С какво ще остане 9 януари в световната история
http://www.inter-view.info/2015/01/9-ianuari.html
София. Денят 9 януари ще остане в световната история с това, че през 1950г. официално е открита сградата на ООН в Ню Йорк. ООН е международна организация на суверенни държави, създадена за поддържане и укрепване на международния мир и сигурност и за развитие на мирното сътрудничество между държавите. Приемник е на Обществото на народите. Уставът на ООН е подписан на 26 юни 1945 г. на конференцията в Сан Франциско от представителите на 50 държави. Влиза в сила на 24 октомври 1945 г. след ратифицирането му от 5-те Велики сили и мнозинството подписали го държави. Денят 24 октомври е обявен за международен ден на ООН. Седалището на организацията е в Ню Йорк. ООН има центрове във Виена и Женева. В ООН членуват 191 държави до 2002 г. България е член от 14 декември 1955 г.
2014 г.
За първи път от 1912 г. Ниагарският водопад замръзва напълно - (Вижте снимки)
2011 г.
Земетресение с магнитуд 6.6 е регистрирано близо до островната държава Вануату в южните части на Тихия океан. По данни на USGS то е последвано от серия допълнителни трусове с магнитуд над 5-та степен през целия ден.
2005 г.
Махмуд Абас , политик от най-голямата политическа партия Фатах. е избран е за президент на Палестинската автономия.
2005 г.
Подписано е Споразумението от Найваша, което гарантира автономията на Южен Судан и предвижда възможността за провеждане на референдум за пълната му независимост.
1992 г.
Сърбите в Босна и Херцеговина обявяват своя република, като заявяват, че тя ще е част от СР Югославия.
1991 г.
Армията на СССР атакува Вилнюс, за да прекрати обявяването на независимост вЛитва.
1950 г.
Официално е открита сградата на ООН в Ню Йорк. ООН е международна организация на суверенни държави, създадена за поддържане и укрепване на международния мир и сигурност и за развитие на мирното сътрудничество между държавите. Приемник е на Обществото на народите. Уставът на ООН е подписан на 26 юни 1945 г. на конференцията в Сан Франциско от представителите на 50 държави. Влиза в сила на 24 октомври 1945 г. след ратифицирането му от 5-те Велики сили и мнозинството подписали го държави. Денят 24 октомври е обявен за международен ден на ООН. Седалището на организацията е в Ню Йорк. ООН има центрове във Виена и Женева. В ООН членуват 191 държави до 2002 г. България е член от 14 декември 1955 г.
1943 г.
По време на Втората световна война прояпонският режим в Китай обявява война на Англия и САЩ.
Във Втората световна война участват 61 държави, което е 80% от населението на Земята. Военни действия се водят на териториите на 40 от държавите, на морски и океански театри. Воюващи страни са Германия, Италия, Япония, Унгария, Финландия, Румъния, България, Хърватско и Испания срещу Англия, Франция, СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и др. В навечерието на войната в Москва се водят преговори между Великобритания, Франция и СССР за сключване на военен пакт срещу Германия и нейните съюзници. Неясната и недостатъчно твърда и искрена позиция на съветската делегация проваля преговорите. На 23 август 1939 г. в Москва е сключен пактът за ненападение между Германия и СССР, наречен пакт Молотов - Рибентроп. На 26 август са оформени тайните клаузи на пакта. Двете тоталитарни държави си поделят Европа и се договарят за съвместни действия при постигане на интересите. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и до 15 септември я завладява. На 3 септември Великобритания и Франция обявяват война на Германия, но не предприемат решителни действия до май 1940 г. Това е периодът на т.нар “Странна война” . На 17 септември СССР напада Полша от изток и за кратко време окупира останалата част от страната, като между Вермахта и Червената армия се установява демаркационна линия. В Брест се провежда съвместен парад на Вермахта и Червената армия. В края на септември и началото на октомври СССР заставя Естония, Латвия и Литва да подпишат договори за взаимопомощ, по силата на които през август 1940 г. Съветския съюз анексира трите независими държави. Финландия отказва да подпише такъв договор и след последвалата Съветско-финландска война загубва някои територии, но запазва независимостта си. През април и май 1940 г. Германия завладява Норвегия и Дания, окупира Белгия, Холандия и Люксембург и до 22 юни 1940 г. завзема Франция. На 10 юни 1940 г. във войната се намесва Италия. Италианските войски завладяват Британска Сомалия, Кения, Судан и в средата на септември нападат Египет. Настъплението на италианците срещу Албания и Гърция се оказва неуспешно и италианската армия е спряна. През периода януари - май 1941 г. британската армия успява да изгони италианците от Британска Сомалия, Кения, Судан, Етиопия, Италианска Сомалия и Еритрея. След като България се присъединява към държавите от Оста и става техен съюзник; германските войски преминават през страната и окупират Гърция и Югославия. На 22 юни 1941 г. Германия започва война със СССР. За няколко месеца германската армия завладява Белорусия, Молдавия, Украйна и голяма част от европейската част на Русия. С цената на много жертви Червената армия успява да спре германското настъпление и да разбие германците в битката за Москва водена през периода 30 септември 1941 – 20 април 1942 г. След неуспешното съветско контранастъпление при Харков през май 1942 г. германците стигат на изток до Волга и на юг до Кавказ. След японското нападение на американската база Пърл Харбър от 7 декември 1941 г. във войната се намесват САЩ. Създава се военен съюз на държавите, борещи се против фашизма, оформен на 1 януари 1942 г. чрез Декларацията на 26 държави. След като разгромява главните сили на американския Тихоокеански флот, Япония окупира Тайланд, Хонг-Конг, Бирма, Малая, Сингапур, Филипините и по-голямата част от Индонезия. Японският флот завладява част от Нова Гвинея и голяма част от тихоокеанските острови. На 2 февруари 1943 г. завършва Сталинградската битка, която изменя хода на войната на Източния фронт. В края на юни 1942 г. при Ел Аламейн е разбита обединената италиано-германска армия, командвана от фелдмаршал Ервин Ромел. Тези 2 загуби на германците изменят коренно хода на Втората световна война. След 1943 г. силите на Оста започват да отстъпват. На 8 ноември 1942 г. в Северна Африка е стоварен десант на англо-американските войски. В края на март британските войски завладяват цяла Северна Африка. През юли 1943 г. съюзниците правят десант на остров Сицилия и от септември започват освобождаването на Италия. След Курската битка от юли – август 1943 г. Червената армия започва постепенно да изтласква германската армия от територията на СССР и през лятото са възстановени съветските граници. През август 1944 г. Червената армия окупира Румъния и спира на българо-румънската граница. На 6 септември 1944 г. съюзниците извършват десант в Северна Франция и откриват Втория фронт срещу Германия. През втората половина на 1944 г. и началото на 1945 г. съюзниците на Германия са извадени от войната и капитулират, както следва Румъния на 23 август 1944 г., България на 9 септември 1944 г., Финландия през септември 1944 г. и Унгария през декември 1944 г. След капитулацията на Германия на 6 и 8 август американската авиация извършва атомни бомбардировки на японските градове Хирошима и Нагасаки. През август 1945 г. Червената армия разгромява японските войски в Манджурия, Корея и на остров Сахалин. На 2 септември 1945 г. Япония безусловно капитулира. От 17 юни до 2 август 1945 г. се провежда Потсдамската конференция на ръководителите на САЩ - Хари Труман, на СССР - Й. В. Сталин, и на Великобритания - Уинстън Чърчил. Конференцията приема решения за пълно разоръжаване на Германия, ликвидиране на нацизма и за следвоенното устройство на света.
1939 г.
Хитлер открива сградата на Райхстага, възстановена след пожара през 1933 г.
1927 г.
В кино, в Монреал, в резултат на паника предизвикана от взрив на кинокамера, загиват 78 души, от които 77 деца. След този случай за няколко години в Квебек било забранено на деца до 16 години да посещават киносалони.
1792 г.
В Яш е подписан мирен договор между Русия и Турция, по силата на който руската граница е изместена до р. Днестър. Договорът засилва политическото влияние на Петербург на Балканите, предоставят се и нови възможности за разширяване на стопанските контакти на Русия със земите на юг от р. Дунав. Цялото бивше Кримско ханство до р. Кубан на изток влиза окончателно в рамките на Руската империя под името Таврика. Турция се отказва от претенции към Грузия и обявява, че няма да предприема каквито и да било враждебни действия срещу грузинските земи. От своя страна в Кавказ Грузия признава сюзеренитета на Екатерина II. В замяна на това императрицата приема да напусне Дунавските княжества и фортовете по делтата на р. Дунав.
1599 г.
В Маселбург (Шотландия) е създадена най-старата от официално регистрираните масонски ложи.
1570 г.
По заповед на Иван Грозни започва избиване на населението на Новгород.
Иван IV Василевич (Грозни) е роден на 25 август 1530 г. в с. Коломенское. – Княз е на цяла Русия от 1533 г., първият руски цар от 1547 г. Син е на Василий III (1479-1533 г.). Активно се включва в държавната политика от времето на създаването на т. нар. Избрана рада (1549 г.), чийто фактически ръководител е А. Ф. Адашев. Стреми се да укрепи самодържавието и да централизира държавата. През 1549-1560 г. провежда реформи в областта на централното и местното управление, реорганизация на армията и др. В резултат на военните походи на Иван IV Грозни през 1547-1552 г. е присъединено Казанското ханство, през 1556 г. - Астраханското ханство. Под руска зависимост попадат сибирския хан Едигер (1555 г.) и Голямата Нагайска орда (1557 г.). След падането на Радата (1560 г.) еднолично провежда политика за укрепване на самодържавната власт. Воюва неуспешно с Ливония за излаз на Балтийско море, но започва присъединяването на Сибир (1581 г.). Още по време на Ливонската война засилва борбата си с остатъците от феодалната разпокъсаност, най-разпространени методи за борба с политическите противници стават заточението и смъртното наказание. През 1565 г. е въведена опричнината. Избити са голяма част от привържениците на Владимир Андреевич Старицки, а през 1569 г., самият Старицки е заставен да изпие отрова. Наказани са Новгород и Псков в обвинение за стремеж към поданство на "литовския крал". Засилва се крепостническият гнет. Голяма е ролята му в разработването на официалната идеология на самодържавието. Оказва влияние върху съставянето на редица литературни паметници от средата на ХVI в., изиграва важна роля в организацията на книгопечатането. По негова инициатива е осъществено строителството на храма "Василий Блажени" в Москва. Умира на 18 март 1584 г. в Москва.
1399 г.
Войските на Тамерлан завземат Бейрут. Тамерлан или Тимур е емир от 1370 г. Син е на Тарагай бек. Произхожда от тюркизирано монголско племе. Създава огромна империя с център Самарканд, която обхваща Маверанахър (областта между реките Амударя и Сърдаря), Иран, Ирак, Хорезъм, Афганистан, Закавказието. Извършва над 20 големи военни похода. Империята му се опира на военна сила, терор и на монголските правно-религиозни закони и ислямския шериат. През 1402 г. разбива и пленява Баязид I при Анкара. Подготвя нападение срещу Китай, но умира. Превръща Самарканд в културен център на писатели, учени, художници и занаятчии.
1317 г.
Филип V Дълги е коронован за френски крал. От 1316 г. той е регент на кралството. Опирайки се на т. нар. Салическа правда, според която жените не могат да наследяват престола, става крал на Франция. Потушава бунта на едрите феодали 1317 г. и селското въстание 1320 г. През 1320 г. сключва мирен договор с Фландрия, като присъединява към кралския домен Лил, Дуе и Бетюн. Провежда редица административни реформи.
На датата 9 януари са родени::
1944 г.
Джими Пейдж - английски рокмузикант (китарист). Един от водещите китаристи в стила хард-рок. Натрупва богат опит като студиен музикант (1963-1965 г.), участва в записи на много групи и изпълнители ("Кинкс", "Роулинг Стоунс", Дж. Фейм, "Ху", Т. Джонс). През 1965 г. постъпва в "Ярдбърдс", където няколко месеца е солокитарист заедно с Дж. Бек, а след напускането му продължава да работи до разпадането на групата. Организира "Ню Ярдбърдс" (1968 г.), която няколко месеца по-късно приема името "Лед Зепелин" и се превръща в един от законодателите на стила хард-рок през 70-те години. В началото на 80-те години почти прекъсва музикалната си дейност. Участва в юбилейния концерт на Е. Клептън (1983 г.). През 1984 г. създава групата "Фърм" (едноименен албум). Записва съвместно с Р. Плант и Дж. Бек "Море от любов" (1985 г.). Албуми: солов "Death Wish II (музика към филм)" (1982 г.), "Outrider" (1988 г.), с Дейвид Ковърдейл: "Coverdale/Page" (1993 г.), с Робърт Плант: "No Quarter" (1994 г.), "Walking into Clarksdale" (1998 г.).
1913 г.
Ричард Милхаус Никсън - американски политик, XXXVII президент на САЩ (1969-1974 г. ), кандидат е от Републиканската партия. Завършва "Уайтър Колидж" (1934 г.). Служи във Военноморските сили на САЩ (V. S. Navy) от 1942 г. до 1945 г. От 1950 г. е в Сената на САЩ. От 1952 г. до 1960 г. е вицепрезидент на Д. Айзенхауер. През 1960 г. се включва в предизборната борба с президента Д. Ф. Кенеди и губи. Избран е за президент през 1969 г. По време на президентския му мандат Н. Армстронг стъпва на Луната (20 юли 1969 г.), водят се военни действия в Камбоджа и Виетнам, подписва се мирен договор с Виетнам (1973 г.). Сменен от вицепрезидента Дж. Р. Форд през август 1974 г. в резултат от аферата "Уотъргейт". Умира на 22 април 1994 г. в Ню Йорк.
1890 г.
Карел Чапек - чешки писател. Завършва Философския факултет на Пражкия университет (1915 г.). Публикува от 1907 г. Голяма част от ранните му разкази (1908-1913 г. , влезли в сборника “Градината на Краконош”, 1918 г., “Сияйни дълбини”, 1916 г.) са написани в съавторство с брат му Й. Чапек. Размислите му върху философските проблеми на епохата и стремежът да открие противоречията в света са отразени в сборника с разкази “Разпятие” (1917 г.) и “Музикални разкази” (1921 г.), които са близки до стила на експресионизма. Търсенията на Чапек съвпадат с влиянието, което оказват прагматизмът и релативизмът върху философските възгледи на писателя - представата за “множественост” на истините. Много от произведенията му, между които и лиричната комедия “Разбойник” (1920 г.), са изградени като съпоставка на няколко “правди”. Световна известност му носят социално-фантастичните произведения: драмите “R.U.R.” (1920 г.), “Средството на Макропулос” (1922 г.), романите “Фабрика за Абсолют” (1922 г.), “Каркатит” (1924 г.). В началото на 20-те години на ХХ в. издава пътните очерци “Писма от Италия” (1923 г.), “Писма от Англия” (1924 г.) и др. В края на 20-те и началото на 30-те години пише главно хумористични произведения от малките жанрове: сборник “Разкази от единия джоб”, “Разкази от другия джоб” (1929 г.), книгата “Апокрифи” (1932 г.). Философското преодоляване на релативизма в мисленето на Чапек намира отражение в трилогията “Гордубал” (1933 г.), “Метеор” (1934 г.), “Обикновен живот” (1934 г.). Връх в творчеството му е романът “Война със саламандрите” (1936 г.). С антифашистка и антивоенна насоченост са драмите “Бялата болест” (1937 г.), “Майка” (1938 г.) и др. Умира на 25 декември 1938 г. в Прага.
1882 г.
Павел Александрович Флоренски - руски философ-идеалист, учен с енциклопедични интереси: математик, физик, изкуствовед, филолог, историк и инженер. Произхожда от семейството на инженер. След завършването на Физико-математическия факултет на Московския университет постъпва в московската Духовна академия. Защитава магистърска дисертация “За духовната истина” и става свещеник (1911 г.). Редактира сп. “Богословски вестник” и води курс по история на философията в Духовната академия (1912-1917 г.). Чете курс по теория на перспективата във Висшето художествено-техническо училище (ВХУТЕМАС) (1920-1927 г.). След 1919 г. се насочва към физиката и техниката, прави редица открития и изобретения с голямо икономическо значение. Привлечен в научните изследвания по плана за електрификация на Русия ГОЕЛРО (1920 г.). Издава фундаменталния труд “Диелектрици и използването им” (1924 г.). От 1927 г. е редактор на “Техническа енциклопедия” и автор на множество статии. През 1933 г. е затворен от болшевиките в концлагер. Флоренски развива идеята за “всеединството” на живота и мисълта и е противник на рационалистичното и механично разбиране на света. Основна идея във философската му система е антиномичността на разума: съставен е от 2 борещи се начала - крайно и безкрайно, т. е. дискурсия и интуиция (съзерцание). Главното му произведение е “Стълб и утвърждаване на истината. Опит за православно оправдаване на бога” (1914 г.). В него прави опит да създаде “конкретна метафизика”, събрала целия световен опит. Това обяснява енциклопедичността на интересите му и на неговите изследвания, открития, творчески успехи в различни области на човешкото знание. Друго негово съчинения е “При изворите на мисълта. Черти на конкретната метафизика” (1922 г.), в което излага своето неоплатоническо разбиране за космологията. Изказва хипотезата за “двустранността” на физическото пространство и изпреварва много от идеите на кибернетиката. Разглежда космоса като арена за борба на 2 принципа - ентропия, всеобщо изравняване (хаос), и ектропия (логос). Вижда особените организиращи способности на логоса в културата, която се определя като органически свързана система от средства за осъществяване и разкриване на някаква безусловна ценност, която е предмет на вярата (религиозните убеждения на субекта). Умира в концлагер на 15 декември 1943 г.
1878 г.
Джон Бродъс Уотсън - американски психолог, основоположник на бихейвиоризма. Професор е в университета “Джон Хопкинз” в Балтимор (1908-1920 г.). Разглежда психологията като една от естествените науки, ползваща се от обективните експериментални методи. Цялата психическа дейност на човека Уотсън разглежда като поведение, разбирано в съвкупността връзки “стимул - реакция”. Организмът е “самоорганизираща се машина”, а основна задача на психологията е да се изучат процесите “на научаването”. Мисленето за него е скрита моторна активност, представена като заместител на действията. Идеите и методите на Уотсън оказват голямо влияние върху развитието на психологията преди всичко в САЩ. Умира на 25 септември 1958 г. в Ню Йорк.
На датата 9 януари умират:
1977 г.
Константин Фьодорович Исаев - руски драматург и сценарист. Роден е на 15 януари 1907 г. Учи в Политехническия институт в Одеса. В киното дебютира със сценария "Голямата игра" (1935 г.). Сред най-добрите му творби са: "Подвигът на разузнавача" (1947 г.), "Незавършена повест" (1955 г.), "Извънредно поръчение" (1965 г.), "Първият куриер" (1968 г.), "Неподсъден" (1969 г.), "Звезда на надеждата" (1979 г.), "Вечният зов" (тв, 1983 г.).
1962 г.
Лев Василиевич Ошанин - руски учен антрополог, професор и ръководител е на катедра по антропология в Ташкентския университет. Роден е на 7 март 1884 г. в Ташкент. Основните му изследвания са насочени към антропологичния състав и етногенезиса на народите в Средна Азия. Определя на територията на Средна Азия 2 европеидни антропологични типа: задкаспийски и средноазиатски. Предлага и обосновава хипотезата за скитско-сарматския произход на туркмените.
1947 г.
Карл Манхайм Манхайм - германски социолог. Роден е на 27 март 1893 г. в Будапеща.Преподава във Франкфурктския университет (1930 г.). Емигрира във Великобритания през 1933 г., от 1945 е професор в Лондонския университет. Опитва се да създаде последователна социологична концепция, като заимства много идеи от К. Маркс, които интерпретира по нов начин. Отхвърляйки всякакъв обективен критерий за истинност в процеса на познание на обществените явления, Манхайм достига до позицията на исторически релативизъм. Според него всяка идеология представлява сама по себе си апология на съществуващия строй, възглед на класата, заинтересована да запази статуквото си, на която се противопоставя необективна и пристрастна утопия или възгледи на опозиционните слоеве от населението. Когато последните дойдат на власт, утопията им според Манхайм автоматично се превръща в идеология. В своята концепция той подменя класовото съзнание с партикуларните интереси на професионалните слоеве, поколения и т. н., сред които отделя особено място и значение на интелигенцията, тя стои встрани от класите и единствена е способна на безпристрастна оценка и познание на обществото. Именно с интелигенцията Манхайм свързва надеждите си за съхраняване на буржоазната демокрация в условията на т. нар. “масово общество”. Старият икономически либерализъм според него е изчерпал възможностите си, затова призовава към разширяване на държавната намеса в икономиката и други сфери на обществена дейност. Възгледите му оказват голямо влияние върху съвременната социология и служат за обосноваване на концепцията за “деидеологизация” на обществените науки.
1873 г.
Наполеон III, император на Франция
2014 г.
За първи път от 1912 г. Ниагарският водопад замръзва напълно - (Вижте снимки)
2011 г.
Земетресение с магнитуд 6.6 е регистрирано близо до островната държава Вануату в южните части на Тихия океан. По данни на USGS то е последвано от серия допълнителни трусове с магнитуд над 5-та степен през целия ден.
2005 г.
Махмуд Абас , политик от най-голямата политическа партия Фатах. е избран е за президент на Палестинската автономия.
2005 г.
Подписано е Споразумението от Найваша, което гарантира автономията на Южен Судан и предвижда възможността за провеждане на референдум за пълната му независимост.
1992 г.
Сърбите в Босна и Херцеговина обявяват своя република, като заявяват, че тя ще е част от СР Югославия.
1991 г.
Армията на СССР атакува Вилнюс, за да прекрати обявяването на независимост вЛитва.
1950 г.
Официално е открита сградата на ООН в Ню Йорк. ООН е международна организация на суверенни държави, създадена за поддържане и укрепване на международния мир и сигурност и за развитие на мирното сътрудничество между държавите. Приемник е на Обществото на народите. Уставът на ООН е подписан на 26 юни 1945 г. на конференцията в Сан Франциско от представителите на 50 държави. Влиза в сила на 24 октомври 1945 г. след ратифицирането му от 5-те Велики сили и мнозинството подписали го държави. Денят 24 октомври е обявен за международен ден на ООН. Седалището на организацията е в Ню Йорк. ООН има центрове във Виена и Женева. В ООН членуват 191 държави до 2002 г. България е член от 14 декември 1955 г.
1943 г.
По време на Втората световна война прояпонският режим в Китай обявява война на Англия и САЩ.
Във Втората световна война участват 61 държави, което е 80% от населението на Земята. Военни действия се водят на териториите на 40 от държавите, на морски и океански театри. Воюващи страни са Германия, Италия, Япония, Унгария, Финландия, Румъния, България, Хърватско и Испания срещу Англия, Франция, СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и др. В навечерието на войната в Москва се водят преговори между Великобритания, Франция и СССР за сключване на военен пакт срещу Германия и нейните съюзници. Неясната и недостатъчно твърда и искрена позиция на съветската делегация проваля преговорите. На 23 август 1939 г. в Москва е сключен пактът за ненападение между Германия и СССР, наречен пакт Молотов - Рибентроп. На 26 август са оформени тайните клаузи на пакта. Двете тоталитарни държави си поделят Европа и се договарят за съвместни действия при постигане на интересите. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и до 15 септември я завладява. На 3 септември Великобритания и Франция обявяват война на Германия, но не предприемат решителни действия до май 1940 г. Това е периодът на т.нар “Странна война” . На 17 септември СССР напада Полша от изток и за кратко време окупира останалата част от страната, като между Вермахта и Червената армия се установява демаркационна линия. В Брест се провежда съвместен парад на Вермахта и Червената армия. В края на септември и началото на октомври СССР заставя Естония, Латвия и Литва да подпишат договори за взаимопомощ, по силата на които през август 1940 г. Съветския съюз анексира трите независими държави. Финландия отказва да подпише такъв договор и след последвалата Съветско-финландска война загубва някои територии, но запазва независимостта си. През април и май 1940 г. Германия завладява Норвегия и Дания, окупира Белгия, Холандия и Люксембург и до 22 юни 1940 г. завзема Франция. На 10 юни 1940 г. във войната се намесва Италия. Италианските войски завладяват Британска Сомалия, Кения, Судан и в средата на септември нападат Египет. Настъплението на италианците срещу Албания и Гърция се оказва неуспешно и италианската армия е спряна. През периода януари - май 1941 г. британската армия успява да изгони италианците от Британска Сомалия, Кения, Судан, Етиопия, Италианска Сомалия и Еритрея. След като България се присъединява към държавите от Оста и става техен съюзник; германските войски преминават през страната и окупират Гърция и Югославия. На 22 юни 1941 г. Германия започва война със СССР. За няколко месеца германската армия завладява Белорусия, Молдавия, Украйна и голяма част от европейската част на Русия. С цената на много жертви Червената армия успява да спре германското настъпление и да разбие германците в битката за Москва водена през периода 30 септември 1941 – 20 април 1942 г. След неуспешното съветско контранастъпление при Харков през май 1942 г. германците стигат на изток до Волга и на юг до Кавказ. След японското нападение на американската база Пърл Харбър от 7 декември 1941 г. във войната се намесват САЩ. Създава се военен съюз на държавите, борещи се против фашизма, оформен на 1 януари 1942 г. чрез Декларацията на 26 държави. След като разгромява главните сили на американския Тихоокеански флот, Япония окупира Тайланд, Хонг-Конг, Бирма, Малая, Сингапур, Филипините и по-голямата част от Индонезия. Японският флот завладява част от Нова Гвинея и голяма част от тихоокеанските острови. На 2 февруари 1943 г. завършва Сталинградската битка, която изменя хода на войната на Източния фронт. В края на юни 1942 г. при Ел Аламейн е разбита обединената италиано-германска армия, командвана от фелдмаршал Ервин Ромел. Тези 2 загуби на германците изменят коренно хода на Втората световна война. След 1943 г. силите на Оста започват да отстъпват. На 8 ноември 1942 г. в Северна Африка е стоварен десант на англо-американските войски. В края на март британските войски завладяват цяла Северна Африка. През юли 1943 г. съюзниците правят десант на остров Сицилия и от септември започват освобождаването на Италия. След Курската битка от юли – август 1943 г. Червената армия започва постепенно да изтласква германската армия от територията на СССР и през лятото са възстановени съветските граници. През август 1944 г. Червената армия окупира Румъния и спира на българо-румънската граница. На 6 септември 1944 г. съюзниците извършват десант в Северна Франция и откриват Втория фронт срещу Германия. През втората половина на 1944 г. и началото на 1945 г. съюзниците на Германия са извадени от войната и капитулират, както следва Румъния на 23 август 1944 г., България на 9 септември 1944 г., Финландия през септември 1944 г. и Унгария през декември 1944 г. След капитулацията на Германия на 6 и 8 август американската авиация извършва атомни бомбардировки на японските градове Хирошима и Нагасаки. През август 1945 г. Червената армия разгромява японските войски в Манджурия, Корея и на остров Сахалин. На 2 септември 1945 г. Япония безусловно капитулира. От 17 юни до 2 август 1945 г. се провежда Потсдамската конференция на ръководителите на САЩ - Хари Труман, на СССР - Й. В. Сталин, и на Великобритания - Уинстън Чърчил. Конференцията приема решения за пълно разоръжаване на Германия, ликвидиране на нацизма и за следвоенното устройство на света.
1939 г.
Хитлер открива сградата на Райхстага, възстановена след пожара през 1933 г.
1927 г.
В кино, в Монреал, в резултат на паника предизвикана от взрив на кинокамера, загиват 78 души, от които 77 деца. След този случай за няколко години в Квебек било забранено на деца до 16 години да посещават киносалони.
1792 г.
В Яш е подписан мирен договор между Русия и Турция, по силата на който руската граница е изместена до р. Днестър. Договорът засилва политическото влияние на Петербург на Балканите, предоставят се и нови възможности за разширяване на стопанските контакти на Русия със земите на юг от р. Дунав. Цялото бивше Кримско ханство до р. Кубан на изток влиза окончателно в рамките на Руската империя под името Таврика. Турция се отказва от претенции към Грузия и обявява, че няма да предприема каквито и да било враждебни действия срещу грузинските земи. От своя страна в Кавказ Грузия признава сюзеренитета на Екатерина II. В замяна на това императрицата приема да напусне Дунавските княжества и фортовете по делтата на р. Дунав.
1599 г.
В Маселбург (Шотландия) е създадена най-старата от официално регистрираните масонски ложи.
1570 г.
По заповед на Иван Грозни започва избиване на населението на Новгород.
Иван IV Василевич (Грозни) е роден на 25 август 1530 г. в с. Коломенское. – Княз е на цяла Русия от 1533 г., първият руски цар от 1547 г. Син е на Василий III (1479-1533 г.). Активно се включва в държавната политика от времето на създаването на т. нар. Избрана рада (1549 г.), чийто фактически ръководител е А. Ф. Адашев. Стреми се да укрепи самодържавието и да централизира държавата. През 1549-1560 г. провежда реформи в областта на централното и местното управление, реорганизация на армията и др. В резултат на военните походи на Иван IV Грозни през 1547-1552 г. е присъединено Казанското ханство, през 1556 г. - Астраханското ханство. Под руска зависимост попадат сибирския хан Едигер (1555 г.) и Голямата Нагайска орда (1557 г.). След падането на Радата (1560 г.) еднолично провежда политика за укрепване на самодържавната власт. Воюва неуспешно с Ливония за излаз на Балтийско море, но започва присъединяването на Сибир (1581 г.). Още по време на Ливонската война засилва борбата си с остатъците от феодалната разпокъсаност, най-разпространени методи за борба с политическите противници стават заточението и смъртното наказание. През 1565 г. е въведена опричнината. Избити са голяма част от привържениците на Владимир Андреевич Старицки, а през 1569 г., самият Старицки е заставен да изпие отрова. Наказани са Новгород и Псков в обвинение за стремеж към поданство на "литовския крал". Засилва се крепостническият гнет. Голяма е ролята му в разработването на официалната идеология на самодържавието. Оказва влияние върху съставянето на редица литературни паметници от средата на ХVI в., изиграва важна роля в организацията на книгопечатането. По негова инициатива е осъществено строителството на храма "Василий Блажени" в Москва. Умира на 18 март 1584 г. в Москва.
1399 г.
Войските на Тамерлан завземат Бейрут. Тамерлан или Тимур е емир от 1370 г. Син е на Тарагай бек. Произхожда от тюркизирано монголско племе. Създава огромна империя с център Самарканд, която обхваща Маверанахър (областта между реките Амударя и Сърдаря), Иран, Ирак, Хорезъм, Афганистан, Закавказието. Извършва над 20 големи военни похода. Империята му се опира на военна сила, терор и на монголските правно-религиозни закони и ислямския шериат. През 1402 г. разбива и пленява Баязид I при Анкара. Подготвя нападение срещу Китай, но умира. Превръща Самарканд в културен център на писатели, учени, художници и занаятчии.
1317 г.
Филип V Дълги е коронован за френски крал. От 1316 г. той е регент на кралството. Опирайки се на т. нар. Салическа правда, според която жените не могат да наследяват престола, става крал на Франция. Потушава бунта на едрите феодали 1317 г. и селското въстание 1320 г. През 1320 г. сключва мирен договор с Фландрия, като присъединява към кралския домен Лил, Дуе и Бетюн. Провежда редица административни реформи.
На датата 9 януари са родени::
1944 г.
Джими Пейдж - английски рокмузикант (китарист). Един от водещите китаристи в стила хард-рок. Натрупва богат опит като студиен музикант (1963-1965 г.), участва в записи на много групи и изпълнители ("Кинкс", "Роулинг Стоунс", Дж. Фейм, "Ху", Т. Джонс). През 1965 г. постъпва в "Ярдбърдс", където няколко месеца е солокитарист заедно с Дж. Бек, а след напускането му продължава да работи до разпадането на групата. Организира "Ню Ярдбърдс" (1968 г.), която няколко месеца по-късно приема името "Лед Зепелин" и се превръща в един от законодателите на стила хард-рок през 70-те години. В началото на 80-те години почти прекъсва музикалната си дейност. Участва в юбилейния концерт на Е. Клептън (1983 г.). През 1984 г. създава групата "Фърм" (едноименен албум). Записва съвместно с Р. Плант и Дж. Бек "Море от любов" (1985 г.). Албуми: солов "Death Wish II (музика към филм)" (1982 г.), "Outrider" (1988 г.), с Дейвид Ковърдейл: "Coverdale/Page" (1993 г.), с Робърт Плант: "No Quarter" (1994 г.), "Walking into Clarksdale" (1998 г.).
1913 г.
Ричард Милхаус Никсън - американски политик, XXXVII президент на САЩ (1969-1974 г. ), кандидат е от Републиканската партия. Завършва "Уайтър Колидж" (1934 г.). Служи във Военноморските сили на САЩ (V. S. Navy) от 1942 г. до 1945 г. От 1950 г. е в Сената на САЩ. От 1952 г. до 1960 г. е вицепрезидент на Д. Айзенхауер. През 1960 г. се включва в предизборната борба с президента Д. Ф. Кенеди и губи. Избран е за президент през 1969 г. По време на президентския му мандат Н. Армстронг стъпва на Луната (20 юли 1969 г.), водят се военни действия в Камбоджа и Виетнам, подписва се мирен договор с Виетнам (1973 г.). Сменен от вицепрезидента Дж. Р. Форд през август 1974 г. в резултат от аферата "Уотъргейт". Умира на 22 април 1994 г. в Ню Йорк.
1890 г.
Карел Чапек - чешки писател. Завършва Философския факултет на Пражкия университет (1915 г.). Публикува от 1907 г. Голяма част от ранните му разкази (1908-1913 г. , влезли в сборника “Градината на Краконош”, 1918 г., “Сияйни дълбини”, 1916 г.) са написани в съавторство с брат му Й. Чапек. Размислите му върху философските проблеми на епохата и стремежът да открие противоречията в света са отразени в сборника с разкази “Разпятие” (1917 г.) и “Музикални разкази” (1921 г.), които са близки до стила на експресионизма. Търсенията на Чапек съвпадат с влиянието, което оказват прагматизмът и релативизмът върху философските възгледи на писателя - представата за “множественост” на истините. Много от произведенията му, между които и лиричната комедия “Разбойник” (1920 г.), са изградени като съпоставка на няколко “правди”. Световна известност му носят социално-фантастичните произведения: драмите “R.U.R.” (1920 г.), “Средството на Макропулос” (1922 г.), романите “Фабрика за Абсолют” (1922 г.), “Каркатит” (1924 г.). В началото на 20-те години на ХХ в. издава пътните очерци “Писма от Италия” (1923 г.), “Писма от Англия” (1924 г.) и др. В края на 20-те и началото на 30-те години пише главно хумористични произведения от малките жанрове: сборник “Разкази от единия джоб”, “Разкази от другия джоб” (1929 г.), книгата “Апокрифи” (1932 г.). Философското преодоляване на релативизма в мисленето на Чапек намира отражение в трилогията “Гордубал” (1933 г.), “Метеор” (1934 г.), “Обикновен живот” (1934 г.). Връх в творчеството му е романът “Война със саламандрите” (1936 г.). С антифашистка и антивоенна насоченост са драмите “Бялата болест” (1937 г.), “Майка” (1938 г.) и др. Умира на 25 декември 1938 г. в Прага.
1882 г.
Павел Александрович Флоренски - руски философ-идеалист, учен с енциклопедични интереси: математик, физик, изкуствовед, филолог, историк и инженер. Произхожда от семейството на инженер. След завършването на Физико-математическия факултет на Московския университет постъпва в московската Духовна академия. Защитава магистърска дисертация “За духовната истина” и става свещеник (1911 г.). Редактира сп. “Богословски вестник” и води курс по история на философията в Духовната академия (1912-1917 г.). Чете курс по теория на перспективата във Висшето художествено-техническо училище (ВХУТЕМАС) (1920-1927 г.). След 1919 г. се насочва към физиката и техниката, прави редица открития и изобретения с голямо икономическо значение. Привлечен в научните изследвания по плана за електрификация на Русия ГОЕЛРО (1920 г.). Издава фундаменталния труд “Диелектрици и използването им” (1924 г.). От 1927 г. е редактор на “Техническа енциклопедия” и автор на множество статии. През 1933 г. е затворен от болшевиките в концлагер. Флоренски развива идеята за “всеединството” на живота и мисълта и е противник на рационалистичното и механично разбиране на света. Основна идея във философската му система е антиномичността на разума: съставен е от 2 борещи се начала - крайно и безкрайно, т. е. дискурсия и интуиция (съзерцание). Главното му произведение е “Стълб и утвърждаване на истината. Опит за православно оправдаване на бога” (1914 г.). В него прави опит да създаде “конкретна метафизика”, събрала целия световен опит. Това обяснява енциклопедичността на интересите му и на неговите изследвания, открития, творчески успехи в различни области на човешкото знание. Друго негово съчинения е “При изворите на мисълта. Черти на конкретната метафизика” (1922 г.), в което излага своето неоплатоническо разбиране за космологията. Изказва хипотезата за “двустранността” на физическото пространство и изпреварва много от идеите на кибернетиката. Разглежда космоса като арена за борба на 2 принципа - ентропия, всеобщо изравняване (хаос), и ектропия (логос). Вижда особените организиращи способности на логоса в културата, която се определя като органически свързана система от средства за осъществяване и разкриване на някаква безусловна ценност, която е предмет на вярата (религиозните убеждения на субекта). Умира в концлагер на 15 декември 1943 г.
1878 г.
Джон Бродъс Уотсън - американски психолог, основоположник на бихейвиоризма. Професор е в университета “Джон Хопкинз” в Балтимор (1908-1920 г.). Разглежда психологията като една от естествените науки, ползваща се от обективните експериментални методи. Цялата психическа дейност на човека Уотсън разглежда като поведение, разбирано в съвкупността връзки “стимул - реакция”. Организмът е “самоорганизираща се машина”, а основна задача на психологията е да се изучат процесите “на научаването”. Мисленето за него е скрита моторна активност, представена като заместител на действията. Идеите и методите на Уотсън оказват голямо влияние върху развитието на психологията преди всичко в САЩ. Умира на 25 септември 1958 г. в Ню Йорк.
На датата 9 януари умират:
1977 г.
Константин Фьодорович Исаев - руски драматург и сценарист. Роден е на 15 януари 1907 г. Учи в Политехническия институт в Одеса. В киното дебютира със сценария "Голямата игра" (1935 г.). Сред най-добрите му творби са: "Подвигът на разузнавача" (1947 г.), "Незавършена повест" (1955 г.), "Извънредно поръчение" (1965 г.), "Първият куриер" (1968 г.), "Неподсъден" (1969 г.), "Звезда на надеждата" (1979 г.), "Вечният зов" (тв, 1983 г.).
1962 г.
Лев Василиевич Ошанин - руски учен антрополог, професор и ръководител е на катедра по антропология в Ташкентския университет. Роден е на 7 март 1884 г. в Ташкент. Основните му изследвания са насочени към антропологичния състав и етногенезиса на народите в Средна Азия. Определя на територията на Средна Азия 2 европеидни антропологични типа: задкаспийски и средноазиатски. Предлага и обосновава хипотезата за скитско-сарматския произход на туркмените.
1947 г.
Карл Манхайм Манхайм - германски социолог. Роден е на 27 март 1893 г. в Будапеща.Преподава във Франкфурктския университет (1930 г.). Емигрира във Великобритания през 1933 г., от 1945 е професор в Лондонския университет. Опитва се да създаде последователна социологична концепция, като заимства много идеи от К. Маркс, които интерпретира по нов начин. Отхвърляйки всякакъв обективен критерий за истинност в процеса на познание на обществените явления, Манхайм достига до позицията на исторически релативизъм. Според него всяка идеология представлява сама по себе си апология на съществуващия строй, възглед на класата, заинтересована да запази статуквото си, на която се противопоставя необективна и пристрастна утопия или възгледи на опозиционните слоеве от населението. Когато последните дойдат на власт, утопията им според Манхайм автоматично се превръща в идеология. В своята концепция той подменя класовото съзнание с партикуларните интереси на професионалните слоеве, поколения и т. н., сред които отделя особено място и значение на интелигенцията, тя стои встрани от класите и единствена е способна на безпристрастна оценка и познание на обществото. Именно с интелигенцията Манхайм свързва надеждите си за съхраняване на буржоазната демокрация в условията на т. нар. “масово общество”. Старият икономически либерализъм според него е изчерпал възможностите си, затова призовава към разширяване на държавната намеса в икономиката и други сфери на обществена дейност. Възгледите му оказват голямо влияние върху съвременната социология и служат за обосноваване на концепцията за “деидеологизация” на обществените науки.
1873 г.
Наполеон III, император на Франция
Вашето мнение е ценно за нас!