Какво се празнува на 1 май (как се краде история)
http://www.inter-view.info/2011/05/1.html
Днес е 1 май.
Според някои - светъл ден срещу подлите капиталисти и империалисти, според други - неясно какво.
Тъй като едва ли всички са запознати с историята на този ден ще си позволя да направя лек исторически преглед, за да няма объркване.
Началото всъщност е поставено през 1886 година, в Чикаго, САЩ, където една организация на АНАРХИСТИ (подчертавам, на анархисти), наречена "Рицари на труда" прави стачка с искане за 8 часов работен ден. Стачката е разпръсната със сила и на 4-ти май анархистите отговарят с демонстарция против полицейското насилие, на която взривяват бомба, от която в крайна сметка умират 8 полицай. По-късно част от организаторите анархисти са осъдени на смърт и са обесени на 11 ноеври 1887 година. В интерес на историческата истина трябва да кажем, че 7 години след това, при повторен процес осъдените са посмъртно оправдани и дори им е издигнат паметник.
Както виждате - не е много ясно защо комунисти (или социалисти) си присвояват правото да честват празника, а не оставят това на автентичните му създатели - анархистите.
Присвояването на датата (кражбата) се официализира от другаря Ленин още през 1918 година, а другарят Хитлер, още с идването си на власт също го обявява за национален празник (1933 година).
За комунистите, прикрити като болшевики или националсоциaлисти, кражбата на история е нещо нормално - в името на световната революция избиха милиони (ако сметнем от началото на 20-ти век та досега - цифрата надхвърля 60 000 000), какво да се притесняват от някаква си малка кражбичка.
Ако се поразровим в историята ще видим няколко странни съответствия - другарите комунисти (болшевики и националсоциалисти) имат доста общи празници, имат червени знамена, борят се за едни и същи идеали. След Втората световна война, обаче, тъй като болшевиките се броят за победители, а националсоциалистите за победени , историята се присвоява от болшевиките и дори се налага със сила там, където същите успяха да протегнат пипалата си - Източния блок, Куба, Китай, Виетнам, КНДР и т.н.
Дори в СССР и КНДР 1 май се честваше с военни паради - демек, малката бомба, поставена от анархистите порастна до ракети за масово унищожение, танкове, самолети и т.н.
Толкова за 1 май - ако сте анархисти - имате право да празнувате, ако не сте - сте просто поредните крадци и фалшификаори на историята. Независимо, че днес Станиша ще прави "ден на гнева" - това не е негов празник. Или ако е, да извика и националсоциалистите - така де - или едното , или другото. Иначе е пошличка манипулацийка, присъща за болшевиките.
п.с. Подобна е и кражбата на 8 март, когато работничките от Ню Йорк (неболшевики) излизат на протест за повече права. Но когато става дума за леви кхмери - то нещата винаги изглеждат по този начин.
Според някои - светъл ден срещу подлите капиталисти и империалисти, според други - неясно какво.
Тъй като едва ли всички са запознати с историята на този ден ще си позволя да направя лек исторически преглед, за да няма объркване.
Началото всъщност е поставено през 1886 година, в Чикаго, САЩ, където една организация на АНАРХИСТИ (подчертавам, на анархисти), наречена "Рицари на труда" прави стачка с искане за 8 часов работен ден. Стачката е разпръсната със сила и на 4-ти май анархистите отговарят с демонстарция против полицейското насилие, на която взривяват бомба, от която в крайна сметка умират 8 полицай. По-късно част от организаторите анархисти са осъдени на смърт и са обесени на 11 ноеври 1887 година. В интерес на историческата истина трябва да кажем, че 7 години след това, при повторен процес осъдените са посмъртно оправдани и дори им е издигнат паметник.
Както виждате - не е много ясно защо комунисти (или социалисти) си присвояват правото да честват празника, а не оставят това на автентичните му създатели - анархистите.
Присвояването на датата (кражбата) се официализира от другаря Ленин още през 1918 година, а другарят Хитлер, още с идването си на власт също го обявява за национален празник (1933 година).
За комунистите, прикрити като болшевики или националсоциaлисти, кражбата на история е нещо нормално - в името на световната революция избиха милиони (ако сметнем от началото на 20-ти век та досега - цифрата надхвърля 60 000 000), какво да се притесняват от някаква си малка кражбичка.
Ако се поразровим в историята ще видим няколко странни съответствия - другарите комунисти (болшевики и националсоциалисти) имат доста общи празници, имат червени знамена, борят се за едни и същи идеали. След Втората световна война, обаче, тъй като болшевиките се броят за победители, а националсоциалистите за победени , историята се присвоява от болшевиките и дори се налага със сила там, където същите успяха да протегнат пипалата си - Източния блок, Куба, Китай, Виетнам, КНДР и т.н.
Дори в СССР и КНДР 1 май се честваше с военни паради - демек, малката бомба, поставена от анархистите порастна до ракети за масово унищожение, танкове, самолети и т.н.
Толкова за 1 май - ако сте анархисти - имате право да празнувате, ако не сте - сте просто поредните крадци и фалшификаори на историята. Независимо, че днес Станиша ще прави "ден на гнева" - това не е негов празник. Или ако е, да извика и националсоциалистите - така де - или едното , или другото. Иначе е пошличка манипулацийка, присъща за болшевиките.
п.с. Подобна е и кражбата на 8 март, когато работничките от Ню Йорк (неболшевики) излизат на протест за повече права. Но когато става дума за леви кхмери - то нещата винаги изглеждат по този начин.
ALEXALEX ,помня онези времена от соц-а,когато присъствието на тези манифестации бе задължително/!/.Видях през годините на прехода,а виждам и сега как се отбелязват празниците,независимо дали са присвоени или наложени "свише"...Обаче самата дефиниция за празник предполага едно такова вътрешно състояние на духа първо персонално и после национално или глобално.А това състояние на душата в момента липсва.Било,както за църковните,така и за социалните празници.Отново има една показност или пък още нещо...консуматорското-кой какво ще сложи на трапезата и как ще го полее.Това си е мое наблюдение.
ОтговорИзтриванеА относно първосъздателите на "Празника на труда"-анархистите и после препратката ти към националсоциалистите и комунистите,ами разлика почти не виждам.И в методите на действие /спомни си Райхстага,а и само това им дело ли?/,и в убежденията-насилствени от позицията на властта,и в крадливостта-обявяват се за наследници и приемници на чужди исторически дела.Нещо като "един дол с дренки"...