Протестът на един хирург срещу Москов и московизма

Протестът и Мустафа
д-р Любомир Калудов, хирург

Днес си написах името и се подписах, че подкрепям протестите против министър Москов и московизма. 

После влязох в залата. Оперирахме мъж с рак на дебелото черво, после още 2-3 по-дребни случки. Междувременно приех момченце с болки в корема. Майката беше много притеснена, преди време загубила девет годишното си дете. Нямаше време за обед, в поликлиниката прегледах десетина души, после се върнах и оперирах Мустафа от апендицит.

Тези неща върша повече от 30 години. Опитах се да преброя колко министри са минали през главата ми, но се обърках – 12 или 21. За първи път ми се случва министър, който мрази еднакво болните и колегите си. По едно време ги сменяха през три месеца, пък аз съм си все същия. Преглеждам и оперирам. Само това мога.

Не съм непогрешим диагностик, хирург с брилянтна техника и перфектни резултати. Като си помисля, май такъв няма. Но не съм и злонамерен некадърник, корумпиран злодей или невеж простак. Не ме е срам и не съжалявам, че съм лекар.

С тези няколко изречения искам да обясня на хората какво се случва. Главите им са замаяни от медийни термини и терминологии: Национален рамков договор. Клинични пътеки. Здравна карта. Седмични лимити. Основен и допълнителен пакет. Листа „чакащи“. Отпечатъци от пръсти или други части от тялото...

Мили мои пациенти!

Помислете за себе си! В какво сте се превърнали? Системата ви е превърнала в мишки... Зависите от амбулаторната си карта, от „талон №3“ или „№8“, от „направление за хоспитализация“ и от рецептурната си книжка. Редите се покорно на опашка в аптеките. На гишето „рецепти по каса“ ще ви направят отстъпка от 4 лева. Почти като в Карфур. При постъпване в болница попълвате и подписвате между 8 и 12 документа, които не четете. Давате си личните карти и пръстови отпечатъци, за да се лекувате. Като престъпници. Лечението ви има определен срок, който трябва да излежите. Като присъда. Смачкани сте от наредби, правилници, точки и подточки.

Парите, които добросъвестно сте внасяли в някаква необяснима система изведнъж не стигат. Обясняват ви, че лекарите ги крадат. Много крадат и източват милата здравна каса. А вие познавате ли лекар, който има бензиностанции, футболен отбор, собствена банка, вестник, завод или два хотела на Слънчев бряг?

Задайте си въпроса – защо след операция от херния ви се полага 1 ден болнично лечение, а за изследване на дебелото черво трябва да излежите 3 дни. Кой е измислил тези правила? Аз ли?

Детето ви не беше ли лекувано от пневмония в малката районна болница, а сега трябва да чакате за талон и да търсите специалист детски пулмолог в университетска клиника? Защо обвинявате за това личния си лекар, той ли е закрил болницата в Карнобат?

Драги мои пациенти,

Скочете, вдигнете се и протестирайте за правата си! Ние с вас не сме врагове. Аз искам да ви лекувам, доколкото ми позволяват знанията и уменията. Професията ми е свободна, а лекарското изкуство е познание за малцина. Лекарят не е едноличен търговец, болният човек не е талон или пръстов отпечатък.

Интернетът е привидно анонимно пространство. Представата за неоткриваемост дава смелост. Прочетох коментари: „какво искат тези хрантутници, пак ли пари?“, „бой и доживотни присъди за некадърниците – лекари“ и пр.

Мили всичкомразци (хейтъри),

когато ви повали инфарктът или старият ви баща си счупи крака, отворете своите собствени постове и си ги прочетете. Спомнете си, че всички сме смъртни. Лекарят не дава и не отнема живот. Докато вие спите в топлите си легла, някой шие раните от циганска сватба, друг пътува с линейката към катастрофирали пияници.

Общество, което демонизира определени професии е обречено. Лекарите са некадърници, учителите са простаци, полицаите – подкупни, артистите – педерасти и курви, журналистите – блюдолизци, богатите са мутри... Да ги избием всички, няма нужда от тях. Ще си останем само ние – честни и трудолюбиви, еднакво бедни, неуки и лесно управляеми. Децата ще ни пращат пари от Германия, Гърция или Испания.

Сутринта трябва да погледна оперирания Мустафа. Ще успокоя майка му, че няма да го загуби. Ако аз не го направя, кой ще може?

д-р Любомир Калудов
хирург