медицинска академия) в САЩ заключава, че „има достатъчно доказателства, за да се отхвърли връзката между ваксинацията срещу грип и ГБС“.

Мит 14: Грипната ваксина може да предизвика неврологични разстройства.


Не, не може. Няма данни, че ваксината срещу грип може да причини неврологични нарушения, но има доказателства, че грипът може. Децата с неврологични заболявания или други неврологични смущения е особено препоръчително да бъдат ваксинирани, защото при тях рискът от усложнения е доста по-висок, отколкото другите деца. Почти половината от децата, починали от грип през сезон 2009, са имали неврологични заболявания като епилепсия или когнитивна дисфункция.

Мит 15: Инфлуенцата не е толкова опасна. Хората се възстановяват бързо от нея.


Всъщност е доста опасна. Грипът е сериозно заболяване. Симптомите са подобни на други заболявания, така че хората често смятат по-леки заболявания за грип. Някои хора имат късмета да се възстановят за няколко дни, но повечето пъти болестта ни поваля за около десет дни, а усложненията могат да бъдат животозастрашаващи, особено при децата.


Мит 16: Хората не умират от грип, освен в случаите, в които страдат и от друго съществено заболяване.


Всъщност, здравите хора наистина могат да умрат от грип. Хората умират от грип. Всяка година. Включително деца без предварителни заболявания (тук има твърде много нещастни истории). Едно проучване сочи 43% от над 800 деца, които са починали от грип между 2004 г. и 2012 г., не са имали други заболявания. Често инфлуенцата може да не е посочена като пряка причина, ако смъртта е причинена от усложнения на грипа, като пневмония и др.


Мит 17: Хората, които са алергични към яйца, не трябва да се ваксинират. Ще умрат!


Не, няма. Има и ваксина, която е създадена специално за тях. „Хората с алергия към яйца не са изложени на допълнителен риск от реакция при получаване на грипна ваксина, въпреки че ваксината може да съдържа известно количество яйчен протеин.“ - заявява в препоръките си Американският колеж по алергии, астма и имунология. И въпреки това, за още по-голяма сигурност, вече съществуват и ваксини без яйчен протеин, за които можете да попитате личния си лекар.

Мит 18: Ако се заразя с грип, антибиотиците ще ме излекуват.


Не, не могат. Грипът е вирус. Антибиотиците се борят с бактериите, а не с вирусите. Нито един антибиотик в света не помага срещу грипна инфекция. Съществуват антивирусни медикаменти и имуностимуланти, които до известна степен могат да предотвратят развитието на болестта и да намалят риска от усложнения, но те не осигуряват лечение в тесния смисъл на думата.

Мит 19: На мен лично грипната ваксина не ми действа. Последният път, когато ми я биха, пак се заразих.


Въпреки всичко ваксината намалява риска да се разболеете. Както вече беше споменато, грипната ваксина не гарантира, че няма да се заразите с грип. Тя намалява риска да се разболеете и може да доведе до по-лек ход на заболяването, отколкото ако не сте били ваксинирани. Освен това е напълно възможно да хванете щам на грипа, срещу който ваксината не осигурява защита.

Мит 20: Никога не съм се разболявал от грип, не се нуждая от инжекция.


Нима можете да предсказвате бъдещето? Милиони хора никога не са участвали в автомобилни произшествия. И все пак носят предпазни колани и се застраховат.

Мит 21: Мога да се предпазвам от грипа, като се храня правилно и си мия ръцете редовно.


Не, не можете. Грипът се пренася от въздуха. Измиването на ръцете е важно и може да намали риска от заболяване с най-различни микроби, но не и да предпази от грип. Здравословното и балансирано хранене също е важно и със сигурност улеснява имунната ви система да се бори с инфекциите. Но правилното хранене само по себе си няма как да предотврати заразяването.

Мит 22: Добре е да се разболявам от грип, тъй като това ще заздрави имунната ми система.


Не, няма. Както беше отбелязано по-горе, имунната система е отслабена, когато сте болни от грип. След възстановяването защитата ви срещу този конкретен щам се засилва. Ваксината кара имунната система да реагира по същия начин спрямо няколко грипни щама, но без да прекарвате седмица с висока температура, болки и повръщане. Освен това, ако хванете грип, вие сте заразни за други хора. Ваксината помага да поддържате по-високи нива на имунитет в общността, защитавайки и хората, които са по-слаби или не могат да бъдат ваксинирани.


Мит 23: Създаването на нова ваксина всяка година прави инфлуенцата по-силна


Не, не е вярно. Трудно е да отговорим накратко на този мит, без да опростяваме науката. Краткият отговор е, че настоящите ваксини няма да създадат по-опасни грипни щамове.

Грипните вируси се развиват и се променят редовно по два основни начина: „антигенно отклонение и антигенно изместване“. Отклоненията са малки, постепенни промени, които се случват през цялото време в отговор на натиска на околната среда и дори в нашите собствени тела. Грипният вирус има сегментиран геном: неговият геном се състои от осем части, които могат да се пренареждат на случаен принцип. Когато вирусът инфектира човек, той може да „размени“ тези генни сегменти и да се промени вътре в самия индивид. Нашата собствена имунна реакция може да предизвика селективен натиск върху вируса, който допринася за промените, със или без ваксина. Ако вирусът не се променяше от година на година, грипната ваксина също нямаше да търпи промени всяка година (и Свещеният граал – „универсална грипна ваксина“ би бил по-малко неуловим).

Възможно е ваксината да е сред факторите на екологичен натиск, влияещи върху антигенните отклонение, но не повече от това, което вече се случва в нашия собствен организъм. Няма данни, че ваксините причиняват значителни промени във вируса, или антигенно изместване. Изместването е много по-обезпокоителна промяна, водеща до драстично различен щам, за което обикновено имунната ни система не е подготвена. Това се е случило с H1N1 през 2009 г., както и с испанската грипна епидемия през 1918-1919 г. Тази пандемия е продължила едва една година, но е била много по-тежка от типичния грипен сезон, убивайки около 3% от световното население.

Според някои учени, парадоксално, високите нива на имунитет в общността може да намали антигенното отклонение. Ако имунитетът е достатъчно висок, за да предотврати разпростирането на патогена из цялото население, не може да избухне епидемия и вирусът няма да еволюира, смятат те.

Мит 24: Страничните ефекти от грипната ваксина са по-лоши от самия грип.


Не е вярно. Най-честите странични ефекти от грипната ваксина са болки, сърбеж, умора, главоболие, дрезгав глас, зачервени очи, кашлица и зачервяване или подуване на мястото на инжекцията. В редки случаи децата могат да вдигнат висока температура, която може да доведе до гърч, без дълготрайна вреда. Най-сериозният риск е алергична реакция, която може да настъпи при 1 на един милион дози. Рискът от синдрома на Гилен-Баре е 1 до 2 на всеки 1 милион дози, въпреки че той сам по себе си е многократно по-разпространен от самия грип. Грипът от своя страна, вече беше споменато, е много по-сериозен и може да доведе дори до смърт.

Мит 25: Грипната ваксина предизвиква парализа на Бел.


И това не е вярно. Докато пишех тази статия, приятели ми казаха, че техен близък е получил парализа на Бел след грипната ваксина, пише Тара Хейли. Не бях чувала това като мит, затова го разследвах. Оказа се, че една грипна ваксина, използвана в Швейцария през 2000 – 2001 г. има вероятна връзка с развитието на парализа на Бел. Преглед на изследванията в САЩ също сочи такава вероятност, която е довела до по-задълбочено проучване. Това проучване установява, че няма повишен риск, както показва и друг доклад на незавидимия Институт по медицина. Още едно проучване, което изследва риска от парализа на Бел при деца след ваксинация срещу грип, също не открива повишен риск. Понякога е трудно да се разграничи корелация от причина, както да се определи дали две неща, които се случват едновременно, не са просто съвпадение.

Въпреки това е важно да се съобщават всички нежелани симптоми и събития след ваксиниране и да се подават от лекарите към специално създадената за тази цел система (VAERS), така че учените да могат да проследяват симптомите, които са докладвани многократно. На базата на известните до днес изследвания, моят познат вероятно развил парализа на Бел по друга причина, която е съвпаднала по време с ваксинацията (това заболяване може да се причини от цял набор вирусни инфекции, една от които е грипът). Но със сигурност това трябва да се съобщи на личния лекар, който да докладва до VAERS. Това е начинът, по който могат да се идентифицират потенциални връзки между някои ваксини и заболявания.

related

новини 3490301133710193818

Публикуване на коментар

Четени

Коментари

Recent Comments Widget

Важно!

Юридическа защита на пострадали при катастрофи

Ако сте пострадал при ПТП, или катастрофа: След наше  интервю  с престижни столични адвокати, стана ясно, че практика на застрахователн...

Акумулатори

Графичен и лого дизайн (gd-8)

Следвайте ни в Google+

Style Place Китен

Style Place Китен
Заповядайте на море!
item