stoineff

Сделка за четвърт милиард, която медиите не отразиха

Умишлено изчаках няколко дни преди да започна да пиша. Изчаках, защото зная навика на преписващите една от друга медии да се сетят, че в България се случи нещо.

Нещо различно, нещо добро, нещо по - голямо от Кремиковици, и почти толкова важно колкото 25 години безидеен преход. За тези, които не са чули (разбрали) -  Progress Software (американска софтуерна фирма), купи "Телерик".

Зная, че не ме разбирате. Зная, че цената от четвърт милиард ви се струва нереална. Зная, че Българските компании струват по 1 долар. Зная, че шаблона е счупен.

За 12 години четири момчета създадоха "Телерик", продукт който струва 262,5 милиона долара от 0 .та. Те не се оплакват от правителствата, не се оплакват и от държавата, не плачат за субсидии, не питат какво ще им даде настоящето, не питат какво им е отнело миналото... пишат софтуер. Опитват и учат други как да го правят все по - качествено и все по - бързо.

Да зная, че не разбирате. Зная, че и не познавате цифрите. Криза няма! Има недостиг на софтуерни инжинери. Има недостиг на качествени кадри. Затова, четвърт милиард са една твърде ниска цена, на която нашите момчета продадоха своя труд... Със сигурност обаче ще има още... и който каже, че България няма бъдеще му кажете за "Трлерик", за Атанасов, или за Крум.


И едно старо интервю публикувано в "Дневник" с основателите.

Четиримата приятели Светозар Георгиев, Васил Терзиев, Бойко Яръмов и Христо Косев основават компанията през 2002 г., но рядко дават интервюта. Светозар и Васил са изпълнителни директори и отговарят за бизнес развитието на компанията. Васил има бакалавърска степен по Бизнес администрация от Американския университет в България и се съсредоточава върху стратегическата посока за развитие на "Телерик". Светозар работи с екипите за маркетинг и финанси. Той има бакалавърска степен по Бизнес администрация и журналистика от Американски университет в България.

Как се запознахте и какви бяха първите стъпки до реализирането на Telerik като компания?

Св.Г.: С Васил и другия колега Бойко се познаваме от университета. С Христо, четвъртият съосновател, се запознахме на предишното си работно място. Реално там за пръв път се напаснахме всички професионално. Идеята за Telerik започна в голяма степен случайно. След наш опит да дадем обратна връзка на предишния си работодател, той реши да уволни човека, който беше изпратил имейла. В знак разочарование и солидарност решихме, че мястото ни не е там и четиримата напуснахме и решихме да направим нещо заедно като екип.

Идеята за професионалната насоченост на Telerik се избистри след няколко месеца. Съвсем в началото трябваше да оцеляваме по някакъв начин и работихме по различни IT проекти. Христо, който реално беше единственият програмист от нас, направи софтуерен продукт, който излезе покрай един проект. За наше щастие успяхме да продадем професионален лиценз, който струваше цели 245 долара и валидира идеята ни.

Това ни зареди с много ентусиазъм да продължим и с много усилия и креативност, разчитайки на лични спестявания, започнахме да развиваме продукта. Промотирахме го безплатно в интернет чрез форуми, дори симулирахме разговори сами със себе си, за да завъртим диалог. Започнаха да идват клиенти, а до края на годината пуснахме втори продукт и така колелото се завъртя.

Сега каква е основната дейност и цел на компанията?

Св.Г.: Сходна е. Още от началото се фокусирахме да подобрим продуктивността на разработчиците. Днес правим отново това, но на много по-широк фронт, като покриваме повече платформи и части от цикъла на писане на едно приложение. Фокусът обаче е същият: как да направим един програмист по-ефективен, така че той да може по-бързо и успешно да създаде приложение, което да е по-добро. Това може да става чрез различни инструменти и готови модули, чрез които се избягват доста проблеми, които ние сме решили. Така програмистът се концентрира върху реалната цел на приложението, а не на цялата инфраструктура и купищата проблеми, които съпътстват абсолютно всяко приложение, независимо от целта му. Това е нашето ДНК.

Какви бяха основните пречки при първоначалното развитие на компанията? Потърсихте ли финансиране от другаде в даден момент или разчитахте изцяло на собствени средства?

В.Т.: Общо взето всичко се развиваше много органично. Тогава нямаше фондове, акселератори, ментори. Всеки трябваше да се оправя сам. Индустрията беше много по-различна, тъй като почти липсваха продуктови компании. Инвестирахме това, което докарвахме като приходи, за да развиваме бизнеса си.

Идеите за финансиране дойдоха на много по-късен етап. Те не бяха продиктувани толкова от желание да набираме капитал, колкото до това, че решихме да обърнем малко повече внимание на фондовете, които се бяха свързали с нас през годините. Стигнахме до извода, че имаме нужда от партньор, а не толкова финансиране, тъй като си имахме бизнес, който се развиваше добре.

Видяхме, че имаме нужда от малко помощ откъм развитието на самата компания, организационна структура, планиране. Това са неща, които в тази част на света, където ние сме тръгнали, можеш много трудно да натрупаш органично. Ние бяхме пробили с качеството на продукта и техническата поддръжка, която предлагахме. За много от нещата, които са свързани с това как се прави бизнес, как се изгражда компания, хора, контакти се оказа, че ги нямаме и ни трябва малко помощ.

Какви грешки сте допускали през този период?

В.Т.: Всички, за които може да се сети някой, но за да стигнем до тук явно правилните решения са били с поне няколко повече от грешките. Не мисля, че човек може да избегне грешките. Това е извод, до който достигнах сравнително наскоро. Единствено можеш да се поучиш от тази грешка и понеже някой друг ти е обърнал внимание или си прочел нещо, да минимизираш щетата, защото по-рано си видял накъде си тръгнал и си коригирал курса.

Правили сме скъпи грешки през годините. Имало е неодообмислени решения, но в крайна сметка това е опитът. С увеличаването на предизвикателствата, необходимите знания стават по-различни. Това, което казваме на начинаещите предприемачи, е да не се страхуват от грешките. Това е единственият начин, чрез малко болка, човек да се научи как се взимат правилни решения.

Често IT предприемачите у нас казват, че в България няма хора с мениджърски и маркетинг способности и ги търсят в други страни. Вашият опит какво показва?

В.Т.: Като цяло е така. Въпреки че много хора са напуснали България след промените, все пак има нещо останало като образование, кадри. Чисто търговските специалности никога не са били развити за технологичния бранш, така че не е имало причина тези хора да се появят. Те се появяват като има индустрия. Като няма, няма и хора.

В България индустрията се появява покрай техническите кадри и на фирми като нашата и други им се налага да създават кадри и в други дисциплини. Да купуват ноу-хау. Постепенно чрез опит и грешки на нас и други компании, ще се създаде и това. Трябва да се тръгне от някъде. Или има бизнес идеите, но няма хора да ги реализират технически, или обратното. Навсякъде по света е едно от двете и в един момент по-добрите екосистеми напасват двете неща.

В тази връзка отварянето на офиса ви в Силициевата долина повече от бизнес гледна точка ли беше или за технологични познания?

В.Т.: По-скоро е свързано с това да бъдем разпознаваеми в Силициевата долина, тъй като това си е много затворена екосистема. Противно на това, което хората си мислят, тя е собствен малък свят, който се развива динамично, но ако не си в него, няма причина да те забележат. Това беше една от целите ни.

Другата беше изграждане на екип от хора, които могат да изведат компанията на следващото ниво от гледна точка на продуктова стратегия, продуктов мениджмънт, продуктов маркетинг. Неща, които просто ги нямаме развити не само в България, но за Европа като цяло. България не е толкова различна според мен спрямо голяма част от Европа. Да, във Финландия, Естония, Англия нивото е много високо, но като цяло за Европа нивото на технологични иновации не е безкрайно високо сравнено с Щатите. Има доста компании, които излязоха от Европа: Skype, Spotify, Supercell и редица други. Но екосистема, като компании, които променят света, все пак я няма. В Европа има само няколко големи технологични компании. В Силициевата долина в рамките на 20 мили има десетки фирми.

related

Онлайн бизнес 8127752773394698109

Публикуване на коментар

Вашето мнение е ценно за нас!

emo-but-icon

Четени

Коментари

Recent Comments Widget

Диети и здравословно хранене

Графен

Важно!

Юридическа защита на пострадали при катастрофи

Ако сте пострадал при ПТП, или катастрофа: След наше  интервю  с престижни столични адвокати, стана ясно, че практика на застрахователн...

Пловдив Спорт

Акумулатори

Style Place Китен

Style Place Китен
Заповядайте на море!
item