Обичам циганите, но мразя циганските номера!

Аз обичам циганите, но не искам да ги храня. 

Преди малко видях тази снимка публикувана от Ангел Джамбазки в статия за lentata.com. В нея пише за Гърмен, за отношение и за циганизацията. Циганизацията на цяла България, бранена грижливо от структури и разни там фондации - знаете ги няма да ги изброявам. Всички те се борят катуна и гетото да бъдат съхранени. Е съхраняват ги и то добре.
Снимката отгоре ще оставя без коментар. На нея ясно се вижда отношението им към мен и историята ми, въпреки  това аз храня тези граждани, техните деца и роднини.

Ясно е, че има нещо тотално сбъркано. Ясно е, че циганите в България не живеят нормално. Ясно е, че има дълбоко разделение на те и ние. Те са циганите, а ние сме гаджовците (нециганите).

И докато разни фондации, асоциации и всякакви демократ - социалистически сдружения се "борят" (пиша в кавички, защото мисля, че е фалшива тази борба)  за правата на циганите, за правата на гостоприемника (мен) не се грижи никой.

Гостоприемника е смазан от задължения, данъци, акцизи, закони, правилници, наредби, разпоредби, правила, норми... смазван е от псевдоморалистите, които искат паразита да продължава да смуче. Гостоприемника гасне, но не бива да умира, трябва да продължи да работи, да диша, да се грижи и да бъде солидарен...

Лицемерието е тотално. Никой не иска да намери решение. Изливат се непрекъснато милиони, за да бъдат защитени правата на онеправданите и най - вече да бъде запазено статуквото, от което полза имат само въпросните формирования и фондации...

Аз обичам циганите. Не искам да ги храня, а искам да ги науча да изкарват сами хляба си. Искам да поемат част от социалната отговорност за болните, възрастните и слабите. Искам те да живеят според религията и традициите си. Искам да отстояват правата си не с брадви и сатъри, а с правови методи. Искам да са щастливи и свободни. Искам да уважават Апостола, знамето и страната, в която живеят.

 Ако това е много ... достатъчно е просто не искат от мен да бъда толерантен към тях.