Коментари по Споразумението за партньорство с България 2014 - 2020

1
Коментари по Споразумението за партньорство с България 2014 - 2020
ЧАСТ 1
Въведение
Коментарите, посочени по-долу, са направени в контекста на Общия регламент (1303/2013) и специфичните регламенти по отделните фондове. Коментарите отразяват Специфичните препоръки към България за 2013 г., приети от Съвета на 9 юли 2013 (Специфичните препоръки), и подкрепящите ги анализи и са базирани на Позицията на службите на ЕК за използването на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за периода 2014-2020 г.
Коментарите се отнасят до Споразумението за партньорство (СП), подадено от Република България на 2 април 2014 г., и са представени следвайки структурата на СП, зададена по образец. Най-критичните теми за Комисията са описани в раздел 1.
1. Оценка на целите на политиките на държавата членка
Официалната версия на СП от 2014 г. е зрял документ с ясна структура. Въпреки това Комисията би искала да напомни на българските власти да спазят принципа за тематична концентрация на ЕСИФ съгласно чл. 18 от Общия регламент, като изберат интервенции, имащи най-голяма добавена стойност за интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж, за предизвикателствата, идентифицирани в Националната програма за реформи (НПР) и Специфичните препоръки. В съответствие с чл. 15(1)(а)(i) от Регламент 1303/2013 всички релевантни Специфични препоръки, които ще бъдат приети в рамките на Европейския семестър за 2014 г., трябва да бъдат взети предвид във финалния вариант на СП.
Интегрирано градско развитие – българските власти все още възнамеряват да подкрепят не по-малко от 67 града на територията на страната, което няма да позволи ефективното усвояване на общо почти 725 млн. евро (20% от общата алокация по Европейския фонд за регионално развитие), предвидени по ОП „Региони в растеж“ за интегрирано градско развитие по смисъла на чл. 7 от Регламента за ЕФРР. Алокацията трябва да бъде далеч по-концентрирана и базирана на анализ на нуждите на функционални градски райони, които имат достатъчно критична маса на икономическа и демографската гъстота и които могат да подпомагат развитието на по-малките заобикалящи ги градски центрове, както настояват българските власти. По този начин трябва да бъдат подкрепени най-добрите и обещаващи стратегии, които могат да доведат до трайно подобряване на икономическите, екологични, климатични, социални и демографски условия. Това не означава, че по-малките градове се изключват от каквато и да е подкрепа от ЕСИФ по други приоритетни оси и оперативни програми.
Здравеопазване – СП отчита неотложната необходимост от реформа в сектор здравеопазване като адресира Специфичните препоръки към България в Националната здравна стратегия 2014-2020, в която се очертават плановете за реформа. Комисията счита обширния документ „Здравна реформа“, получен през м. януари тази година, като стъпка в правилната посока за адресиране на нуждите в здравния сектор в България. Въпреки това стратегията не е достатъчно ясна и конкретна по отношение на плановете за реформи, времевия график и финансирането. Все още трябва да бъде демонстриран по-силен национален ангажимент за приоритизация на нуждите в сектора с ясен план за действие и карта за преструктуриране на болниците, чрез която да се въведат стратегическа политика, бюджет и рамка за мониторинг преди да стане възможно извършването на инвестиции в здравна инфраструктура, съфинансирани от ЕФРР.
2
Административна и съдебна реформа – Най новият доклад по Механизма за сътрудничество и проверка потвърждава важността и неотложния характер на административната и съдебна реформи в България. Поради свързаността на ОП „Добро управление“ с операции по всички тематични цели (ТЦ) и във връзка с изпълнението на предварителните условия, трябва да се даде висок приоритет на възможно най-ранното изпълнение на дейности по тази програма, като трябва да се осигури достатъчно и навременно финансиране.
Роми – СП идентифицира ромите като специфична целева група, засегната от бедност и социално изключване. Българските власти трябва да гарантират, че различните измерения на нуждите на ромите са изчерпателно адресирани чрез ефективни и координирани действия и механизми за изпълнение, за да се осигури постигането на измерими резултати.
Води – Водният сектор се нуждае от добро управление чрез засилване капацитета на държавния воден регулатор и прехвърлянето на отговорността на местно ниво за изпълнение на регионалните интегрирани водни проекти от общините към регионалните ВиК-оператори. Въпреки че промените в Закона за водите все още не са приети и водните асоциации (собствениците на активите в рамките на една област, които вземат решения за приоритетните инвестиции съвместно) не са напълно работещи, СП трябва да демонстрира ясен ангажимент за изпълнение на плана за действие по приетата наскоро ВиК Стратегия. Това би позволило напредването на инвестициите във водния сектор, в случай че може да се докаже, че те са в съответствие с реформата в сектора.
Инвестициите по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) в дребно-мащабна инфраструктура в по-малки населени места от селски тип трябва да бъдат в съответствие с реформата във водния сектор; инвестициите в селските агломерации под 2 000 е.ж. трябва да бъдат допълнително приоритизирани на базата на критерии като: интегриране в стратегиите за местно развитие, локация в чувствителна зона и др., чрез което да се осигури устойчивост и добавена стойност.
Хидромелиоративните инвестициите не са достатъчно добре таргетирани и конкретизирани. Необходимо е преразглеждане на разпределението на средствата от ЕЗФРСР веднага след завършване на оценката на нуждите и на стратегията за хидромелиорации, която се подготвя към момента с помощта на Световна банка.
Информационни и комуникационни технологии – Декларирана е липсата на одобрен национален или регионален план за достъп от следващо поколение на този етап. Въпреки проекта на Национален план за достъп от следващо поколение от декември 2013 г., регионалният анализ на териториалните различия, свързани с достъпа до и използването на информационните и комуникационните технологии остава недостатъчен и не предоставя адекватно картографиране и детайлни индикации за това какъв ресурс ще бъде необходим на страната за достигане на целите на Европа 2020 в тази сфера. Българските власти трябва да заделят адекватен ресурс от техническата помощ по ТЦ 2 за адресиране липсата на стратегически планови документи.
Въпреки че широколентовият достъп би могъл да бъде финансиран от ЕСИФ, отсъствието на надеждни данни за инфраструктурните нужди и липсата на яснота към момента за бъдещия инвестиционен модел не позволяват определяне на точния обхват и интензитет на широколентовите инвестиции. Предварителният анализ на нуждите гарантира по-силен ангажимент за разширяване на широколентовото покритие на селските райони с цел намаляване на тяхната цифрова изолация. След като България извърши задълбочен анализ на пропуските (gap analysis) и направи точен инвестиционен план за широколентов достъп, на базата на който би могла да използва финансиране от ЕСИФ, планираните към момента инвестиции от ЕЗФРСР може
3
да бъдат разгърнати, а при необходимост да бъде заделено допълнително финансиране, предхождано от промяна на СП. Междувременно, трябва да бъдат планирани мерки, адресиращи ниското използване на интернет и ИКТ от гражданите и компаниите, като повишаване на е- търговията, е-образование и е-услуги за гражданите.
СП трябва да реферира към ангажимент от страна на българските власти за оправомощаване на отделна организационна структура Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" да изпълнява специфични задачи, координира и отговаря за Плана за действие за цифров растеж и за осигуряване на необходимата подкрепа за изграждане на капацитет.
Научни изследвания и иновации – въпреки че крайният срок за изпълнение на предварителните условия е определен за края на 2016 г., Комисията приканва България да ускори финализирането на своята Регионална иновационна стратегия за интелигентна специализация или (RIS3), което да позволи използването на съответните инвестиции от ЕСИФ възможно най-скоро и да направи възможно постигането на целта на ЕС 2020 инвестициите в научни изследвания и иновации да достигнат 1.5% от брутния вътрешен продукт. Стратегията ще постави основата за всички инвестиции по ТЦ 1, създавайки непрекъснат процес и управленска структура за сътрудничество между бизнеса и изследователските общности.
Селски райони – подкрепата от ЕЗФРСР трябва да бъде насочена само към тези инвестиции в инфраструктурата на селските райони, които носят най-голяма добавена стойност по отношение на растежа и работните места и са част от последователна стратегия за развитие за икономическо съживяване и борбата с обезлюдяването на селските райони. СП не показва приоритизация на интервенциите по ЕЗФРСР като част от цялостна стратегия на страната, адресираща обезлюдяването на селските райони.
Местни и регионални пътища - В под-приоритет „Свързаност“ на СП трябва да се спомене, че развитието на местните и регионални пътища ще бъде част от националната транспорта стратегия, ще бъде обвързано с връзките към Транс-европейските транспортни мрежи (TEN-T) и ще бъде предмет на анализи на разходите и ползите, за да се обоснове решението за подобряване на „достъпа до градовете и обекти на културното и природното наследство". Осигуряването на пътен достъп до културни и исторически обекти трябва да бъде част от национална стратегия за туризма.
Енергийната ефективност - Споразумението за партньорство следва да посочи как действията за енергийна ефективност ще бъдат координирани по подходящ начин, извън посочената в СП междуведомствена работна група, създадена за целта.
Собственост на земята – тъй като устойчивостта на собствеността и наемането на земята е условие за инвестиции в рамките на ЕЗФРСР, Споразумението за партньорство трябва ясно да посочва мерките, предвидени за адресиране на този въпрос.
Черноморски флот - Не става ясно как подходът на Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) за изпълнение на целите на Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) се различава от Европейския фонд за рибарство (ЕФР) през 2007-2013 г. и дали научените уроци са били взети под внимание. Необходими са сериозни мерки за преодоляване на структурните недостатъци на българския черноморски флот, характеризиращ се с неизползвани и недостатъчно използвани съдове с ниска икономическа производителност и енергийна ефективност. В СП трябва да е поет ангажимент за разработване на ясна политика за българския черноморски флот и концепция за развитието на инфраструктурата за риболов. По отношение на пристанищата, липсата на обща концепция за развитието на инфраструктурата за риболова беше една от основните слабости при изпълнението на Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007-2013 г.
4
2. Финансово разпределение, предложено от държавата членка
Предвид необходимостта от оптимизиране на лостовия ефекта от финансирането, Комисията иска от България да определи в кои приоритетни оси на оперативните програми възнамерява да измени процента на съфинансиране в съответствие с член 121 от Общия регламент и припомня, че процентът на съ-финансиране се определя за всеки конкретен случай и че максималните проценти на съфинансиране не трябва да се прилагат винаги в пълна степен.
Очаква се местни инициативни рибарски групи (МИРГ), които демонстрираха силно положително въздействие върху рибарските райони, да запазят най-малко същия процент на подкрепа за водено от общността местно развитие (ВОМР), както е в настоящия програмен период.
Разпределение на подкрепата по ТЦ от ЕСИФ(Таблица 10) - Настоящото разпределение на 24.6 милиона евро за ТЦ2 изглежда много малко като се има предвид важността на ИКТ и очаквания мащаб на публичните инвестиции, необходими за интервенции конкретно във връзка с областите, които не са непокрити с достъп от следващо поколение (NGA).
Моля, обяснете в раздел 1.1.3 разпределението на ЕСИФ, допринасящи за ТЦ2, като се позовете на дейностите по ТЦ1, ТЦ3, ТЦ10 и ТЦ11.
Увеличаването на приноса на ЕФРР за ТЦ6 трябва да бъде обяснено; тя не трябва да бъдат за сметка на инвестиции в ключови области като НИРД, образование, здравеопазване и реформата на публичната администрация и съдебната система.
Моля, обяснете малкият размер на средствата, разпределени за околна среда от ЕЗФРСР по ТЦ6 (116 млн. евро) в сравнение с TЦ5 (679 млн. евро). По какъв начин планираните мерки по TЦ6 от ЕЗФРСР ще могат да бъдат изпълнени с предложения скромен ресурс и какви инвестиции ще попаднат в обхвата на различни категории.
Приносът на Европейския социален фонд (ЕСФ) за техническа помощ (TП) в таблица 10 от СП е 8.7% от общия бюджет на ЕСФ, докато приносът на ЕФРР е 4.6% от общия бюджет на ЕФРР. Тъй като ЕСФ ще покрие хоризонталната ТП за Централното координационно звено, Сертифициращия орган и Одитния орган, но планираният дял на фонда в сравнение с ЕФРР е равен на минимума от 28.7%, това покриване на хоризонталната ТП от ЕСФ следва да бъде взето предвид при определяне на дела на ЕСФ.
3. Междусекторни въпроси и ефективно изпълнение
По отношение на предварителните условия, изискващи разработване на планове за действие, Комисията запазва своята окончателна оценка за възможна значителна пречка (significant prejudice) за ефективността и ефикасността на постигането на специфичните цели за момента, когато програмите са подадени и цялата необходима информация е налична.
Държавни помощи - Комисията не е в състояние да направи оценка на изпълнението на предварителните условия. Изисква се допълнителна информация, най-вече във връзка с механизмите за ефективно прилагане на правилата на ЕС за държавните помощи в областта на средствата от Общата стратегическа рамка (ОСР) за обучения, разпространение на информация и административен капацитет. Изпълнението на няколко от критериите на предварителните условия зависи от ефективното извършване на реформите, съдържащи се в изменението на Закона за държавните помощи. Българските власти трябва да разграничат разпоредбите и механизмите, които вече са налице и тези, които ще влязат в сила едва с изменението на Закона за държавните помощи. Трябва да бъде посочен график кога планираните промени ще бъдат въведени в практиката.
5
Управление на ЕСИФ - раздел 2.5 трябва да дава кратко описание на това как средствата за ТП могат да бъдат използвани за изпълнение на предварителните условия (включително сътрудничество с международните финансови институции (МФИ), за подобряване на управленския капацитет на органите за управление на ЕСИФ и бенефициентите и за изпълнение на новите изисквания на електронно сближаване (e-cohesion).
Основните очаквани резултати, посочени в таблицата „Обосновка на тематични цели и основните резултати" (Раздел 1.3 на СП), освен тези за целите на Европа 2020, трябва да бъдат по-конкретни, определени количествено и в съответствие с основните резултати от съответните програми, съфинансирани от ЕСИФ, и по-хомогенни между различните тематични цели. Някои "основни резултати" в действителност са "средства", например "изпълнени стратегически и интегрирани дейности за НИРД и иновации между научноизследователските центрове и бизнеса" (Цел 1, стратегически приоритет за финансиране № 2, таблицата на стр. 99).
Разходите за поддръжка за всички инвестиционни проекти, финансирани от ЕСИФ, не са допустими за подпомагане от ЕСИФ и трябва да бъдат покрити от държавния бюджет, за да се гарантира устойчивостта на инвестициите.
Принцип на партньорство - няма информация за МИРГ-ове или други заинтересовани страни в областта на земеделието, морското дело и рибарството, които са били включени.
Резерв за изпълнение – СП трябва да посочва резултатите от предварителните оценки, имащи отношение към резерва за изпълнение, а не само органа, отговарящ за оценка на съгласуваността и кога и как информацията е била или ще бъде оценявана. Целта е да се гарантира съгласуваност и съответствие между подобни приоритети в различните програми, както и между подобни интервенции, финансирани от различни фондове, като се вземат предвид специфичните правила за отделните фондове. СП също така трябва да включва таблица с информация за разпределението на резерва за изпълнение по фондове, както и за сумите, изключени за целите на изчисляването на резерва за изпълнение в съответствие с чл. 15 (1) (а) (vii) и чл. 20 от Общия регламент.
Обществени поръчки - Комисията оценява готовността на българските власти да приемат на национална стратегия за установяване на опростена и кодифицирана правна рамка, гарантираща съвместимостта на законодателството с правилата на ЕС за обществените поръчки. Един по-широкообхватен и засилен предварителен контрол на процедурите за обществени поръчки, в съответствие със Специфичните препоръки за страната за 2013 г. трябва да спомогне за предотвратяването на нередности по договорите за обществени поръчки. Необходими са допълнителни мерки в съответствие с Член 19(12) от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета, за да се осигурят всички условия за последователно и ефективно прилагане на правилата на ЕС за обществените поръчки за средствата от ЕСИФ в рамките на програмния период, както и за преодоляване на предишни пропуски по отношение на:
1) засилване на институционалното сътрудничество между отделните органи, имащи отношение към обществените поръчки в България, включително органите, участващи в изпълнението на програмите, съфинансирани от ЕСИФ;
2) подобряване на прилагането на правилата за обществените поръчки въз основа на най-добри практики, съгласувани централизирани указания и използване на стандартизирани документи;
3) укрепване на системите за управление и контрол, с ясно разделение на функциите между и координацията на органите, упражняващи предварителен и последващ контрол, като по този начин се намалят рисковете от противоречиви тълкувания, припокриване на проверки и бюрокрация;
6
4) рационализиране на процедурите по обжалване и налагане на санкции с оглед намаляване на забавяния и злоупотреби;
5) повишаване на административния капацитет и професионализъм в областта на обществените поръчки, най-вече на Агенцията за обществени поръчки, както и на възложителите, контролните и разплащателните органи;
Разделът за реформата в съдебната система трябва да отразява заключенията от последния доклад на ЕК относно напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка. България все още не е изпълнила показателите в Механизма за сътрудничество и проверка и през последните две години се отчита много малък напредък, поради което е необходимо усилията да се увеличат.
4. Други важни въпроси
Финансови инструменти (ФИ) - Комисията силно насърчава разширяване на използването и дела на финансовите инструменти като механизъм за предоставяне на средства от ЕСИФ за периода 2014-2020 г., като се стъпи на добрите практики, при запазване на съществуващите структури и укрепване на административния капацитет. СП трябва да бъде колкото е възможно по-конкретно по отношение на планираната употреба на ФИ по тематични цели и инвестиционни приоритети, както за иновативни микро-предприятия и малки и средни предприятия, така и за градско развитие - като инструмента JESSICA, енергийна ефективност, Механизма за свързване на Европа, и т.н.
Инициатива за малките и средни предприятия – Предвид заключенията на Европейския съвет от 25 октомври 2013 г., държавите-членки бяха приканени да използват възможностите на Инициатива за малките и средни предприятия, с цел да се разшири обемът на кредитите за малки и средни предприятия (МСП) в целия ЕС. Вече е налична правната рамка, която позволява на държавите-членки да предоставят средства от ЕФРР и ЕЗФРСР за съвместни финансови инструменти, свързани с: (1) гаранции без таван, които предоставят капиталови облекчения и (2) възможност за секюритизация на съществуващ финансов дълг и нови кредити за МСП (член 39 и други релевантни разпоредби на Общия регламент, които скоро ще бъдат допълни с модел на финансово споразумение, който ще бъде приет с прилагащ акт). На разположение на държавите-членки е и предварителната оценка, идентифицираща недостига на финансиране (funding gaps) на МСП, както на равнището на ЕС, така и във всяка държава-членка. В съответствие с писмо на ЕК от 26 ноември, България се приканва да конкретизира в СП дали възнамерява да използва средства от ЕФРР и ЕЗФРСР за подобни нови финансови инструменти, които трябва да бъдат създадени по силата на Инициативата за малки и средни предприятия, размерът на евентуалните вноски и вида на финансовите инструменти, които ще бъдат подкрепени.
Морско дело и рибарство - България е приканена да изготви в консултации и сътрудничество със съответните заинтересовани страни, включително ЕС, всеобхватна национална морска стратегия за Черно море, която ще осигури последователен подход по отношение на морското дело, ще засили координацията между различните области на политиката, свързани с морето (сини сектори), ще консолидира източниците на финансиране и ще приведе развитието им в съответствие с изискванията и инструментите на Рамковата директива на ЕС за морската стратегия и на Интегрирана морска политика на ЕС.
7
ЧАСТ II – ДОПЪЛНИТЕЛНИ КОМЕНТАРИ
1. МЕРКИ ЗА ГАРАНТИРАНЕ СЪОТВЕТСТВИЕТО СЪС СТРАТЕГИЯТА НА ЕС ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН, УСТОЙЧИВ И ПРИОБЩАВАЩ РАСТЕЖ
1.1. Анализ на различията, потребностите за развитие и потенциала за растеж във връзка с тематичните цели и териториалните предизвикателства
Интелигентен растеж: научни изследвания и иновации, конкурентоспособност и ИКТ
Изследвания и иновации
1) СП следва да се ангажира с допълнителна концентрация на финансирането за изследвания и иновации веднага след финализиране на Стратегията за интелигентна специализация и нейните заключения. Изрично следва да бъде подчертано, че инвестициите в рамките на ТЦ 1 ще се фокусират върху Стратегията за интелигентна специализация.
2) Във връзка с финансирането за фундаментални научни изследвания, подкрепата от ЕСИФ трябва да се фокусира върху иновациите и приложните научни изследвания, да бъде в съответствие със Стратегията за интелигентна специализация, да има принос към икономическото развитие и, препоръчително, да бъде част от пътната карта на Европейския стратегически форум за изследователска инфраструктура.
3) СП идентифицира „все по-ясно изразената липса на връзка между образованието, научните организации и бизнеса“, но анализът на висшето образование следва да реферира към миналия опит и установеното към момента сътрудничество с бизнеса и научно изследователския сектор, например spin-off компаниите (новосъздадени компании насочени към комерсиализиране на знанията и уменията на университетите) и стартиращи предприятия, както и подготовката и образованието по предприемачество.
4) С цел точно поставяне на целите и подпомагане на прехода към финансиране, базирано на резултатите в НИРД сектора в България, СП следва да опише предимствата и слабостите на основните участници в процеса (университети, изследователски институти, БАН, бизнес компаниите) чрез сравнителен анализ на техния научен капацитет и производителност (приложни изследвания, комерсиализация/пазарна реализация/внедряване на продуктите). СП трябва също да потвърди, че всичко посочено ще бъде част от Стратегията за интелигентна специализация.
5) При идентифициране на стратегическите приоритети, образованието е причислено към приобщаващия растеж (стратегически приоритет 1), като е необходимо конкретизиране на неговия принос към научните изследвания, иновациите и интелигентния растеж (стратегически приоритет 2) особено след като ще има многофондова програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, където инвестициите от ЕФРР и ЕСФ трябва да са напълно интегрирани.
6) Намаляването на недостига на квалифициран НИРД персонал и насърчаването на връзката между институциите на висшето образование, изследователските и технологични центрове и предприятията трябва да бъдат отбелязани като основни (ЕСФ) резултати, които следва да бъдат постигнати (Таблица „Обосновка на тематичните цели и основни резултати“).
7) Продължението на проектите за иновационна и научна инфраструктура, съ-финансирани от ЕФРР през програмен период 2007-2013 г., не трябва да бъде представяно като очакван резултат сам по себе си, а по-скоро като идентифициране и успешно развитие на глобално конкурентни технологични центрове и центрове за върхови постижения.
8) Механизмът за управление на Стратегията за интелигентна специализация, отбелязан на стр. 65 следва да гарантира не само съгласие по приоритетите и рамката за изпълнение на всички
8
включени министерства, но и, че няма да има припокриване или непокрити области в дейностите, съ-финансирани от ЕСИФ, основно по отношение на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ и ОП „Иновации и конкурентоспособност“.
ИКТ
9) Връзката между социално-икономическите данни, засягащи достъпността и уменията за използване на ИКТ, е очевидна от Проекта на Националния план за достъп от следващо поколение от месец декември 2013 г. Въпреки това в този документ не е посочена приоритизация на инвестициите в областите, засегнати от пазарните несъвършенства/провали. Обяснено е, че поради съответните несъвършенства (например географските особености на територията; гъстотата на населението, елементите, оказващи влияние върху търсенето като нивото на приходи, образоване, ИКТ подготовка, заетост, възрастова структура и т.н.) и целите за развитие на страната/региона, приоритет следва да бъде даден на селските райони. Въпреки това проектът на Национален план за достъп от следващо поколение не адресира редица важни въпроси като реално картографиране в областите където достъпът от следващо поколение и широколентовият достъп са неотложно необходим, как ще бъдат привлечени частни инвестиции или от какви финансови ресурси ще се нуждае България, за да постигне своите ИКТ-цели за 2020 г.. Този документ представлява само насока за създаването на Национален план за достъп от следващо поколение до края на 2014 г.
10) Резултатите от инвестициите, съфинансирани от ЕСИФ трябва да бъдат количествено представени, тъй като е неясно дали приносът на СП по отношение на ИКТ-сферата ще бъде достатъчен, за да постигне европейските ИКТ-цели за 2020. Стратегията за цифров растеж и Националния план за широколентов достъп трябва да помогнат при изясняване на връзката между нивото на подкрепа от ЕСИФ, която ще бъде предоставена за периода 2014-2020 г., и очакваните резултати веднага след като тези два документа бъдат налични.
Конкурентоспособност
11) Във връзка със стратегията за конкурентоспособност на МСП и ресурсната ефективност, следва да бъде посочено как ще бъде определена регионалната специализация и кои документи стоят в основата на нейното определяне.
12) Моля, добавете „липса на предприемаческо и управленско/мениджърско ноу хау“ към изброяването на основните причини за ограничения растеж и развитие на МСП.
13) Умелото комбиниране на схеми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и финансови инструменти (напр. дялово финансиране и начално финансиране) ще доведат до по-висок ливъридж/лостов ефект. Въпреки това изглежда, че дяловото финансиране и началното финансиране са запазени за иновативните компании, а заемите, гаранциите и микро-кредитите – за други компании, изпитващи проблеми с ликвидността. Моля обяснете интервенционната логика и обяснете защо се налага подобно разделение.
14) Приветства се решението средства от ЕЗФРСР да бъдат алокирани за използване на ФИ. След завършването на предварителната оценка, идентифицираща празнотите и подходящите видове инструменти, и отчитайки научените уроци от периода 2007-2013 г., би било най-ефективно ФИ да стартират на ранен етап от програмния период.
Аквакултури
15) Логиката на концентрацията на подкрепа при мерките, свързани с аквакултурите не отчита напълно актуалните тенденции и развитие на сектора в България. Не е ясно как стратегията ще адресира драстичното намаляване на заетите в сектора. „Диверсификацията на видовете“ е отбелязана като възможност, но няма анализи на видовете с потенциал за пазарна реализация, което би могло да стимулира износа и по-високите цени на продуктите, нито на риска от създаване на свръх производство на някои видове.
9
Приобщаващ растеж: образование, заетост, социално включване
Роми
16) СП трябва да предложи конкретни интегрирани подходи за справяне с комплексните предизвикателства в тази сфера (заетост, образование, здраве, жилищна политика) в България, както и координационен механизъм, включващ релевантните ЕСИФ-структури за изпълнение и националните точки за контакт по Стратегията за интеграция на ромите.
Образование
17) Основната тема, повдигната в частта за ромите на Специфична препоръка 4, все още не е адресирана в достатъчна степен, а именно необходимостта да се подобри ефективния достъп до приобщаващо качествено образование за деца в неравностойно положение и в частност роми в нормална учебна среда, чрез интегрирано образование и десегрегация. Върху това трябва да бъде поставен акцент сред нуждите за развитие/предизвикателства и инвестициите по ТЦ 10 посредством реформата на образованието в нормална учебна среда.
18) Все още липсва конкретно обяснение на проблемите в професионалното образование и обучение. Препратките към изменението на Закона за професионално образование и обучение трябва да бъдат преместени от раздел 1.1.3 в 1.1.5
19) Независимо от силното рефериране към ученето през целия живот, трябва да се реферира и към обучение за възрастни и нуждата за подкрепата му чрез ЕСИФ.
20) Инвестициите от ЕЗФРСР трябва да отговарят на българската карта на образователната инфраструктура и с цялостната приоритизация на подкрепата за инфраструктура в селските райони. Финансиране от ЕСИФ не трябва да бъде предвидено за инфраструктура за задължителното образование, тъй като това е национална ангажимент.
Заетост
21) Ако България планира да насочи ресурси по инициативата за Младежка заетост (ИМЗ) в области от Югозападен регион, както е посочено в проекта на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, анализът трябва да съдържа и обосновка на нуждата да се използва възможността за гъвкавост по ИМЗ като се изразходват ресурси от нея извън допустимите региони на ниво NUTS 2, като таблица 11 трябва да съдържа стойностите на ресурсите на инициативата за Младежка заетост, които ще бъдат използвани за тази цел.
Здравеопазване
22) По-лошият здравен статус и неравния достъп до здравеопазване на ромите и на бедната част от населението трябва да бъдат споменати и свързани с териториалните различия в здравеопазването.
23) Приоритетите в здравеопазването за периода 2014-2020 трябва да съответстват на тези в Здравната стратегия и да съвпадат със съдържанието на тези в оперативните програми (Развитие на човешките ресурси, Региони в растеж и Добро управление), които са доста по-конкретни по отношение на приоритетите и целите на инвестициите в здравеопазване. Предвид Специфични препоръки за България, приоритетите в здравеопазването трябва да адресират: финансиране на здравеопазването и ефикасност на здравната система; укрепване на спешната и първична медицинска помощ; подобряване на капацитета и управлението; укрепване на здравето на работещите; промоция на здравето и достъп до здравни грижи за уязвими групи, като ромите и такива, живеещи в отдалечени региони.
24) В таблица „Обосновка на тематичните цели и основни резултати“ няма явна връзка с общия резултат „Доизграждане и модернизация на здравна инфраструктура“.
10
Институционално укрепване на капацитета
25) Частта от СП относно публичната администрация и реформата в съдебната система трябва да демонстрира по-ясна връзка със стратегическата рамка (изискване по предварително условие 11) и да конкретизира приоритетните дейности, сектори и целеви групи, които трябва да бъдат подобрени.
Устойчив растеж: ресурсна ефективност, нисковъглеродна икономика и изменение на климата
Биоразнообразие/Натура 2000
26) Препратките към Националната приоритетна рамка за действие Натура 2000 в СП трябва ясно да показват, че това е окончателен документ, който не подлежи на бъдещи поправки. Документът трябва вече да е допълнен с приоритетни мерки, насочени към горски, земеделски морски и крайбрежни хабитати.
27) СП не споменава един много спешен приоритет за България, идващ от директивата за Хабитатите: последната стъпка за създаване на мрежата Натура 2000, а именно определяне на консервационни цели и установяването на мерки за всички зони със значение за Общността и тяхното определяне като специални зони за консервация.
28) Въпреки твърденията на българските власти, СП все още трябва да адресира на опазването на видовете (включени в директивата за птиците), улавяне на въглеродния диоксид, управление, възстановяване и запазване на влажни зони, и как ще се изпълни целта за възстановяване определена в Стратегията за биоразнообразие на ЕС.
29) В секция „Опазване на биоразнообразието“, трябва да се спомене програма LIFE, както трябва да се спомене и допълването на ЕСИФ с LIFE и други фондове вкл. Норвежки механизъм.
Води
30) СП споменава стратегията за Водоснабдяване и канализация (ВиК), но трябва да се ангажира и с практическото изпълнение на плана за действие, споменавайки включването на Световна банка и JASPERS. След като регионалните генерални планове за ВиК са изготвени за сегашните обособени територии (51) трябва да последва изготвяне на пред-проектни проучвания на областно ниво (28). Тези пред-проектни проучвания трябва да определят приоритетните инвестиции, целящи краткосрочно постигане на изискванията на директивата за пречистване на отпадъчни води в агломерации с над 10 000 е.ж., адресирайки също проблемите с питейната вода (течове, доставка и пречистване) по интегриран начин.
31) СП трябва да приоритизира инвестициите по ОП „Околна среда“ за агломерации с над 10 000 е.ж отразявайки важните нужди в сектора, приемането на стратегията за ВиК сектора и ограничените ресурси на КФ, предвидени по ТЦ 6.
32) Използването на финансови инструменти за компонент водоснабдяване не е обяснен, но изглежда няма обосновка за подобно развитие.
33) Инвестициите от ЕЗФРСР във водна инфраструктура трябва да съответстват на извършващата се реформа във ВиК сектора, както и с националната стратегия и генералните планове за ВиК сектора. Необходимо е допълнително определяне на целите за водни инвестиции в населени места от селски тип с под 2 000 е.ж. с цел да се осигури устойчивост и добавена стойност.
34) Моля обяснете защо мерките за намаляване на вредното въздействие от земеделието на водите (Група III), финансирани от Програмата за развитие на селските региони (ПРСР) са ограничени само до селски райони. Твърдението, че инвестиции в напояване ще бъдат допустими в цяла България, ще се нуждае от преработване, след като стратегията за напояване, подготвяна от Световна банка, е готова и ресурсите на ЕЗФРСР са оценени наново.
Неофициален превод
11
35) Повечето от резултатите на мерките за опазване на водните ресурси, отбелязани в 1.1.5 (например подобряването на мониторинговите системи ) не са включени в ТЦ 6.
36) Споразумението за партньорство трябва да се декларира по-силен ангажимент към ограничаване на депонирането на рециклируеми отпадъци. Налице е ръст в генерирането на общински твърди отпадъци и депонирането на отпадъци остава с висок процент (73%), което засяга процентът на рециклиране (27%). Тъй като готовността на инфраструктура за разделно събиране на определени потоци от отпадъци до 1 януари 2015 г. е несигурна, това прави постигането на целта за рециклиране съмнително.
37) В допълнителната информация относно възможните различия между регионите от гледна точка на управлението на отпадъците следва също да бъде направено разграничение между управлението на отпадъците в градска среда и в селските райони.
38) Тъй като проектът за управление на отпадъците на София – фаза III по същество представлява продължение на проект за отпадъци, чиято основна цел е разрешаване на проблема с отпадъците на града, той следва да бъде считан само в рамките на ТЦ 6.
Качество на атмосферния въздух
39) Тъй като замърсяването на въздуха е основен проблем в България, следва да бъде заявено по по-категоричен начин, че съ-финансирането от ЕСИФ цели да се подобри или най-малкото да не се влошава качеството на атмосферния въздух.
Енергийна ефективност
40) Под-приоритет „Заетост и трудова мобилност“ (стр. 71) следва да реферира към необходимостта от развитие на обучения по енергийна ефективност за високо- и средно-квалифицирани работници (енергийни ръководители и одитори, издаващи сертификати за енергийните характеристики на сградите, инспектори на отоплителни и климатични съоръжения, архитекти) и ниско-квалифицирани работници (строителни работници, монтажници на оборудване, включително от разпределителни енергийни дружества за енергия от възобновяеми енергийни източници в сгради и др.) на енергийните пазари и тези за осъществяването на услуги и реализирането на добри проекти за обновяване на качеството.
41) В "Ресурси и енергийна ефективност" (1.1.3) моля добавете препратки към Стратегическия план за енергийни технологии, с цел да се намали (ЕС) енергийна зависимост след "... сигурност на енергийните доставки".
Климатични промени и управление на риска
42) България трябва да заяви намерението си да създаде национална стратегия за адаптация към климатичните промени. В стратегията трябва ясно да бъдат идентифицирани и координирани отговорностите на различните правителствени органи (въпросът е повдигнат в рамките на Позицията на службите на ЕК за използването на ЕСИФ за периода 2014-2020 г.)
43) България предлага да запази интервенциите, свързани със свлачищата по ОП „Региони на растеж“, вместо да ги обедини с останалата част от мерките за превенция на рисковете, които ще бъдат финансирани по ОПОС. Като се има предвид, че мониторингът на резултатите и проследяването на общите индикатори са сред основните стратегически промени, предложени от Кохезионната политика за следващия програмен период, Комисията поддържа позицията си, че всички действия за предотвратяване на рисковете да бъдат по ОПОС е логичният избор от гледна точка на управление и изпълнение на програмата. Затова СП, по-специално приложение 2, следва да бъде актуализирано, съответно да се отстранят интервенциите за превенция на риска (свлачища) от предложените мерки на бъдещата оперативна програма „Региони в растеж“.
44) Природно-базирани решения и проекти следва да бъдат споменати като възможности за справяне с риска от наводнения и засушаване.
12
45) Таблицата, която обобщава обосновката и основните резултати, трябва да бъде в съответствие с приоритетните инвестиции (все още се говори за условия за рискове и политики по изменението на климата).
Морски въпроси
46) По ТЦ 6, моля добавете „Подкрепа за устойчива експлоатация на морските води и крайбрежните зони чрез прилагане на Рамковата директива за морската стратегия, интегрираното управление на крайбрежните зони и морското пространствено планиране, включително свързаните с тях дейности за изграждане на капацитет, като част от общата Национална морска стратегия“ или в рамките на приоритет „Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж“/под-приоритет „Околна среда и опазване на природните ресурси и културно-историческо наследство“ (стр. 72-4) или в раздел "Териториално сътрудничество" (стр. 116 - 117).
Устойчив растеж: Транспортни връзки
47) В таблица „Обосновка на тематичните цели и основни резултати“, моля перифразирайте „Подобрена свързаност по продължение на TEN-T мрежата и първи, втори и трети клас пътища“ на „Подобряване на свързаността на TEN-T мрежата с републиканската пътна мрежа“
Селска инфраструктура
48) Анализът на нуждите в селските райони (стр. 47-9) трябва да вземе предвид научените уроци от 800-те млн. евро, алокирани по ЕЗФРСР в периода 2007-2013 г. за публична инфраструктура, водна и канализационна инфраструктура, и конкретно за пътища.
49) Твърдението (на стр. 61), че по ЕЗФРСР базови услуги ще бъдат предоставени за "избрани населени места с потенциал за предоставяне на необходимите базови услуги на околните и отдалечените от центрове на населените места и селища", трябва да покаже как това ще допринесе за съживяване на икономиката на селските райони и в борбата с обезлюдяването на селските райони.
1.1.5 Стратегически приоритети за финансиране по ЕСФ
50) Някои от стратегическите приоритети за финансиране по ЕЗФРСР по тематични цели в секция 1.1.5 се повтарят или не са на правилните им места и разпределението на средствата по ЕЗФРСР в раздел 1.4 ще трябва да бъдат съответно преразгледани:
• подкрепата за малки стопанства и развитие на аграрните сектори с добавена стойност и късите вериги на доставки са по-подходящи за ТЦ 3;
• реферирането към ИКТ трябва да бъде по ТЦ 2;
• професионалните обучения трябва да бъдат обхванати от ТЦ 10, докато
• подкрепата за иновации по ЕЗФРСР е по-подходяща по ТЦ 1;
• инвестиции в дребномащабна инфраструктура за основни услуги за подобряване качеството на живот на населението в селските райони попадат в ТЦ 9;
• инвестициите в напояването, които се появяват по някои ТЦ са по-подходящи за ТЦ 6 в случай, че намаляването на водни течове в първична и вторична поливна инфраструктура е насочена, за ТЦ 3 - в случай на напояване на земеделските стопанства, свързани с конкурентоспособност и дренаж.
51) Ресурсите по ЕЗФРСР, предложени за ТЦ 5 и 6 трябва да бъдат обяснени по отношение на дейностите, планираните за подкрепа по тези ТЦ.
52) За разпределението на ЕФМДР по тематични цели липсва обосновка на база нуждите. Финансирането се фокусира твърде много на производителни инвестиции в аквакултури чрез разпределяне на 49.97% от ЕФМДР по ТЦ 3, без ясен анализ на нуждите или потенциала за
13
развитие. Разпределението на 1,15% от ЕФМДР по ТЦ 4 "Нисковъглеродна икономика" е недостатъчно, особено като се има предвид ниската енергийна ефективност на българския флот.
53) Има значително несъответствие между таблицата, показваща разпределението на подкрепа на ЕСИФ по ТЦ 8 (18.13%) и разпределението за ВОМР от ЕФМДР (най-малко 9%). По ТЦ 8 ЕФМДР участва само в дейности, подкрепящи ВОМР и за развиване на професионално обучение, нови професионални умения и учене през целия живот.
Административна ефективност и електронно управление
54) СП трябва да покаже как ЕСИФ ще допринесат за ефективното прилагане на антикорупционния доклад на ЕС в областта на реформите в съдебната система и в публичната администрация.
1.3. Списък на избраните тематични цели и на основните очаквани резултати
55) СП трябва да индикира как България възнамерява да оценява постигането на целите, свързани с намаляване на последствията от измененията на климата и адаптиране към тях.
56) Основните резултати по ТЦ 8 за ЕФМДР са дефинирани като „Увеличена ефективна заетост и повишена ефикасна производителност на труда в сектора „Рибарство и аквакултури” в сравнение с периода 2007 – 2013 г.“ Но инвестициите по ЕФМДР по ТЦ 8 (ВОМР) могат също така да допринасят за повишаване на икономическия растеж, създаване на работни места, подпомагане на заетостта и мобилността на работната сила извън секторите рибарство и аквакултури.
2. МЕРКИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЕФЕКТИВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ
2.1. Координация между ЕСИФ и други национални и европейски инструменти за финансиране и Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)
57) СП трябва да реферира към основния приоритет на Европейското изследователско пространство за свободен пазар на изследователите. ЕСИФ и националните инструменти за финансиране могат да подкрепят програми за развитие на човешките ресурси на кандидати за докторантура и такива със след-докторантска степен, което да доведе до подобряване на връзките между висшето образование и бизнеса.
58) СП трябва да обърне внимание на допълването между ЕСИФ, Фонд „Убежище и миграция“ и Фонд „Вътрешна сигурност“.
59) Трябва да се рационализира описанието на предвижданите източници на средства: СП индикира, че мерките за защита на биоразнообразието и природните ресурси по ТЦ 6 ще бъдат финансирани само от ЕФРР, КФ, ЕЗФРСР и ЕФМДР, но има и няколко мерки по Националната приоритетна рамка, които се съфинансират от ЕСФ.
60) Синергията по програма LIFE трябва да реферира и към Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Допълването между ПРСР и Стълб 1 на Общата селскостопанска политика трябва да отчита и новите „зелени“ изисквания при директните плащания.
2.2. Допълняемост
61) Поставената от България цел по допълняемостта (5.3% от БВП) е по-ниска от предложената в неофициалното СП (5.8%). Въпреки това, тази цел е адекватна, особено ако се отнесе към общия обем средства от ЕСИФ и към историческите нива на брутообразуването на основен капитал.
62) Конвергентната програма за 2014 (обхващаща периода до 2017) прави много по-ниски прогнози за инвестициите от тези в СП за някои от годините (2016-2017), което е обяснено с по-ниските нива на усвояване на структурните фондове в началото на новия програмен цикъл. СП трябва да обясни причините за това разминаване на цифрите в двата документа.
Неофициален превод
14
63) В СП се казва, че „Достигнатите през 2016 г. стойности на показателя са запазени непроменени в периода 2017-2020 г.“ Простото запазване на стойностите непроменени, на нивото на дадена година, не изглежда добра база за прогнозиране на дългосрочни тенденции. За предпочитане е СП да представи средни нива на инвестиции през програмния период.
64) Разделът за допълняемост трябва да включва и кратко обяснение на фискалните възможности за публични инвестиции и на икономическите допускания, на които стъпва тази цел, което е релевантната информация за средносрочната оценка на допълняемостта (празната втора таблица не е необходима).
2.3 Изпълнение на приложимите предварителни условия
65) Българските власти трябва да осигурят, в съответствие с разпоредбите на чл. 19(2) от Общия регламент резюме на плановете за действие за изпълнение на неизпълнените предварителни условия, в тяхната цялост или по отношение на конкретни критерии. За тези условия, Комисията ще направи своята крайна оценка за възможни значителни пречки (significant prejudice) за ефективността и ефикасността от постигането на определени специфични цели (в съответствие с чл. 19(5) от Общия регламент) след изпращането на програмите и когато цялата необходима информация бъде налична. Комисията е обръщала внимание на България за възможни значителни рискове, които са резултат от късното одобряване и прилагане на стратегиите.
Тематични предварителни условия (ТПУ)
66) ТПУ 1.1. и 1.2. „Научни изследвания и иновации“- ТПУ за научни изследвания и иновации все още не са изпълнени. До приемането на Стратегията за интелигентна специализация за България, СП не би следвало да изпреварва резултатите от продължаващите експертни анализи, възложени от Комисията. Комисията ще може да оцени адекватността на плановете за действие, посочени в Анекс 5, само при финализирана Стратегия за интелигентна специализация и в рамките на преговорите по съответни ОП, по-конкретно по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ и „ОП „Наука и образование на интелигентен растеж“. Въпреки това, планът за действие по ТПУ 1.1. в Анекс 5 е повърхностен, докато той трябва да посочва стъпките и ключовите етапи за навременното разработване на изчерпателна Стратегия за интелигентна специализация, основана на процеса на предприемаческо откритие, много преди края на 2016 г.
67) ТПУ 5.1. „Превенция на риска“ – Това условие не е изпълнено, тъй като България не е разработила национален или регионален документ за оценка на риска, който да съдържа необходимите елементи, като описание на процеса, методологията и критериите за риск за формулиране на приоритети.
68) ТПУ 6.1. „Воден сектор“ – Изпълнението на реформата във водния сектор се свързва с изпълнението на това ТПУ.
• Анекс 3 от СП би следвало да съдържа мерки, свързани с прилагането на наскоро приетия план за действие за ВиК-стратегията, и да посочва какви са отговорностите на различните заинтересовани страни и какви са крайните срокове за изпълнение.
• Въпреки че планът за действие адресира необходимостта от повторна оценка на нивата на таксите за водовземане (действия 6 и 7), при неговото реализиране България следва да вземе предвид мотивиращата функция на цените за ползването на вода и дали текущите цени на водата и таксите за водовземане водят до ефикасно използване на водата за напояване.
• Необходимо е България да подобри оценката на значителното влияние на вторите планове (2015) чрез разработване на стандартни критерии (за разлика от експертните преценки, които се използват в момента), специално адресиращи значителното влияние, което оказва навигацията. Необходимо е навигацията също да бъде включена в икономическия анализ и изчисляването на възвръщането на разходите, като е необходимо
Неофициален превод
15
секторът да допринесе за възстановяване на съответните екологични и ресурсни разходи. Оценката на сектора би следвало да бъде включена в предложените действия 7 и 8.
69) ТПУ 6.2. „Сектор отпадъци“ – За да бъде оценена състоятелността и адекватността на предоставената информация за изпълнение на това ТПУ е необходимо да се осигури допълнителна информация относно:
• процеса по разработване на Национална програма за предотвратяване на образуването на отпадъците (Пътна карта за България на ГД „Околна среда“ от 2012);
• действията, предприети за постигане на европейските цели, включително детайли за това по какъв начин българското правителство планира да гарантира, че задълженията, възложени на общините, ще бъдат изпълнени.
• мерките за подобряване на изпълнението (и за борба с измамите) по схеми за засилване на отговорностите на производителите.
70) ТПУ 9.2. „Ромско включване“ – СП (Анекс 3) заключава, че България изцяло е изпълнила това ТПУ, но Комисията счита, че то е изпълнено само частично, защото:
• не е налична функционираща национална система за мониторинг, която да оценява въздействието от мерките за интегриране на ромите: в СП е записано, че такава система ще бъде разработена в рамките на новата програма „Развитие на човешките ресурси“ ;
• не е направена препратка към териториално целеполагане, което използвайки социално-икономически и/или териториални показатели идентифицира най-нуждаещо се население, уязвими райони или сегрегирани общности; и
• разработени са общински планове за изпълнение Националната стратегия за интеграция на ромите, но все още не е осигурено финансиране за тях: СП следва да конкретизира как оперативните програми ще подпомагат изпълнението на тези планове.
71) ТПУ 9.3. „Здравеопазване“ – Предварително условие 9.3.1, свързано с наличието на рамков документ, не е изпълнено, тъй като здравната рамка не съдържа система за наблюдение и преглед на изпълнението. Планът за действие би следвало да сдържа:
• времеви график и индикативно бюджетно разпределение по мерки;
• механизъм за наблюдение и докладване на изпълнението на Националната стратегия за здравеопазване;
• приоритизирането на болничната инфраструктура се нуждае от посочване на междинни цели за изпълнението на дейностите, които ще бъдат предприети;
• индикатори за отчитане на напредъка в изпълнението на целите и дейностите.
72) ТПУ 10.2 и 10.4 – Комисията отбелязва частичното изпълнение на условието, свързано с висшето образование и професионалното обучение и очаква веднъж приет Закона за училищно и предучилищно образование да бъде кохерентен/съгласуван със стратегиите и нормативните документи, в това число за превенция и намаляване дела на отпадащите и преждевременно напусналите училище и учене през целия живот.
73) ТПУ 11 „Институционален капацитет“ – самооценката следва да реферира към съответните документи, свързани с политиката в областите на съдебната реформа, електронно управление и електронно правосъдие.
Общи предварителни условия
74) ПУ 4. Обществени поръчки – ЕК изразява съгласие със самооценката на българските власти заключаваща, че с изключение на критерия, свързан с „Уредба, гарантираща прозрачни процедури за договаряне“, ПУ за обществените поръчки не е изпълнено и отчита желанието за приемане на национална стратегия, целяща междувременно приемане на нов закон за обществените поръчки до юли 2015 г.
Неофициален превод
16
Планът за действие за изпълнение на условието до края на 2016 г. следва да бъде подобрен, както следва:
• „Ефективно прилагане на европейските правила в обществените поръчки“: засилване на институционалното сътрудничество между различните органи, свързани с обществените поръчки (координационни механизми, съгласувани приоритети, индикатори за изпълнение за нива на грешки и обжалвания, отвореност на пазарите към конкуренцията и борба с корупцията); засилване на системите за управление и контрол при ясно разграничаване на функциите за предварителен и последващ контрол; усъвършенстване на процедурите по обжалване с оглед намаляване на забавянията и честотата на обжалванията, както и санкциите в случай на злоупотреби, свързани с обжалването (вкл. Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд).
• „Обучение и разпространение на информация на служителите, ангажирани с изпълнението на ЕСИФ“: дейностите следва да бъдат дефинирани по-прецизно с поставяне на междинни цели за измерване на напредъка в подобряване на комуникационните канали между управляващите органи и бенефициентите, прилагащи правилата за обществени поръчки (например карта на информационните архиви и взаимовръзката между тях) и развитие на професионалната експертиза в областта на обществените поръчки.
• „Административен капацитет за изпълнение и прилагане на правилата по отношение на обществените поръчки“: при конкретизиране на мерките за укрепване и стабилизиране на Агенцията за обществени поръчки, и за подпомагане на договарящите органи, ползващи средства от ЕСИФ.
75) ПУ 5. „Държавни помощи“ – Българските власти следва да направят разграничение между разпоредби и механизми, които вече са въведени, и такива, които ще влязат в сила само с изменението на Закона за държавните помощи (ЗДП):
Мерки за ефективното прилагане на правилата на ЕС за държавните помощи в областта на фондовете от ОСР:
• Моля, обяснете как се верифицират в практиката спазването на изискванията за натрупване на помощта, случаи по съдебната практика „Deggendorf” и изключенията за предоставяне на помощ на предприятия в затруднени. Задължени ли са администраторите на помощта да правят проверка преди предоставяне на помощта и ако да, каква база от данни/информация използва за целта? Как се гарантира/осигурява контролът върху последващото съответствие?
• Измененията в ЗДП ще направят ли задължителни препоръките на министъра на финансите към администратора? Налична ли е въведена система за ранна проверка на съответствието на ОП с правилата за държавни помощи?
• Наличен ли е капацитет, който да гарантира, че информация за отпуснатите индивидуални помощи и схемите по Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО) се изпращат от администраторите на помощ до Министерството на финансите за проверка на тяхното съответствие, вкл. последващия контрол?
• Настоящият регистър за помощи за минимални помощи ще бъде ли разширен за другите видове помощи и на кого и при какви условия ще бъде осигурен достъп?
Обучение, разпространение на информация и административен капацитет:
• Какви са резултатите от самооценката на административния капацитет на управляващите и контролни органи, отговорни за държавните помощи? Какви стъпки са предприети за намаляване на административната тежест?
Неофициален превод
17
76) ПУ 7. „Системи за статистическа информация“ – Обяснението за статистическо валидиране на данни не е релевантно. То следва да се фокусира върху данни от изпълнението на програмите и да отразява своевременното събиране на микро-данни, особено на участниците, което е необходимо условие за оценяване на програмите по ЕСФ (Анекс 1., Регламент за ЕСФ).
2.5. Административен капацитет, управление и контрол на програми и бенефициенти
77) СП предвижда съ-финансиране на заплати, обучение и събиране на данни. В допълнение, няколко референции са направени за използване на ТЦ 11 по ОП „Добро управление“, но няма достатъчна информация за това, как фондовете за техническа помощ могат да бъдат използвани за подобряване дейността на органите, отговорни за управлението на ЕСИФ, повишаване капацитета на бенефициентите, изпълнение на предварителните условия и спазване на новите изисквания за е-кохезия и антикорупционни мерки.
78) Българските власти следва да пояснят как различните стратегически обучителни институции ще оперират и ще се допълват взаимно в работата си, особено, с оглед предложеното създаване на Академия по управление на проекти.
79) Дейностите е необходимо да включват разработване на прозрачни и справедливи правила за заплащане въз основа на изпълнението/резултатите от работата за всички служби, включени в процеса на управлението и контрола на ЕСИФ, осигурявайки единен унифициран механизъм за заплащане на органите, отговорни за управлението на фондовете.
80) СП следва да покаже как ще бъдат взети под внимание нуждите, свързани с административния капацитет в областта на действия за климата (както смекчаване, така и адаптиране).
81) Управляващите органи следва да предоставят на разположение на договарящите органи, без опит в договарянето, наличната релевантна експертиза (под-приоритет „Административна ефикасност и е-управление“).
82) Административната тежест, произтичаща от припокриващите се контроли и задачи, трябва да бъде оценена и в контекста на новия модел за предварителен контрол (предложен от Министерски съвет на 28 август 2013 и изпратен на Народното събрание за приемане), който установява контроли с еднакъв обхват да бъдат извършвани и от АОП и от управляващите органи.
83) Предвид значимостта на делегираните функции, които ще бъдат извършвани от АОП, нейната ефективност следва да бъде предмет на системни одити от страна на одитния орган. Това следва да спомогне за повишаване на нейната отговорност и ефективност.
84) Новите директиви на ЕС за обществените поръчки дават възможност за по-голяма гъвкавост в областта на допълнителните строителни дейности, област, в която бяха идентифицирани значителни нередности в миналото. Препоръчително е навременно транспониране на национално ниво.
3. ИНТЕГРИРАН ПОДХОД ЗА ТЕРИТОРИАЛНО РАЗВИТИЕ
3.1.1. Водено от общността местно развитие (ВОМР)
85) Комисията приветства решението за прилагане на подходът многофондово ВОМР. Секцията остава общо написана и не става ясно на каква база са определени териториите за прилагане на подхода (как са определени районите със специфични характеристики, за които ВОМР ще се прилага многофондово). Няма обосновка за избора на видовете територии, на които ще се прилага ВОМР и обяснение за направените политически решения (policy choices) за използване на възможността за прилагане на многофондов ВОМР и характеристиките на целевите територии, които да бъдат обхванати. Моля, дайте пояснение относно:
• Времевата рамка, в която местните инициативни групи (МИГ) ще бъдат създадени;
• Кога ще бъде готова специалната нормативна уредба за прилагане на ВОМР;
Неофициален превод
18
• Кое ще бъде отговорното Министерство, като координационна структура за ВОМР (както е описано на страници 112-113 от СП);
• Ще има ли общи правила за местните стратегии за развитие (МСР), изпълнявани по един фонд или само за тези, изпълнявани по няколко фонда (многофондово). За да бъде избегнато забавяне в старта на процесите, местните партньорства ще имат нужда да бъдат информирани, за да могат навреме да вземат своето решение за изготвянето на еднофондово или многофондово финансирана стратегия;
• Каква ще бъде връзката между многофондовото прилагане на ВОМР и прилагането на подходът ЛИДЕР по линия на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и как двата подхода ще си взаимодействат.
86) Не става ясно какво ще бъде решението за планираната управленска структура и това, че може да се получи припокриване с Централното координационно звено, отговорно за координацията на всички европейски фондове. Добавянето на нови координационни функции може да възпрепятства изпълнението на одобрените местни стратегии за развитие.
87) В Споразумението за партньорство (СП) се казва, че „ВОМР че бъде финансирано еднофондово от Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) по линия на ПРСР и Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) по линия на Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР), като средство за подпомагане и развитие на селските и рибарските райони“ (стр. 113). По-нататък, се уточнява, че „финансовите ресурси от ЕЗФРСР и ЕФМДР ще бъдат използвани за финансиране както на еднофондови, така и на многофондови местни стратегии за развитие“. За да се избегне объркване, тези два текста следва да бъдат обединени или да остане само вторият.
88) В Регламент 1303/2013 (общият регламент) е указано, че стратегиите за ВОМР следва да бъдат одобрени от управляващите органи или отговорните за това органи, не смесени комитети, както е записано на стр. 114 от СП (англ. версия). Моля обяснете също и ролята на МИГ в изготвянето и прилагането на местните стратегии за развитие.
3.1.2. Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ)
89) За да може да успее, координацията на ИТИ за Северозападен район ще изисква силна политическа и експертна подкрепа, но липсва конкретно описание на координационните механизми за прилагане на ИТИ, включващо подпомагане по повече от една Оперативна програма. Не е достатъчно да се каже, че „ще бъде създадено Координационно звено, което на оперативно ниво ще координира цялостното изпълнение на ИТИ“. В СП следва вече да бъдат описани конкретните стъпки, детайлизиращи как това ще бъде изпълнено и под чия отговорност, точната финансова алокация за ИТИ, отговорният управляващ орган, делегирането на функции на местно ниво и механизмът за избор на проекти. Българските власти се приканват да дадат времевата рамка за създаване на ИТИ за Северозападен район. Без горните подробности, за Комисията ще бъде невъзможно да подкрепи ИТИ за този район, както е предвидено в настоящата версия на СП.
3.1.3. Устойчиво градско развитие
90) Както надълго бе дискутирано по време на техническите консултации по този въпрос, България не предлага в своето СП тематична диференциация по отношение на нуждите на нейните градове от първо до четвърто ниво, предложени за устойчиво градско развитие. Мнението на Комисията е, че големите градове обикновено са изправени пред различни предизвикателства, в сравнение със средните и малките градове. Следователно европейското подпомагане трябва да бъде по-фокусирано, основано на подход базиран на нуждите и използвано за прилагане на стратегии за интегрирано градско развитие за по-големите градове или директно свързаните с тях функционални градски територии. Широкият обхват на интервенции в 67 града, без
Неофициален превод
19
диференциране между тях, не позволява постигане на необходимата териториална концентрация на средствата от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и това няма да минимизира негативното въздействие от обезлюдяване. По-малките градове са предимно в периферните селски и планински райони, което поставя под въпрос дали са подходящи за инвестиции за устойчива градска среда, финансирани от ЕСИФ. Не е става явно, че Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие са подходящи, тъй като те изискват идентифициране на три типа зони за развитие в градовете от четвърто ниво: социална зона, публична зона и зона с потенциал за икономическо развитие.
91) Изборът и „последвано изпълнение“ на интегрирани действия е предложено да бъде част от задачите на управляващите органи. Моля обяснете каква ще бъде минималната ролята на градските власти в избора на инвестиции за устойчиво градско развитие, съгласно чл. 7 от регламента за ЕФРР.
92) В устойчивото градско развитие следва да бъде добавено екологичното измерение, чрез залагане на инвестиции, свързани със зелената инфраструктура, като например екосистемни услуги (пречистване на водите и разпределителни мрежи, възстановяване на изоставени площи).
3.1.4. Европейско териториално сътрудничество (ЕТС)
Европейска стратегия за Дунавския регион
93) СП идентифицира приоритетни области за сътрудничество, които взимат предвид целите на Дунавската стратегия, но не е добре описан механизмът за постигане на синергия на транснационално ниво. По-конкретно, по отношение на Европейската стратегия за Дунавския регион, СП съдържа само един много общ параграф за нуждата от „постоянна координация на отделните действия, изпълнявани от отделните органи, по изпълнение на общия план за действие, за всички участници, с ясно дефинирани отговорности и задачи“.
94) СП следва да отчете, че Европейската стратегия за Дунавския регион, следва да съдържа целенасочена програма за изследвания, адресирана към основните предизвикателства и рискове, свързани с околната среда. Аспектите, свързани с околната среда (освен рисковете) следва да са повече видни. Подпрограмите за трансгранично сътрудничество, СП може да изброи решенията за развитие на зелена инфраструктура за осигуряване на устойчиви води, превенция от наводнения и на бреговете и адресиране на мерки за запазване и възстановяване на природата.
Морско пространствено планиране. Национална морска стратегия
95) Може да бъде добавен следният параграф: „България поема задължението за изготвяне на Национална морска стратегия за Черно море, която ще предостави по-съгласуван подход към морските въпроси, ще подобри координацията между отделните политики, свързани с морето (сини сектори), ще обедини източниците за финансиране, като тяхното въздействие да допринесе за постигане на съответствие с изискванията на Европейската директива за рамката на Европейската морска стратегия, Европейската Интегрирана морска политика и нейният инструментариум. Изготвянето на подобна стратегия следва да бъде изпълнено в тясно сътрудничество и консултация със съответните заинтересовани страни, включително за предпочитане и с Европейския съюз.“
4. ЕЛЕКТРОНЕН ОБМЕН НА ДАННИ
96) Както и през период 2007-2013 година, за избягване на двойно финансиране и осигуряване на допълняемост между фондовете, следва да бъде поддържан интерфейс между системите ИСУН 2020 и ИСАК/Акстър Попай.