stoineff

Икономически аспекти на въоръжените конфликти в Персийския залив след студената война 4


доц. д-р Сево Явашчев
УНСС, катедра „Национална и регионална сигурност”

Виж трета част

Към януари 2003 г. Конгресът на САЩ отделя $ 162 млрд. за инвазията и последващото възстановяване на Ирак. Тогава на мнозина се струва, че това е твърде много, но на практика въпросът е - достатъчни ли ще са тези пари. При това остават и въпросите колко пари ще са необходими за военна операция, която да свали от власт Саддам, и най-вече каква ще е общата стойност за възстановяването на икономическото и гражданското общество в Ирак. Още повече че войната и нейните последици могат да окажат съществено влияние върху растящия бюджетен дефицит на САЩ и чрез него – на цялата американска икономика.

По редица показатели започналата през март 2003 г. кампания в Ирак вече превъзхожда десетилетната виетнамска война. През януари 2006 г. в редица американски средства за масова информация са публикувани достатъчно интересни статистически данни относно участието на САЩ в тази кампания.
По данни на бюджетния комитет (CBO), непартиен орган на Конгреса на САЩ, войната и окупацията на Ирак от 130 хил. американски войници всеки месец ще струва $ 4-5 млрд., т.е. $ 48-60 млрд. годишно. По такъв начин цената на окупацията може да превиши стойността на войната два и повече пъти и да се добавят още $ 150-300 млрд. към тези 162 млрд., одобрени от Конгреса.

По думите на Батшеби Крокер от вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания (CSIS) това ще доведе до преразглеждане на мащабите на американското участие в операции в други региони на света.
От гледна точка на геополитиката САЩ са днес единствената супер сила. От гледна точка на икономиката те са страна, в най-голяма степен зависеща от външни източници на финансиране на бюджетния дефицит и инвестиции в основни фондове. В същото време основната печалба – растежът на стойността на американските активи – е твърде илюзорна, тъй като зависи от настроението на инвеститорите. А тези настроения започват да се променят, при това симптоматично, именно през последните месеци, когато загубите, в резултат на военната авантюра, започват рязко да нарастват.
Проведеното от Буш съкращаване на данъците през периода от началото на иракската война до май 2004 г. икономисва на корпорациите и гражданите по-малко пари, отколкото е иззето от тях в резултат на нарастването на заемите. Печалбите на корпорациите се оказват по-ниски, отколкото преките разходи за реализиране на иракската кампания .
Администрацията на Буш решава да финансира войната от извънбюджетни извънредни фондове, вместо да включва разходите за Ирак в бюджета, представен в Конгреса. Още след началото на инвазията на 25 март 2003 г. президентът иска $ 75 млрд. допълнително към военните разходи. А след още половин година към тези средства, но вече от извънбюджетни фондове, са насочени още 87 млрд.

По такъв начин, формално, администрацията избягва в бъдеще военните разходи да са една от съставляващите на държавния бюджетен дефицит, който по оценки през 2005 г. превишава $ 500 млрд.
Според американския специалист, професор Уилям Нордхаус от университета в Йел, иракският нефт скоро ще започне да постъпва в големи количества, които ще помогнат да се осигурят разходи за възстановяването на Ирак. „Има още 20 млрд. иракски пари, за които на практика никога не се споменава. Десет милиарда от тях са останали от програмата на ООН „Нефт срещу храни”. Други 10 милиарда са нови средства, получени от нефта. Предвиждат се постъпления на още $ 8 млрд., ако бунтовниците не унищожат тръбопроводите до края на годината” - казва той.
Рязкото повишаване на военните разходи довежда до увеличаване на държавните разходи, което дава на американската икономика тласъка, от който тя се нуждае в началото на 2002 г. Цялостното търсене на обществения сектор през 2002-2004 г. нараства с повече от $ 600 млрд., което обогатява американските корпорации с $ 85-95 млрд. Това се отразява положително на фондовите пазари. От края на януари 2003 г., когато неизбежността на войната става на практика очевидна, до края на януари 2004 г. индексът S&P500 нараства с 41 %, а Nasdaq-100 – с 53 %, което по най-груби сметки носи на инвеститорите не по-малко от $ 3,4 трлн .
Ръстът на дефицита във федералния бюджет на САЩ започва да тревожи инвеститорите и поскъпват заемите не само за правителството, но и за корпорациите. Ако през март 2003 г. средният доход от 10-годишните борсови облигации е 3,35 % годишно, през 2005 г. той достига 4,55 %. Ако се отчете, че съвкупното данъчно натоварване на корпорациите и семействата е 220 % от БВП ($ 24 трлн.), съответният ръст на цените на заемите се трансформира за частния сектор в загуби - над $ 330 млрд. ежегодно.

Важно е и това, че усилията на САЩ за заздравяване на ситуацията в района на Персийския залив стабилизира цените на нефта през 2005 г. на ниво $ 40 за барел, което означава 75 % ръст в сравнение с февруари 2003 г. В условия, когато САЩ ежегодно внасят 3,6 млрд. барела нефт, повишаването на цените на „черното злато" с $ 23-40 ощетява американската икономика с повече от $ 60 млрд.
Военният конфликт в Ирак предизвиква ажиотаж не само у диларите и брокерите, но и сред американските компании. По преценка на експерти през 2003 г. Пентагонът е похарчил за частни изпълнители $ 30 млрд., т.е. 8 % от своя бюджет. Отчитайки войната в Ирак, тези цифри могат рязко да се увеличат.
Представители на Пентагона твърдят, че са им нужни над $ 16 млрд., за да ремонтират или подменят износената техника и за възстановяване на други ресурси, изтощени в непрекъснатите бойни дейтвия в Ирак. На първо място в списъка са над 50 хиляди колесни и верижни машини, цялата авиационна система, разположена в Близкия изток, и още около 300 компютъра и други разузнавателни системи и комплекси за наблюдение .
От исканата сума военното ведомство се осигурява с 65,5 млрд., останалите 21,3 млрд. отиват за възстановяване на иракското стопанство. При това почти половината от „военните” пари – $ 32,3 млрд., ще бъдат изразходвани за гориво, продукти и други припаси, необходими за успешното водене на бойните действия и за осъществяване на окупацията . Други 18,5 млрд. ще се изразходват за резервния запас, заплати на военнослужещите и други плащания на личния състав.
Изследователската служба към Конгреса на САЩ стига до извода, че един месец от военната кампания в Ирак струва на американския бюджет $ 5,6 млрд. По такъв начин, към края на 2005 г., Ирак вече струва на САЩ над $ 270 млрд. По пресмятане на обществената организация National Priorities Project, средствата, които САЩ изразходват за войната в Ирак, са достатъчни, за да осигури застраховането на 134 млн. деца, работни заплати на 3,9 млн. учители в продължение на 1 година, да се даде висше образование на 10,8 млн. души, да се построят 2 млн. нови квартири, изцяло да се финансира световна програма за борба с глада в продължение на 9 години, в продължение на 22 години да се финансира световна програма за борба със СПИН, а също да се направи така, че в продължение на 74 години всяко дете, раждащо се в света, да получава необходимите ваксини . Ежегодно за войната се харчи сума, която би била достатъчна, за да осигури медицинско обслужване на повече от половината от 43-те милиона граждани на САЩ, нямащи медицинска осигуровка .

Продължи






related

Свят 1107729014890278816

Публикуване на коментар

Вашето мнение е ценно за нас!

emo-but-icon

Четени

Коментари

Recent Comments Widget

Важно!

Юридическа защита на пострадали при катастрофи

Ако сте пострадал при ПТП, или катастрофа: След наше  интервю  с престижни столични адвокати, стана ясно, че практика на застрахователн...

Акумулатори

Графичен и лого дизайн (gd-8)

Style Place Китен

Style Place Китен
Заповядайте на море!
item