Кратка история на часовниците

В своето развитие хората са създавали различни начини за измерване на времето. Часовникът е едно от най-старите човешки изобретения. Часовниците могат да бъдат считани за едно от най-старите устройства, създадени от предшествениците ни в зората на модерната цивилизация.

Първоначално времето се измервало по видимото движение на Слънцето. Денонощието имало четири „часа“ – утро, пладне, вечер и нощ. Постепенно това разделение на времето се оказало недостатъчно. И така преди около 3000 години се зародил първият уред за измерване на времето – слънчевият часовник. Предците ни използвали вертикален островърх каменен обелиск с нанесени на земята деления, чрез които се измервала дължината на хвърлената сянка. Но този метод можело да се използва само денем, и то при слънчево време.

Това довело до създаването на водния часовник. Той представлявал фуния, пълна с вода, която изтичала бавно, на капчици, а деленията на фунията показвали колко е часът. Часовете в денонощието вече били 24. Денят бил разделен на 12 часа – от изгрев до залез. Аналогично и нощта била разделена на 12 часа. Водните часовници също не били перфектното решение. Отчитането с тях било възможно само при температури над 0°C. В противен случай водата замръзва и не може да се оттича. Пясъчните часовници били по-добро решение в такива случаи. Интересен факт е, че Фернандо Магелан използва 18 от тях на всеки кораб при околосветските си пътешествия през 1522 г.

Специални светилници и свещи били използвани като огнени часовници. Времето се отчитало чрез нанесените деления по свещта или съдейки по количеството изгоряло масло в светилника. Този тип часовници имали и допълнителна функция – служели и за осветление.

В хода на еволюцията освен всички тези, се използват и други видове часовници, като например часовници с махало или часовници, задвижвани от пружина. Истинска революция в хронометрията била появата на механичните часовници. Техният създател обаче остава неизвестен. Първото съобщение за такъв часовник е в „Божествена комедия“ на Данте Алигиери. Според съвременната специална литература този тип часовници произлизат от Западна Европа. Първите механични часовници били груби, тежки и с огромни размери. За тях се предвиждали специални помещения – кули в замъци, манастири и пр. Години наред стотици майстори-часовникари работили по усъвършенстването на механичния часовник.

През 1840 г. Александър Вейн представил първия в света електрически часовник с махало, работещ на електромагнитен принцип. Чак през 1952 година се появява съобщение, че във Франция и САЩ се разработват ръчни електрически часовници. Но трябвало да минат още 12 години, преди да се появят и на пазара.

През 20-ти век основен производител на прецизни механични часовници става Швейцария. В Япония фирма Seiko, която произвежда часовници от 90-те години на 19 век, започва след Втората световна война борба за конкуриране на Швейцария на пазарите. До 1970 г. Seiko става най-голямата компания в света за производство на часовници, произвеждайки и едни от най-престижните модели. Това е и компанията, която първа успява да отговори на предизвикателството с новата ера на електрониката.

В днешно време най-точните устройства за измерване и отчитане на времето са атомните часовници, които могат да запазят точността си до секунда в продължение на милиони години. Те се използват за калибриране на други видове часовници и други видове устройства за отчитане на времето.