Проекция

За каква ли роля Господ ни загатна
в проектирания си простосмъртен филм
историята му за малко ни подметна
и ни остави да играем без сценичен грим

За каква ли сцена мисълта му ни наблегна
когато беляза сърцата ни докато спим
обрече ни с любов и хитро спокойно се излегна
като връчи ни сценария без да усетим

За каква ли мисия на сцената ни извежда
в списъка сме му за невидим божествен еликсир
не знае ли, че с дарове не може да ни подвежда
и чувствата се показват само в собствен ефир

За каква ли орис с енергията си ни зарежда
уж ангели сме, а ни променя със смъртен пулс
тревогата в него все до фарс ще го довежда
когато не може да промени човешкия келепир