Икономически аспекти на въоръжените конфликти в Персийския залив след студената война 3

доц. д-р Сево Явашчев
УНСС, катедра „Национална и регионална сигурност”

Виж втора част

Едновременно с това се засилват позициите на САЩ. Редица американски компании получават правото за разработване на някои находища на нефт. Делът на американския износ за държавите от региона след конфликта стремително нараства – от 17 % през 1987 г. до 25-27 % в края на 90-те години в Саудитска Арабия и от 9 % на 26,6 % в Кувейт.
По време на войната с Ирак (1991) военните поръчки нарастват с 0,3 %. През 1991 г. ръстът на БВП на САЩ е 4,6 %, през 1992 г. той слабо се увеличава - до 4,8 %. Но още през същата година е намален с 1,3 %. Примерът на тази война опровергава заблуждението, че кратките и „евтини" войни благоприятно влияят на икономиката. През 1991 г. цените на продоволствените стоки и енерго-носителите в САЩ нарастват с 6 % и значително се увеличава инфлацията. Съживяването на икономиката започва едва през 1993 г. с началото на интернет бума.

След началото на войната с Ирак (2003 г.) е отбелязано оживление на фондовите пазари на САЩ. През 2002 г. растежът на икономиката на САЩ е 3,4 %. През 2003 г. стига до 4,1 %.
Комитетът по бюджета в Конгреса на САЩ пресмята, че в началото на тази война ще е необходимо САЩ да изразходват $ 9 - 13 млрд. Ако Саддам Хюсеин бъде свален, разходите по поддържането на реда и стабилността в Ирак ежемесечно ще са в размер на $ 4 млрд. По-рано е пресмятано, че стойността на тази война ще е около $ 100 млрд. По преценки на Лорънс Линдзи, икономически съветник на президента на САЩ Джордж Буш, военната операция против Ирак ще струва на американския бюджет $ 100-200 млрд. Това е повече от прогнозата на Пентагона. Военните специалисти оценяват войната на стойност $ 50 млрд.
По думите на Джордж Буш разходите за водене на военните действия и следващите капиталовложения за възстановяването на Ирак ще са много по-малки, отколкото цената на бездействието. „Колко струва това в доларов еквивалент, вие ще научите по-късно”, казва американският президент по време на една от пресконференциите си в началото на месец март 2003 г.

По-късно се появяват съобщения за това, че Белият дом има намерения да отправи в Конгреса запитване за допълнително финансиране. Сумата, искана за войната в Ирак, е $ 95 млрд.
Но в самата администрация няма единно мнение за размера на възможните разходи. Съветникът на президента Линдзи оценява подобна военна акция на $ 100-200 млрд., в зависимост от нейната продължителност и интензивност. В същото време шефът на Департамента за управление и бюджетно планиране в Белия дом Митч Даниелс твърди, че сумата ще е значително по-малка, не повече от 50-60 млрд. Именно това струва на САЩ първата война в Персийския залив.

Най-далече от всички в надпреварата за намаляване на разходите за войната стига Бюджетния комитет към Конгреса. По негови разчети те няма да превишат $ 20 млрд.
На свой ред Центърът за планиране и бюджетни отчисления на САЩ през февруари 2003 г. предлага своя версия. Войната ще струва $ 18-85 млрд., 5-годишната следвоенна окупация от 25 до 105 млрд., разходите за възстановяване и хуманитарна помощ – около $ 498 млрд.
Не е известно на какви разходи са готови съюзниците на САЩ от антииракската коалиция. Сложната обстановка в ООН и Съвета за сигурност сигнализира за това, че европейските страни не проявяват желаната от САЩ активност във финансирането на възстановяването на Ирак.

САЩ разглеждат и най-лошия сценарий, предполагащ, че войната ще се проточи неопределено време, възстановяването ще изисква по-мащабно финансиране, цените на нефта ще паднат, а собствената американска икономика ще се намира в стагнация. В този случай разходите могат да нараснат до $ 1, 2 трилиона. САЩ през 2003 г. изразходват в интерес на отбраната и сигурността си $ 98 млрд. повече, отколкото през 2002. Поръчките за оръжие и бойна техника са увеличени със $ 120 млрд. Теоретически това може да осигури поръчки за промишленността на САЩ и да позволи понижаването на нивото на безработицата. Но изгода от войната с Ирак не всички имат. Към числото на печелившите са компаниите, действащи в аерокосмическата област и сферата на високите технологии .

Продължение