Как да не губим енергия напразно?

Простичка и интересна статия, основана на изказването на индийски философ за това как да не губим енергия за напразни размишления.

Веднъж Джиду Кришнамурти по време на една своя лекция попитал аудиторията, дали желае да разбере неговата тайна. Присъстващите в залата притихнали. "Знаете ли, - казал той, - много често просто не давам пет пари за това, което се спучва". Тази статия е за това защо мухата трябва да си остане муха, а слонът – слон.

Разбира се, той не е казал точно така. Според повечето той казал: „Знаете ли, аз просто не обръщам внимание на това, което се случва“, но той може да е казал и така, и вака. На мен ми се струва, че концепцията да изпратиш всичко на майната му е по –близка до повечето хора. Предварително моля за прошка за грубостта на тази фраза, тъй като тук често ще я използвам – но нищо предава истината толкова добре. Когато кажете на някого „не обръщай внимание“, той по-скоро ще ви погледне странно, но само не този, който е запознат с лекцията на Кришнамурти. Но всички разбират, че в живота понякога се случват такива неприятни моменти, които е най-добре да се изпратят на майната им. Това ознава да не се мисли за случилото се. Например, някой ви е нагрубил по телефона и вие превъртате случилото се в главата си и не можете да го забравите. А ако вие просто спокойно оставете телефона, повдигайки рамене и отивате да карате колело, значи, при вас се получава отлично.

Ако много преживявате, това не означава, че правите нещо полезно, макар и да ви се струва така. Напълно закономерно ни се струва, че всеки път когато кипнем от ярост, се приближаваме към някакъв отговор на проблема. Но не е така, защото постоянното превъртане в главата е миловен процес, който ненасочен към търсене на решение, е напълно безполезен.

Това хвърля светлина върху една от нашите най-илюзорните и неизкореними представи за човешкото мислене: повечето от нас са уверени, че мислите сами по себе си са ценни и ще доведат до нещо. Но повечето наши мисли просто се гонят из главата ни и ни отделят от реалния живот. Те не водят до никакви важни решения или аналитични изводи, те ни поглъщат, а често ни поглъщат изцяло и направо ни скъсяват живота.

Обикновено ни се струва, че нашите разсъждения изпълняват някаква функция, просто защото са предизвикали силна емоция или затова, че са адресирани до някой или нещо, твърде важно за нас: това може да бъде справедливост, уважение или съвременното състояние на обществото.

Не. Размислите имат смисъл само в случай, когато заставят телата ни да се движат и вършат нещо полезно. Това не означава, че на всяко житейско огорчение, грубост или несправедливост, е нужно да се отвръща веднага с действие. Точно обратното. Обикновено ние се оттегляме в себе си и не желаем да направим нищо. И това е нормално. В повечето случаи е най-добре нищо да не се предприема, просто да се забрави. Тази идея може да ви стори апатична. Но всъщност не е така. Това е просто отказ от излишно пилеене на енергия и време за мисли, които до нищо няма да доведат. Ако сте решили да се „палите" върху даден проблем, уверете се, че това ще доведе до нужната реакция на случилото се, и после действайте смело. Ето нагледна схема:

Не е така просто човек да се научи да забравя. Нужна е практика. Способността да забравяме трябва да стане част от тези жизненоважни умения и навици, на които учим децата си - наравно с това, да си връзват връзките на обувките, да четат, да бъдат внимателни с непознати.

Неотдавна излязох да побягам и иазведнъж някой ми подвикна от минаващия камион. Май ме нарече „педи“ (или може би Еди?). Това ме изплаши, дори май подскочих от изненада. А те навярно са се засмяли доволни.

В живота ми имаше време, когато щях да изгубя огромно количество енергия, преживявайки тази несправедливост. Но в този ден не смятах да правя това и всичко просто премина покрай мен. Аз все още чувствах първоначалния взрив арост и адреналин, но реших просто да подмина това 5-секундно събитие, а не да го превъртам половин ден и после да го разказвам на всички около мен. Аз продължих да бягам и забелязах, че само след няколко секунди отново стана тихо и спокойно на улицата. Нямаше никаква следа от случилото се, просто защото не оживих тази случка в главата си и я изпратих на майната й.

Познавам хора, които са ми споделяли цели истории, и то неведнъж, за някакви 20-секундни неприятни преживявания, които са се случили преди години, но които не могат да забравят по никакъв начин. Всеки е срещал такива хора. Не изпадайте в такова безумие. Следвайте избрания курс: просто теглете една майна.

Умението да забравяш навреме, съвсем не означава, че вие винаги ще забравяте всичко. Това просто означава да действате осъзнато. Да правите това, защото имате причина. Главното - да разбирате себе си и своя избор на тази реакция. Всичко започва с яд и възмутителни думи в главата ви, обикновено под формата на остроумен отговор или вътрешна проповед за порядъчност и уважение. Вие можете да превъртите няколко възможни сценария, в които да демонстрирате на обиждащия ви кой тук е "шефа". Може и с лекота да се увлечете по отмъстителна фантазия, да се превърнете в танк/Терминатор, а накрая да се видите усмихнат, пляскащ се по бедрата от удовлетворение.

Когато се хванете в подобни мисли, напомнете си, че всъщност хич не ви пука за това и превключете вниманието си обратно към заобикалящия ви свят. Какво е нужно да направите след такъв малък инцидент? Послушайте тялото си - какво му трябва на него, за да се движи напред?

Затова, просто оставете телефонната слушалка. Наберете следващия номер, тичайте още 1 км, направете си коктейл, покарайте колелото…. правете всичко, което логично следва в живота на човек, който отказва да обръща внимание на дреболиите в живота. А ако все пка не се стърпявате да размишлявате над глупости, то по-добре се замислете над това.

Източник: http://www.spiralata.net/