РАЗТОВАРВАНЕ

Цветан АНДРЕЕВ препрочита ЕЛИАС КАНЕТИ
РАЗТОВАРВАНЕ

Есе Трето

Най-важният процес,който протича в масите е разтоварването.Без него масите всъщност не съществуват,само разтоварването ги прави действителни.Това е мигът, в който всички,които им принадлежат,се освобождават от своите различия и се чувстват равни.

Сред тези различия трябва да се обърне внимание преди всичко на наложените отвън разлики в общественото положение,съсловието и имотното състояние.Отделните единици винаги съзнават тези различия.Те много ги обременяват,много настойчиво ги разделят един от друг.

Човекът е заел определено,сигурно място и се обръща към всекиго,който се приближава до него с въздействаща пледоария.Стои като мелница сред огромна равнина – изразителен и развълнуван,- до следващата мелница не съществува нищо.

Целият живот,който той познава,се състои от дистанции – жилището,в което заключва себе си и своето имущество,поста,който заема,общественото положение,към което се стреми – всичко това съществува,за да създава разстояния,да ги утвърждава и увеличава.

Отнета е свободата на всяко приближаване един към друг.Душевните вълнения от едната и другата страна сякаш пресъхват като пясъци в пустини.

Никой не бива да е наблизо,никой не може да стои така високо,както другия.Твърдо установената йерархия във всички сфери на живота не позволява никому да се докосва до по-висшестоящите,да се спуска към по-нисшите другояче освен привидно.
В различните общества тези дистанции се балансират различно.В някои от тях ударението пада върху разликите в произхода,в други – върху професията или имотното състояние.

Тук не става дума за характеризиране на този йерархичен ред.Съществено е,че той съществува навсякъде,че навред се е загнездил в съзнанието на хората и че е от решаващо значение при определяне на тяхното поведение към другите.

Удовлетворението от по-високото положение в йерархичната стълба не ги обезщетява за из- губената свобода да се придвижват.Дистанциите сковават човека и той залинява .Той е увлечен от гнева към това бреме и тъпче на едно място. Забравя, че сам се е нагърбил с него , и копнее да се освободи.

Но как може да се освободи сам? Каквото и да предприема в тази насока,дори да е все още решителен, той се намира сред хората,които ще осуетят усилията му.Докато те държат на дистанциите помежду си,той в никакъв случай не се приближава към тях.

Само заедно хората могат да се освободят от дистанциите. Тъкмо това става в масите.При разтоварването се отхвърля разделението и всички се чувстват равни в тази сгъстеност,тъй като между тях едва ли има празно място,защото тялото се притиска о тяло и всеки е толкова близо до другия,колкото до самия себе си.Това донася неимоверно облекчение.

Заради този благодатен миг,в който никой не е повече от другия,нито по-добър от него,хората се превръщат в маси.

Но мигът на разтоварването,толкова жадуван и толкова щастлив,крие особена опасност.Той страда от една основна илюзия: хората,които изведнъж са се почувствали равни,не са станали равни и истински завинаги.

Те се връщат в своите отделни жилища,лягат да спят в своите легла.

Запазват собствеността си,не се отричат от репутацията си.

Не се отказват от своите близки.

Не напускат семействата си.Само при сериозен прелом в своите убеждения хората излизат от релсите на отколешните си връзки и встъпват в нови. Такива съюзи,които поради своето естество могат да приемат само ограничен брой хора и трябва да осигуряват трайността си чрез сурови правила,аз обозначавам като кристали на масите.По-нататък обстойно ще говорим за тяхната функция.

Самите маси обаче се разпадат.Те чувстват,че ще се разпаднат.Страхуват се от разпадането. Могат да продължат да съществуват само ако процесът на разтоварването им продължи с нови хора,които се присъединяват към тях.

Само нарастването пречи на техните членове да припълзят обратно – всеки под своето лично бреме...

Подготвил за печат:

Цветан АНДРЕЕВ