stoineff

Икономически аспекти на въоръжените конфликти в Персийския залив след студената война 5


доц. д-р Сево Явашчев
УНСС, катедра „Национална и регионална сигурност”




Възстановяването на Ирак
Колкото е по-слабо развита икономиката на една или друга страна и колкото по-малко тя е диверсифицирана, толкова по-големи са шансовете, че в нея може да започне гражданска война. Икономистите Пол Коллер (Paul Coullier) и Анке Хеффлер (Anke Hoeffler) са открили, че за страни, притежаващи една или две основни суровини, използвани като главна износна стока (например нефт или кока), вероятността те да се сблъскат с проблеми на гражданска война са пет пъти по-големи, отколкото страни с диверсифицирана икономика. Развоят на събитията в Ирак след края на активните бойни действия в страната нагледно показва тези твърдения.
На територията на Ирак по времето на режима на Саддам действат повече от 3 хил. сонди, добиващи ежедневно до 2 млн. барела нефт. Според специалисти, даже ако се предположи, че всички сонди ще бъдат унищожени от отстъпващата иракска армия, САЩ могат, след определени капиталовложения, да ги възстановят[1].
Предвижда се след победата находищата в Ирак да се разработват от големите компании: Exxon Mobil, Shell и ВР. С отчитане на вероятните разходи на САЩ в размер на $ 100 млрд., изразходвани за военни действия, последващо възстановяване и хуманитарна помощ, американската икономика, в лицето на нефтените компании, за 5 години ще си върне всичките средства, които ще бъдат похарчени в хода на военната операция. Освен това, лоялното на САЩ следвоенно правителство на Ирак може да настоява за излизане на страната от ОПЕК. Тогава САЩ ще получат супернадежден доставчик на нефт по стабилни цени.
След края на активните военни действия иракската икономика се намира в много тежко положение. И сега не е съвсем ясно, способно ли е огромното финансово влияние на САЩ и техните съюзници да я съживят. Бюджетът на Ирак през втората половина на 2003 г. е $ 6,1 млрд., а неговият дефицит е над $ 2,1 млрд. За сметка на продажбите на нефт - основният иракски износ - временната администрация на Ирак планира да получи $ 3,45 млрд.
Около 70 % от трудоспособното население на страната няма постоянна работа. За последните 15 години селското стопанство на Ирак деградира и през 2002 г. страната изнася 57 % от необходимото й продоволствие. Даже в Багдад не работят половината от телефонните линии. Иракските банки едва сега започват да създават система за електронни плащания.
До войната през 1991 г. Ирак е един от най-големите експортни пазари на САЩ. Например за сметка на Ирак е около половината от износа на американски ориз и една четвърт от износа на пшеница. Ирак активно купува от САЩ автомобили, промишлено оборудване, медикаменти и др. Страната на практика няма опит в работата с чуждестранни инвеститори[2].
Опитите на САЩ да се договорят с големите кредитори като Русия, Франция и Германия за съкращаване на иракския дълг се натъкват на еднозначно „не”. Участниците в срещата на „Голямата осморка" не успяват да се договорят за намаляване дълга на Ирак. Както съобщава агенция Bloomberg, президентът на Франция Жак Ширак се явява като главен опонент на Дж. Буш, стремящ се към намаляване на по-голямата част от дълга. Но Ширак отказва дългът да бъде намален с повече от 50 %., тъй като нефтените запаси на Ирак му позволяват да си изплати дълга. Но представители на Международния валутен фонд изказват мнение, че за да се направи дългът приемлив за изплащане, той трябва да се съкрати около 80 %[3].
През есента на 2003 г. Световната банка, ООН и преходната коалиция на администрацията на Ирак изчисляват, че за извеждане на иракската икономика на предвоенното й ниво са необходими $ 56 млрд. А за да заработи иракската икономика, според по-нови данни, са необходими от $ 100 млрд. до $ 500 млрд. инвестиции. Цената на възстановяването нараства с подобряването на положението в областта на сигурността, тъй като търговските компании, както и военните, се налага за всеки проект да предвиждат и разходи за сигурността.
САЩ започват да се готвят за възстановяването на иракската икономика още преди началото на военните действия. Особен интерес представляват 192 държавни нефтени компании на Ирак. През юли 2003 г. Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) дава гаранция за разработването на план за приватизация в Ирак на консултантската фирма Bearing Point. Президентът на САЩ Дж. Буш назначава своя стар съратник, банкера Том Фоули, за главен консултант на този проект.
USAID тайно информира шест големи компании за това, че могат да сключат договор на обща стойност $ 900 млн. за реконструкция на системата за водоснабдяване, на пътищата, мостовете, училищата и болниците в Ирак. Тези компании, по данни на Центъра за отговорност в политиката, от доста време са в дружески отношения с управляващата Републиканска партия, а една от тези фирми – Halliburton, по-рано е възглавявана от вицепрезидента на САЩ Дик Чейни[4].
През ноември 2005 г. Конгресът на САЩ гласува $ 18,7 млрд. като помощ за възстановяване на инфраструктурата на Ирак. Това е с 2 млрд. по-малко от искането на администрацията. Към началото на 2006 г. страните донори са съгласни да отделят средства за възстановяването на Ирак: Япония - $ 5 млрд., Европейският съюз - $ 825 млн., Саудитска Арабия - $ 1 млрд. и т.н. САЩ са готови да отделят за Ирак около $ 85 млрд., но тъй като в тази сума влизат и разходите за поддържане на американските войски в страната, иракската икономика ще получи само $ 18 млрд.[5]
Активност на иракското направление предприемат не само републиканците, но и техните съперници – демократите. Например Уйлям Коен, бивш министър на отбраната на САЩ в администрацията на Бил Клинтън и шеф на лобистка фирма, помага на една от компаниите да получи договор за $ 80 млн. за осигуряване на безопасността на иракските нефтени находища. По аналогични причини бившият специален представител на САЩ за Близкия изток, бивш командващ Централното командване на Въоръжените сили на САЩ, генерал Антони Зини, подписва договор с една от най-големите лобистки фирми в САЩ - Akim Gump.
Съгласно публикуваното в руския вестник „Коммерсант” мнение на генералния директор на Международния център за нефтен бизнес Евгений Хартуков, овладяването на най-големите находища на нефт в района на Басра и Киркук и последващото им експлоатиране от американски компании ще позволи да се покрият издръжките от американския бюджет и в перспектива ще се осигурят значителни финансови и политически печалби.
Правителството на САЩ вече търси предприемачи за ремонт на летища, електростанции и за реконструкция на нефтения комплекс на Ирак. Първият държавен договор за възстановяване на Ирак от $ 7,1 млн. получава компанията International Resources Group, която ще наема персонал за работа в Ирак.
За иракски договори претендират такива строителни компании като Washington Group, Chicago Bridge and Iron, Earth Technology. За потушаване на пожарите в иракските нефтени находища, осигуряващи 3 % от световния добив, Пентагонът наема компанията Brown & Root, без да разкрие сумата на договора. В дадения случай отново в играта ще се окаже бившата компания на вицепрезидента на САЩ Дик Чейни – Halliburton, в чиято структурата влиза посочената компания.
По разчети на правителствената Агенция за международно развитие за възстановяването на Ирак са необходими 18 месеца. За това време ще се ремонтират 2,5 хил. км пътища, а също летището в Басра и морското пристанище Ум Каср. Но достъп до държавните поръчки получават само големите компании. Средните и малките фирми, а също и хуманитарните организации, не са предвидени.
Чуждестранната помощ основно отива за възстановяване на инфраструктурата на иракската икономика. Кувейт и Саудитска Арабия са съгласни да окажат помощ на Ирак в размер на $ 2 млрд. Предвижда се парите да бъдат вложени в някои проекти. През октомври 2005 г. саудитски и иракски бизнесмени се срещат и обсъждат реализирането на съвместни проекти, за които ще се заделят $ 500 млн. от общата сума.
В близките 3-5 години, по данни на бюджетния комитет към Конгреса на САЩ, за тези цели – възстановяване и осигуряване на сигурността – на Ирак ще са му необходими още $ 50-100 млрд. Независими експерти смятат, че през следващите десетина години за тези цели ще са необходими от $ 30 до $ 105 млрд. Неслучайно бъдещите работи по възстановяването на икономиката на Ирак вече се сравняват по мащаби с Плана „Маршал” за следвоенна Европа, когато възстановяването на европейската икономика след Втората световна война струва на САЩ $ 138 млрд. с отчитане на инфлацията.
През октомври 2005 г., на мадридската конференция на донорите, цяла поредица от държави се съгласява да внесе своя дял в този процес, но общата сума ($ 33 млрд.) се оказва далече от необходимата. Останалото, а то е около 20 млрд., по всяка вероятност отново ще лежи на гърба на американския данъкоплатец. Още повече че много страни дават пари не в качеството на гаранти, а само във вид на заеми.
Някои конгресмени твърдят, че огромният нефтен потенциал на Ирак позволява страната сама да финансира своето възстановяване, а не да се надява само на американската помощ. В дългосрочна перспектива, по преценки на нефтени експерти, Ирак може да увеличи производството на гориво от сегашните 2,5 млн. барела на ден до 6 млн. барела. По такъв начин годишният доход от продажбата на нефт ще нарасне от $ 15 млрд. на $ 40 млрд., а това в крайна сметка е достатъчно за компенсиране на недостигащите 20 млрд.
Проблемът обаче се състои в това, че ще са необходими 5-10 години. А също и $ 25 млрд. за разработването на нови находища, без които не е възможно рязкото увеличаване на добивите.
Световните нефтени гиганти е възможно да инвестират тези средства, но са им нужни гаранции – на първо място за сигурността. А също и легитимно правителство, което да бъде упълномощено да сключва дългосрочни договори. По такъв начин, в краткосрочна перспектива, по старому ще се наложи да се изплаща възстановяването и сигурността на нефтените находища. А това са $ 2-4 млрд. годишно.
Опитите да се заставят иракчаните сами да плащат за възстановяването на страната си, се натъкват и на друг проблем – огромния дълг, който е натрупал режимът на Саддам Хюсеин. Само обслужването на този дълг струва от $ 80 до $ 120 млрд. При това аналогични и дори повече средства ще отидат за изплащане на репарациите на Кувейт. Ако тези дългове не се съкратят, по-голямата част от доходите от нефт ще идат за тяхното обслужване и изплащане.
В заключение на посоченото дотук могат да се направят следните обобщения:
Финансовите разчети за военната операция и възстановяването на следвоенен Ирак на практика се оказват погрешни най-вече поради факта, че военните действия продължават, а всяка седмица струва ресурси, разходи, които дори и САЩ не могат да си позволят продължително време. Икономическото съживяване на Ирак към момента не се състоя, а очакваните приходи от продажбата на иракски петрол не са достатъчни.
Подривните действия на противниците на новата иракска власт непрекъснато саботират основната суровина на иракската икономика - петрола. Поради диверсионни действия неефективно работят почти всички действащи петролопроводи в страната. С реалното производство на петрол, което сега произвежда, Ирак не само не е в състояние да връща дълговете си, но може да се наложи да взема нови заеми.
Сложната военнополитическа и икономическа ситуация в Ирак налагат продължаване на присъствието на многонационалните сили в тази страна. Това гарантира сравнително по-спокойни условия за възстановяването на иракската икономика и за нормализирането на живота в държавата. Оценката на политическия и икономическия ефект от участието на България с ограничен военен контингент в състава на коалиционните сили е въпрос, който се нуждае от самостоятелно изследване предвид на неговата значимост и сложност.
Литература
1.                            Klare, М., The dangers and consequences of America’s growing dependency on imported petroleum, New York, 2004, p. 2; The intensifying global struggle for energy, TomDispatch.com, May 9, 2005; The coming war with Iraq: Deciphering the Bush administration’s motivations, Foreign Policy in Focus, January 16, 2003.
2.                            Stepanova, E., Anti-terrorism and peace-building during and after conflict. The socio-economic context, Stockholm, 2003, p 79.
3.                            Cochran, J., Cost of war, ABCNews.com, August 23, 2002.
4.                            Nelson D. Schartz., Oil, Way prices will fall, Fortune Magazine, March 17, 2003.
5.                            Timmerman, K.R., The French war for oil, The New York Post, March 16, 2004.
6.                            Schoen, J.W., Who will win the Iraq oil Bonanza? MSNBC.com, May 6, 2003.
7.                            Margolis, E., Bush’s war is a financial disaster, Toronto sun, March 14, 2004.
8.                            Renner, M., Blood and oil – alternatives to war in Iraq, The New York Post, November 22, 2002.
9.                            O’Brien, T., Just what does America want to do with Iraq’s oil? The New York Times, June 8, 2003.
10.                        Banerjee, N., U.S. announce role for Iraqis in their nation’s oil industry, The New York Times, April 26, 2003.
11.                        Barlett D.L., J.B. Steele, Iraq’s crude awakening, Time magazine, May 10, 2003.
12.                        Sterngold, J., War tab swamps Bush’s estimate, The San Francisco Chronicle, May 9, 2004.
13.                        Galbraith, J.K., War in Iraq aims a Bullet at the heart of the economy, The Los Angeles Times, April 26, 2004.
14.                        Prisher, I.R., Latest Iraq threat: cash crunch, Christian Science Monitor, September 3, 2003.
15.                        Morgan, D., Military spending raises questions, Washington Post, May 1, 2004.
16.                        http://www.sipri.org/contents/conflict
17.                        http://editors.sipri.org/pdf/
18.                        http://imprint.uwaterloo.ca
19.                        http://www.endgame.org/oilwarlinks.html
20.                        http://www.usiraqprocon.org
21.                        http://www. bp.com


[1] Съгласно разчетите, за възстановяване на всяка от тях ще са необходими от $ 50 до $ 500 хил. По такъв начин, за всичките възстановителни работи ще се наложи да се изразходват от $ 150 млн. до $ 1,5 млрд. Още преди началото на военните действия САЩ са готови да отделят за това $ 2 млрд.
[2]Нефтените договори на Ирак се сключват от правителството, а в другите сфери на икономиката Саддам Хюсеин е разрешавал да се правят инвестиции само от компании на арабските държави.
[3]Сега ситуацията с външния дълг на Ирак, който е $ 120 млрд., ще се разглежда от Парижкия клуб на кредиторите, в който са Франция и САЩ. Но разногласията за дълга не са единствените. Ширак не подкрепя и инициативата на Буш да се изпрати допълнителен контингент на НАТО в Ирак.

[4] Всъщност иракските договори на Halliburton са под заплаха, тъй като политическите противници на президента Дж. Буш в Конгрес и Сената на САЩ настояват компаниите, имащи неформални връзки с днешната администрация, да не участват във възстановяването на Ирак.
[5] За сравнение, по разчетите на Администрацията на САЩ, само за възстановяването на системата за енергоснабдяване трябва срочно да се похарчат $ 6 млрд. и допълнително $ 15 млрд. през близките няколко години.

related

Свят 7314575687501128658

Публикуване на коментар

Вашето мнение е ценно за нас!

emo-but-icon

Четени

Коментари

Recent Comments Widget

Важно!

Юридическа защита на пострадали при катастрофи

Ако сте пострадал при ПТП, или катастрофа: След наше  интервю  с престижни столични адвокати, стана ясно, че практика на застрахователн...

Акумулатори

Графичен и лого дизайн (gd-8)

Style Place Китен

Style Place Китен
Заповядайте на море!
item