Горещата и енергична Вселена - проект за рентгенова обсерватория от ново поколение

Европейската космическа агенция (ЕКА) определи темите на бъдещи мисии от клас L (от анг. large - голям), които ще бъдат изпратени в космоса през 2028 и 2034 г. 

Става дума за рентгенова обсерватория и обсерватория за откриване на гравитационни вълни.

В края на октомври, директорът на научните програми на агенцията Алваро Хименес обнародва препоръките за избор на мисии от страна на комисията на ЕКА по научната програма, която трябваше да направи окончателния избор сред заявките, подадени за участие в конкурса. В широките кръгове това беше възприето като практически взето решение.

И изненади нямаше - на заседанието на 28-29 ноември комисията одобри темата „горещата и енергична Вселена” (проектът за рентгенова обсерватория от ново поколение) и „гравитационната Вселена” (Обсерватория за откриване на гравитационни вълни).

Освен това, протоколът предвижда набиране на предложения по проектите в рамките на тези две теми. То започне през 2014 година. Предполага се, че и тук няма да има изненади, и „зелена светлина” ще получат екипите, които са за предложили темите. Това са проектите „ATHENA+” (Advanced Telescope for High Energy Astrophysics) и „eLISA” (evolved Laser Interferometer Space Antenna). Първият е предложен от Института за извънземна физика, а вторият - от Института за гравитационна физика, като и двата са на Дружеството „Макс Планк” (Германия).

Създателите на рентгеновата астрофизическа обсерватория „ATHENA+” искат да знаят отговорите на два въпроса: как видимата материя се събира в големи структури (натрупвания и свръхнатрупвания на галактики), и как растат черните дупки и какво е влиянието им върху Вселената.

Проект „eLISA” е интересен и от техническа гледна точка. В космоса трябва да бъдат изведени три апарата на разстояние от около един милион километра един от друг. Апаратите, оборудвани с лазери, ще измерват разстоянието между себе си, според движенията в орбитата си, и по това, как то се променя, ще могат да се изчислят гравитационните смущения, идващи от далечните масивни обекти, на първо място от гигантските черни дупки.

Астрофизиците смятат, че изборът на „ATHENA+” е важен, за да се запази приемствеността на рентгенови обсерватории. В момента ЕКА разполага с два орбитални рентгенови апарата („XMM-Newton” и „Integral”), но и двата вече са на повече от 20 години, така че сега е точното време да се помисли за промяна.

+Новини, +Interview, +daniel stoineff

-->