Сицилия и информацията по време на вирус

Гледах в очите Медузата. Осъзнах, че не аз, а тя беше каменна. Това беше някаква колона. Архитектурен шедьовър. Аз гледах вторачено в камъка. Как се бях озовал в в Сициля? Сиракуза.
Последно помнех как седнах пред телевизора в Перник, докато генерал М искаше да ме глобява с 5000 лв.

В същия миг чух гласове. Под мен. По някакъв начин аз бях върху колоната, а под мен двама говорега на италиански. Разбирах ги доста добре.

- Салваторе, какво става на Север? – попита единия.
- Всичко е наред. Говорихме с Рино Флаконе. Изкарали са камионите. Медиите снимат. Хората са уплашени и си седят по домовете.
- Значи планът работи. Кремирайте всички. Без тестове. Знаеш, външният дълг надхвърли 131 %. Капиталите ще се преразпределят. Натиснахме хора от Фамилията по цял свят. Решиха проблема баз много шум. Посяха паника и страх, без да изпращат агнешки главички, без заплахи. Купихме няколко трола.

Събудих се облян в пот. Спал съм само няколко часа. Киро Ананиев вече отменяше заповедта за носене на маски.