Жалко е да се говори така, но дотам ни докараха много мислещите за нас политици. Толкоз загрижени и работещи за нас, че чак думи с които да ги на обиждам вече не намирам. Гледах днес цял ден телевизия, тук вали и както навсякъде по света тези дни предлагат повече моменти за размисъл. И гледам, гледам и виждам само една мизерия в България. Видях реставраторка на икони да бере малини,видях осемдесет годишен професор да свири на пиано с изтрити клавиши, гледах и колко донори годишно има в страната ни.Стана ми много мъчно за всичко и всички, с какво са заслужили българите такива управници? Защо направиха от нас такива дребни душици, дето даже на умрял органите не искат да дарят, та не е ли все едно как ще погребем любимите си хора/със черен дроб или без/та нали душата я няма? На всички нас ни омръзна от лозунги и обещания и фалшиви лица говорещи неистини, абе как и на тях не им омръзна да се слушат 20 години. Мизерията е повсеместна, всеобхватна и неизбежна. Да има и хора които се оправят добре, но те много малко и то предимно в София, а София не е България.
И така да си дойда на думата, че ми е все тая кой ще е на заплата при нас през следващия мандат. Убедена съм, че по-добре няма да стане. Но много се надявам, че ще ни писне и ще им ритнем табуретките под задниците. Дай Боже да е по-скоро, това е молитвата ми в тази пред изборна нощ. Моля ви, напишете ми каква е вашата.
Вашето мнение е ценно за нас!