stoineff

Вокалът на Д-2 Деян Каменов, Дидо: Стар Академи беше предопределена за мен!

 Дидо от групата Д2, Мачото от "Стар Академи" скочи направо в най-дълбоките води на музиката - изпя неотдавна новия албум на групата в Меката на рока Лос Анджелис. 

Признава си, че е бил добър ученик и лошо момче. Но е доволен, че Вики го обича такъв и двамата си живеят щастливо заедно




Преди няколко години окаджиите от "Д-2" представиха новия си вокал Деян Каменов и обявиха, че ще запишат следващия си албум в Лос Анджелис със стветовно известния продуцент Лени Кордола. Още тогава се уговорихме с мачото от "Стар Академи" за интервю, но щом понатрупа достатъчно впечатления от истинската работа с банда, пише П. Йорданова от вестник “Всичко за жената”, която направи интервюто по-долу. В средата на юни 2006 година музикантите заминаха за Меката на рокендрола, а сайтът на групата започна да се пълни със снимки, направени в култови звукозаписни студиа, с кадри от срещите на момчетата с легенди на музиката. В средата на миналата седмица "Д-2" се завърна с готов албум и много впечатления. Уморени от дългия полет, но най-вече изчерпани физически и емоционално от невероятното приключение, момчетата помолиха журналистите за ден-два почивка. Успявам да откопча Дидо от прегръдките на приятелката му Вики и му припомням за обещаното интервю. Той въздъхва тежко, но все пак се съгласява. Срещаме се в бирария на входа на Борисовата градина, защото си мисля, че това е най-подходящото място за рокаджия. "Нека седнем на някоя полянка, виж колко зелено и хубаво е!" Изненадана съм от неочакваната му романтичност. Но след два часа сладки приказки на тревата изцяло съм променила мнението си за Дидо.


- Как беше в Лос Анджелис?


- Представи си раздърпаните улици тук, парцалите навсякъде. А сега си представи перфектната картинка - палми, идеален асфалт, чистота. Всичко е толкова хубаво, че в един момент започваш да си мислиш, че всеки ден е като предишния. Това леко ти разбърква мозъка. Няма друго място като Лос Анджелис. Това е Меката на рокендрола, повечето големи групи са тръгнали от там. Не може да се опише с думи, вибрациите са навсякъде. Отиваме на Венис Бийч, къпем се в океана, а си мислим как на това място са започнали "Доорс". Води ни Лени Кордола в едно заведение, а там Джими Морисън правел щуротиите си. Попитах персонала има ли някой, който да го помни. 


Те ми показаха посребрял човечец, който бил барман там по времето на Джим. И се оказа, че великият музикант съвсем не е бил желан посетител. Толкова зулуми правел, че все се опитвали да го изгонят. Барабанистът на "Гънс енд Роузис" Мат Соръм ни заведе да слушаме една група, която прави само кавъри. Бяха като извадени от 70-те, страхотни образи. Там Соня Васи, която ни беше нещо като гид и много ни помогна, ни запозна с басиста на "System of a Down". Оказа се много готин, покани ни всички в къщата си. Всичко беше много подредено и лъснато, но в една стая цареше пълен хаос. И сред него се търкаляха награди "Грами". Адски готино отношение, нали правят музика за хората. А това, че критиците ги оценяват, гъделичка самочувствието, но всъщност няма никакво значение. Такива са истинските големи - не витаят в облаците, а са здраво стъпили на земята! Не е въпрос колко ти е голяма къщата, а какво носиш в себе си.


- Тези срещи сигурно ви помогнаха много при записите?


- Абсолютно. Това супер яко ни вдъхнови. Даде ни енергия, сила да вярваме, че ако си постоянен и искаш силно нещо да се случи, то рано или късно става. Показахме клипа на "Преди и сега" на собственика на една звукозаписна компания. Той беше приятно изненадан, но не можехме да насилваме нещата. Трябва да се извоюва някакво име, да записваш там, да останеш за по-дълго. 


Запазихме си правото занапред да му предоставим наши материали и да видим дали сме конкурентни на американския пазар. Преди записите имахме 10 дни репетиции. Променяхме някои части на парчетата, текстове. Лени беше непрекъснато с нас и много ни помогна. Записвахме в няколко студиа. Започнахме с барабаните. Правихме ги там, където е записан първият албум на "Гънс". Невероятно, нали! Инженерът на пулта много ни се изкефи. Представяш ли си, виждал е толкова велики музиканти, а изведнъж супер се кефи на някакви българи. Това ни вля свежа кръв да продължим.


В друго студио пък ни налетяха двама негри. Искаха да записват рапвокали върху едно от парчетата ни. Импровизирахме с тях, много се забавлявахме. Разкърти-ха ни и ни показаха, че рапът си им идва отвътре на черните. Доста от вокалите записахме с микрофона, с който Антъни от "Ред Хот Чили Пепърс" е записвал. Той не е толкова студиен, а е по-скоро за живо изпълнение. Разликата е потресаваща. Сашо и Митко свириха с настройките и китарите на "Гънс". Имахме пълната свобода да избираме инструменти, да импровизираме с техниката. Не е като да си с две китари и две уредби и да трябва да се съобразяваш със звука им. Дадохме си време да изберем най-качествените варианти. Нямахме право на компромиси.


- И какъв албум се получи в крайна сметка?


- В него я има цялата палитра от емоции, които изпитахме. Доста по-твърди и агресивни са парчетата, по-странни от старите. Има две, които на шега наричам космически. Създават усещането за нулева гравитация, виждащ само далечен блясък на звезди и се губиш в космоса. Парчетата не са само твърд рок или само балади. Общо са 10, като 4 от тях са на английски. Албумът се казва "6" и има едноименно парче по мой текст. 


Английските текстове ги писахме заедно с Лени, понякога доста почерпени и на доста странни места - по клубове, в басейна, където дойде. Готин е албумът, трябва да се чуе. Малко ми писна от излишни приказки за него. До 10-ина дни ще е на пазара и хората сами ще разберат за какво се изприказваха толкова неща. Благодарни сме на "Кока-кола", че ни подкрепиха и за записите, и за издаването му. Пускаме цели 50 хиляди екземпляра.


- Сигурно на теб ти е било по-трудно. Нямаш опита на другите момчета.


- Естествено, няма начин опитът да не повлияе. Но музиката е преди всичко емоция. За мен основното е да бъдеш истински, да се разкриеш, да покажеш твоята гледна точка. Сигурно след две години това, което направих сега, ще ми се стори смешно. Но това е истинският път на творчеството. Ако винаги си доволен от направеното, няма да имаш прогрес, няма да има нови идеи.


- Имаше ли колебания, когато "Д-2" ти предложиха да им станеш вокал?


- Говориш като за женитба. Беше доста продължителен процес. Първо се срещнахме с басиста Сашо два дни след излизането ми от "Стар Академи". Говорихме си надълго и нашироко за музика. Даде ми да слушам някои записи. Искаше да ми покаже накъде вървят нещата, какъв е музикалният вкус на групата. После отидох на тяхна репетиция. Направихме и едномесечно турне. На него Гепи пя парчетата на групата, а аз направих няколко кавъра на "Доорс" и на "Ред Хот". Постепенно нещата се наклониха към мен.


- Какво е това - просто късмет ли?


- Съдба. Вярвам, че има предопределени неща в живота ни. Но всеки човек трябва да даде максимума от себе си, за да ги направи на 100 процента. Оставиш ли мига да ти се изплъзне, край. Може да не ти се случи повече такова нещо. Затова в записите в Лос Анджелис вложих цялата си енергия, цялата си душа.


- Старта ти даде "Стар Академи". Какво ти остана от участието в шоуто?


- Абсолютно логично е, че стигнах до това шоу. Още от 6-годишен знам, че единственото, с което искам да се занимавам, е музика. На 15 направих първата си група. Беше аматьорска работа, но много се забавлявахме. Винаги съм искал да правя точно това, което в момента ми се случва. Да работя с хора, които вярват в същото, в което вярвам и аз. "Д-2" сбъдват мечтите ми. Искам да създавам митове.


- Май само ти от "Стар Академи" намери реализация?


- Беше предопределено още от самото начало. Това е България. Няма как всички тия обещания, които се даваха, да бъдат реални. Защото това означаваше да се вложат много пари, което тук няма как да стане. У нас никой не дава пари в перспектива. Всеки иска на момента да даде малко и веднага да вземе малко повече. Никой не влага много пари с надеждата след 2 години да вземе още повече. Не ни е такова мисленето. Живее се за днес или най-много за утре.


- Как стана така, че мачо-то на "Стар Академи" си избра най-скромното и работливо момиче?


- О, Боже! Че ние такива ли сме! Беше съвсем логично да се случи. И то не на принципа на противоположностите. И двамата сме си луди по свой начин. Пък и аз съм по-различен от впечатлението, което създадох в шоуто. А и не мисля, че Вики е скромна и консервативна. Напротив! Тя много добре знае какво иска, много амбициозна е, страшно упорит и отдаден човек е.


- Това ли хареса в нея?


- Това и още куп други неща. Естествено и външността е важна и няма как да не е. Не съм на 50 години и не си търся другарче в живота. Все пак съм младо момче, през октомври ще стана на 23. И си търся хубаво момиче.


- Роден си в София, а си израсъл във Видин. Как попадна там?


- Мачовщина. Баща ми е от там. Дошъл студент в София, харесал майка ми, оженили се и я завлякъл във Видин. Там завърших средно, после ме приеха в строителния институт и всички се преместихме тук.


- Ще продължиш ли следването си?


- Веднага, щом имам време. Харесвам си специалността. Но инженерството е сериозна работа, изисква пълно отдаване, ангажира доста време. Пък аз в момента не съм готов да му го дам. Само музиката ме интересува.


- На летището разбрах, че и сестра ти ходи на уроци но пеене...


- От малки сме си такива -таланти. И двамата пеехме в училищни хорове. И вкъщи по цял ден също пеехме. Тогава MTV се излъчваше по сръбската телевизия три часа сутрин. С нея гледахме постоянно, имитирахме всички певци, записвахме се на касети и си правехме клипове. Танцувахме, свирехме с ракети за федербал. Щуро се забавлявахме. Мисля, че един друг се възпитавахме, въпреки че Яна е почти две години по-малка от мен. Аз слушах по-ретро и мелъди рок групи, а тя си падаше по по-твърди банди. Взаимно си обогатявахме вкусовете.


- Как във Видин се опази от сръбско и чалга?


- Заслугата е изпяло на родителите ни. Те слушаха хубава стара музика -"Пинк Флойд", "Дийп Пърпъл", "Бийтълс". Прихванали сме от тях. Майка ми много държеше да не говорим на видински диалект. Много съм й благодарен за това. Все ни подтикваше към разни дейности, които да ни държат настрана от простотията. Тренирах какви ли не спортове, ходех на уроци по музика. И книги все ми пробутваше милата, но тогава не успя да ме запали по четенето. Все ме теглеше топката, да се бия с момчетата от квартала. Открих удоволствието от книгите по-късно. Сега в Лос Андже-лис прекарах няколко безсънни нощи с биографията на Чарли Чаплин. Изучавах начина на мислене на този велик човек и това много ми помогна да издържа на напрежението там.


- Но сигурно си бил добър ученик, щом са те приели във ВИАС?


- Бях перфектен ученик. Имах добри оценки, винаги си знаех уроците, разбирах материала. Просто помнех бързо и лесно. Математически мозък, трето поколение инженер ще бъда. Но в училище бях един, а извън класната стая - съвсем друг. Щуротиите и глупостите ми нямаха край.


- Май те надделяха, нали само лошите момчета правят добър рок?


- Ако бях лигльо, щях да съм в бойбанда. Въобще изкуството ме влече. И киното обожавам. Даже сега в Америка си мислех да избягам и да се пробвам в Холивуд. Но нямах време да взимам уроци. Не се чувствам достатъчно уверен в тази работа.


- Родителите ти не настояват ли да продължиш семейната традиция?


- Винаги ще ги уважавам, че застанаха зад мен и подкрепиха решението ми да се занимавам с музика. Не че нямаше да го направя, ако нямах одобрението им. Твърдоглав и упорит съм. Но сега се чувствам прекрасно, че са зад мен. Неразривна връзка се получи между нас. Защото имаше момент, в който настояваха да залягам над математиката, да завърша, пък после да си пея за кеф. Но така става българска работа. Музиката не може да бъде хоби. Не можеш осем часа да чертаеш проекти, а вечер между другото да напишеш 3-4 парчета. Ако искаш да правиш рок, трябва да живееш по някакъв кретенски начин.


- Вики приема ли този кретенски начин?


- Приема го. Тя е диване. Спонтанни сме и двамата, много истински. Стана година откакто живеем заедно. Да си призная, ужасно съм ревнив. Но за мен това е нормално, защото я обичам. Сигурно и на нея не й е лесно с мен, но не го показва. А аз си го казвам в прав текст.


- Сигурно имаш много фенки?


- Много ми беше хубаво един месец в Лос Анджелис. Вървя си по улицата и никой не ме сочи с пръст. Тук в един момент започна да става досадно. Криех се по сокаците, за да не ме спират непрекъснато. Много хора изведнъж ми станаха близки приятели. Това е страшно глупаво. Но истински близките ми хора не се промениха. Защото аз съм си същият. Само дето ме показват по телевизията.


- Очакваш ли от Вики да бъде и домакиня?


- Прекалено съм малък, за да очаквам такива работи. Въпреки че тя го прави и аз на моменти се чувствам неудобно. Нашата връзка е по-свободна. Поне аз я разбирам така. Тя пере, чисти, глади, а аз се опитвам да й помагам поне в готвенето.


- Сега с това признание ще си развалиш имиджа.


- Де да знам! За мен големите музиканти са тези, които са успели да превърнат имиджа си в черта от своя характер. В началото това е роля, която играеш, защото пасва на музиката ти. Не е същността на човека. Затова не имиджът е важен, а вътрешното послание, което отправяш към публиката.


- Но трябва и да се изхранваш с музика...


- Ако си в " Д-2", и това се получава. За мен те са единствената банда у нас, която знае точно какво да прави и как да го прави, че наистина да не се занимава с нищо друго. Всичко е възможно, стига човек да мисли достатъчно.


- Сега сигурно ще си дадете заслужена почивка?


- Ако успеем да се скрием от досади като теб. Шегувам се. Наистина ще трябва малко да разтоварим, защото наесен ни чака турне. Ще започне някъде в края на септември. Ще включва 4 големи града и 10 по-малки. В първите концертите ща са с приемлив вход, а във вторите ще са безплатни. Така че феновете ни от големите градове може да мигрират към по-малките. Преди турнето ще излезе и филм за записите на албума. Валери Милев беше с нас в Лос Анджелис и документира всичките ни щуротии там. Така че хората най-напред ще чуят албума. После, ако им е харесал, ще гледат как е направен, А накрая може и да го чуят на живо. Така е честно, нали?


related

новини 7159789403197292298

Публикуване на коментар

Вашето мнение е ценно за нас!

emo-but-icon

Коментари

Recent Comments Widget

Диети и здравословно хранене

Графен

Важно!

Юридическа защита на пострадали при катастрофи

Ако сте пострадал при ПТП, или катастрофа: След наше  интервю  с престижни столични адвокати, стана ясно, че практика на застрахователн...

Пловдив Спорт

Акумулатори

Style Place Китен

Style Place Китен
Заповядайте на море!
item