Сметната палата се е превърнала в: "политическа слугиня на Цветан Цветанов, Бойко Борисов и ГЕРБ"

Спор на ниво „дума срещу дума” постави под съмнение независимостта и обективността на Сметната палата (СП). Депутатът от ДПС Йордан Цонев обвини институцията в политически слугинаж към ГЕРБ, извършван от настоящия й ръководител Валери Димитров, а той нарече твърденията на председателя на бюджетната комисия в парламента неверни и клеветнически.

Задочният спор в „Тази сутрин” започна от Цонев, който постави в центъра извършвания одит на СП на дейността на МВР по времето на Цветанов. Депутатът от ДПС показа имейл от дирекция „Одити за съответствие при финансовото управление”(ОСФУ), изпратен до секретарката на Цветанов и получен от неназовани служители на институцията. Според него написаното представлява консултация от страна на одитора как проверяваният да оформи възражението си. Освен че подобна практика е нарушение на одитните норми, възражението е извън срока на одитираната задача, каза още Цонев. По думите му институцията се е превърнала в „политическа слугиня на Цветан Цветанов, Бойко Борисов и ГЕРБ” от 2011 година насам.

Димитров, който влезе в студиото след депутата, нарече твърденията на Цонев неверни и клеветнически, основаващи се на посегателство върху лична кореспонденция. Според него обаче не става въпрос за никакво консултиране, а за уточняване на позиции по възражението на Цветанов, на каквото има законово право.

„Той (Цветанов – бел. ред.) в рамките на одитната процедура има право на възражения, да бъдат включени констатации и изводи в негова полза. Той предяви претенции, че одитният доклад не е валиден, защото липсва сделката за „Сименс”. Изясни се, че има доказателства, защото сделката е сключена от Михаил Миков като вътрешен министър, но се изпълнява по негово време. Това е уточняване на позицията, защото Цветанов изпрати определени твърдения и текстове, които помоли да бъдат включени, има право на това. Всеки човек има право на справедлива защита”, коментира Димитров.

Той каза още, че няма никакви нарушения в срока, тъй като проверяваният има право да поиска удължаване на периода за възражения със 7 дни и СП се е съобразила, за да може Цветанов да „изгради по-добре своята защита”, тъй като докладите на СП не могат да се оспорят пред никоя друга инстанция. „Хората не разбират, че одитната процедура не е инквизационен процес. Все едно на един обвиняем да му отнемеш правото да се защити”, продължи Димитров

В последващо включване по телефона Йордан Цонев заяви, че е изнесъл в пространството малка част от данните, с които разполага. „Не искам по никакъв начин да оронваме авторитета на СП. Но след като Валери Димитров ходи от студио в студио, задължен съм да ги покажа. Той е една от причините да е опорочен новият модел, с който сам се гордее”, каза депутатът и обяви готовност да бъде даден на прокурор за клевета.

В отговор Димитров припомни, че вчера в пленарна зала е предложил да бъде създадена временна анкетна комисия, която да провери работата на СП по доклада, но идеята не е била реализирана.

След като гласуването на законопроекта за Сметната палата в четвъртък беше отложено заради приоритетните за депутатите от 42-то Народно събрание махленски спорове и караници, гарнирани вчера и с неприличния жест на депутат от ДПС, в петък законопроектът беше приет на първо четене минути след началото на работния ден на народните представители с гласовете на БСП и ДПС.

В подкрепа на законопроекта гласуваха 102-ма депутати, 77 бяха „против”, а един се въздържа. Законoпроектът бе приет след прегласуване, поискано от Менда Стоянова от ГЕРБ, която като припомни дебата от три часа вчера, каза че „този нов закон е ретроградна стъпка".


„Имаме закон, който е един вид наказателна акция срещу един човек, който 9 години поддържа добро професионално равнище на Сметната палата. Това е отменяне на професионалното начало в Сметната палата. Днес ще бъде Сметната палата, утре ще бъде съдът, вдругиден – прокуратурата”, коментира Павел Гуджеров от парламентарната група на ГЕРБ, която гласува против законопроекта.

„Твърде елементарно се опитвате да заблудите, че искате от специализиран орган да го направите политически. Апелирам всички граждани да погледнат за какво става дума в закона”, допълни колегата му Александър Ненков.

Новият избор на ръководство

Според приетия законопроект, внесен от Йордан Цонев и група народни представители от левицата, Сметната палата е колективен орган, който се състои от 9 души - председател и 8 членове. Председателят и членовете се избират и освобождават от Народното събрание за срок от 7 години. Председателят не може да бъде преизбиран, решиха депутатите.

За председател и членове се избират лица, които имат висше икономическо или юридическо образование с образователно-квалификационна степен „магистър” и професионален опит в съответната област не по-малко от 15 години за председателя и 10 години за членовете на Сметната палата; не са били членове на правителството, народни представители, ръководители на централен или местен орган през последните три години, предхождащи избора; не да осъждани за умишлено престъпление от общ характер и не са лишавани по съдебен ред от правото да заемат определена длъжност.

Народното събрание избира председател на Сметната палата в срок до три месеца преди изтичането на мандата на действащия председател. В 14-дневен срок от избирането му, председателят прави предложение пред Народното събрание за избор на членове на Сметната палата.

Народното събрание избира членовете на Сметната палата в 14-дневен срок от постъпване на предложението. Избраните председател и членове на Сметната палата встъпват в длъжност в деня на изтичането на мандата на лицата, на чието място са избрани. Избраните председател и членове на Сметната палата освобождават заеманите от тях длъжности и прекратяват дейностите, които са несъвместими с тяхното правно положение, до деня на встъпването им в длъжност.

Председателят и членовете на Сметната палата продължават да изпълняват своите правомощия до встъпването в длъжност на техните приемници. Председателят и членовете не могат да заемат друга платена длъжност или да извършват друга платена дейност освен научна, преподавателска или дейност, регламентирана в Закона за авторското право и сродните му права.

Законопроектът цели да възстанови статута на Сметната палата като разпоредител със самостоятелен бюджет - част от държавния бюджет.