Орелът и пуйките

Не знаех, че Хорхе Букай е познавал българи и български семейства. Когато обаче прочетох притчата разбрах, защо дори и орлите сред нас са пуйки. Четете и помислете. Вие как
възпитавате децата си? Какъв пример давате на приятелите си? Как се отнасяте към живота? Ако послушате околните пуяци, че сте пуяк вероятността да умрете като орел е нищожна...

Веднъж един селянин намерил в градината си необичайно голямо петнисто яйце, каквото виждал за първи път. Изненадан, човекът решил да занесе яйцето вкъщи.

- Дали не е яйце от нанду?* - попитала жена му.
- Формата му не е същата - казал дядото, - а и е много голямо.
- Ами ако го изядем? - предложил синът.
- Кой знае дали не е отровно - почудил се бащата. - Преди това трябва да разберем що за твар снася такива яйца.

- Да го сложим в гнездото на пуйката, която мъти в момента - предложила най-малката дъщеря. - Когато се излюпи, ще видим какво е...

Речено - сторено. Скоро всички в семейството забравили за яйцето.
След двайсетина дни черупката се разпукала и от нея се подало едро и силно пиле с тъмна перушина, което се нахвърлило с голяма охота върху всичко наоколо, което ставало за ядене.
Когато се нахранило, странното птиче погледнало настойчиво майката и казало въодушевено:

- Няма ли да излезем на лов?
- Как така на лов? - попитала тя, леко уплашена.
- Ами как, летейки, разбира се - учудило се пилето. - Хайде, да полетим!

Майката пуйка много се изненадала от предложението на необикновеното си отроче и изпълнена с любов и търпение, обяснила:

- Виж, детето ми, пуяците не летят. Тези идеи ти хрумват, защото си лакомник. Много е вредно да се яде бързо, а още по-лошо е да се прекалява с яденето.
Майката предупредила птичето семейство за налудничавите хрумвания на новото пиле и всички започнали да го подканят да яде по-малко и по-бавно. Отделяли за птичето най-леката храна и му напомняли да не се нахвърля върху нея, а да се храни спокойно.
Но всеки път, щом приключело закуската, обяда или вечерята, то се провиквало:

- Сега, момчета, да идем да полетим и да се разкършим.
Тогава всички пуяци и пуйки в птичия двор започвали отново да му обясняват:
- Не разбираш ли, че пуяците не летят? Дъвчи старателно, яж по-малко и се откажи от тези лудории, защото един ден ще ти навлекат проблеми.
Минало време и храненичето растяло, като все по-често говорело колко е гладно и все по-рядко споменавало летенето.

Умряло заедно с останалите пуйки от птичия двор, които по Коледа били изпечени във фурната и се озовали на трапезата на семейството.

Месото му не се усладило на никого: било твърдо и нямало вкус на пуйка.
И това било съвсем обяснимо, защото птичето не било пуйче, а орел - планински орел, способен да се издига на три хиляди метра височина и толкова силен, че можел да понесе в ноктите си цяло агне...

Но умряло, без да го знае... Защото никога не посмяло да разпери крилете си. И защото никой никога не му бил казал, че е орел!