Съчетание на форми в проектирането на дрехи
http://www.inter-view.info/2019/07/suchetania-v-proektiraneto-na-drehi.html
В преследване на характерна образност или търсене на специфична изразителност, пластическите търсения могат да се концентрират дори само в един конкретен детайл на дрехата - яка, ръкави, маншети и др. Добавянето на обеми и релефи сред равните обобщени повърхности, оформящи конкретен обем, създава характерна пластична изразност. Възможно е равнопоставеното съчетаване на по-спокойни и обобщени обемни форми с по-динамични и притежаващи по-богат релеф. Съответно винаги едните могат да доминират за сметка на другите.
Основата, върху която се гради пластиката на облеклото, е човешката фигура.
Първоначалните графични проекти съдържат идея за пластичното решение,
но реално двуизмерното пространство на ескиза нерядко ни подвежда. Още по-малко съществена информация за пластиката на завършеното изделие би ни дал техническият проект. Кройките носят цялата необходима информация за конструкцията и изработката му и почти никаква за реалните триизмерни обеми и тяхната пластика. Ето защо в практиката винаги се ползва манекен. Разбира се, работата с манекен помага и при конструирането на дрехата, но много по-съществени тук са възможностите, които тя дава за прецизиране на пластичните решения.
Очевидно триизмерното пространство, в което функционира дрехата, предполага съществена част от работата при нейното проектиране да се осъществи чрез осмисляне на общата форма и всеки един детайл като пластика. Формално погледнато, дрехата ведно с човешката фигура е композиция, която въпреки разликите в творческия процес, носи много от белезите на композицията при скулптурата. И също както при скулптурата триизмерните ескизи - дори само от тел или арматура - са правило, в дизайна на облекло работата над тях - дори и с хартия - е не по-малко задължителна. Триизмерното проектиране на дрехата нерядко от манекен се прехвърля върху реална човешка фигура, защото нейните движения и динамика създават специфични пространствени конфигурации, които е невъзможно да бъдат пластически интерпретирани по друг начин.
Източник: MES BG
Релефните повърхности могат да са
разположени на определени позиции, но могат и да се редуват в определен ритъм.
Контраст между равни, спокойни монументални обеми и поместването в техните граници на релефни форми създава специфична пластика на възприемания общ обем.
Основата, върху която се гради пластиката на облеклото, е човешката фигура.
Първоначалните графични проекти съдържат идея за пластичното решение,
но реално двуизмерното пространство на ескиза нерядко ни подвежда. Още по-малко съществена информация за пластиката на завършеното изделие би ни дал техническият проект. Кройките носят цялата необходима информация за конструкцията и изработката му и почти никаква за реалните триизмерни обеми и тяхната пластика. Ето защо в практиката винаги се ползва манекен. Разбира се, работата с манекен помага и при конструирането на дрехата, но много по-съществени тук са възможностите, които тя дава за прецизиране на пластичните решения.
Очевидно триизмерното пространство, в което функционира дрехата, предполага съществена част от работата при нейното проектиране да се осъществи чрез осмисляне на общата форма и всеки един детайл като пластика. Формално погледнато, дрехата ведно с човешката фигура е композиция, която въпреки разликите в творческия процес, носи много от белезите на композицията при скулптурата. И също както при скулптурата триизмерните ескизи - дори само от тел или арматура - са правило, в дизайна на облекло работата над тях - дори и с хартия - е не по-малко задължителна. Триизмерното проектиране на дрехата нерядко от манекен се прехвърля върху реална човешка фигура, защото нейните движения и динамика създават специфични пространствени конфигурации, които е невъзможно да бъдат пластически интерпретирани по друг начин.
Източник: MES BG
Вашето мнение е ценно за нас!