Интервю с Татяна Дончева
http://www.inter-view.info/2012/04/interview-s-tatiana-doncheva.html
Татяна Дончева - лидер на „Движение 21” - в интервю за предаването "Здравей, България" на Нова телевизия
Водещ: Добро утро. На гости ни е Татяна Дончева. Благодаря ви, че сте тук, защото вие сте от хората, които казват, каквото мислят.
Татяна Дончева: Не е вярно това. Казвам част от това, което мисля. Което означава, че не казвам нещо, което не мисля, но не означава, че казвам всичко.
Водещ: Добре, защо трябва да ни обърквате така в началото на предаването.
Водеща: Философски, толкова рано сутринта, но сте права.
Водещ: Искам да започнем от там, откъдето свършихме. Преди всички парламентарни избори настава едно усещане, че трябва да се появява нещо ново, че отнякъде трябва да се докара някой, който да свърши някакво кралимарковско усилия и накрая за хората не е ясно какво получават. Какво ви се струва сега, че традиционните партии ще надделеят или пак хората ще търсят спасители?
Татяна Дончева: Търсенето на спасители е един български патент, който се повтаря вече много години и който е белег за две неща. Едното е, че наистина има някакъв недостиг на здравина и устойчивост във вече утвърдените политически сили, и в това, което се случва в политическия живот. Това е едно неуловимо чувство за хората. Това е като чувството на несигурност, което ти вдъхва някой човек. Без даже да го анализираш, то витае във въздуха. И второто е липсата на рационалност у българина да търси правилни решения. Новото наистина може да бъде появата на чисто фактически ново, но и развитието на това, което е налично. То изисква първо търпение и упоритост да градиш последователно една политическа формация или група политици. То е като всяка професия. И тъй като това също не се случва, също в много дълги години традиционните партии избягват да се задълбочават върху проблемите, върху решенията, не работят върху това, което се наблюдава в традиционните партии в Западна Европа. Когато обяви Блеър, че образованието е негов приоритет, можеш да го проследиш в рамките на един, на два мандата какво е направено, какви са неговите резултати и да го видиш. Докато тук произвеждането на партийни документи при БСП по-добре, а при другите – по-слабо, е само по себе си. Предизборните програми са сами по себе си с оглед на това, какво трябва да се продаде в момента, хората на какво биха налетели, какво биха харесали, какво биха искали да чуят.
Водеща: Добре, нямаме ли напоследък все пак изместване на всичко това към в крайна сметка името и физиономията на този, който ще е начело на дадената партия, гражданско движение или каквото и да е било? Т.е. интересуват ли се хората все още изобщо от някакви политики и отношения?
Татяна Дончева: Аз не знам защо вие от няколко години делите партиите на лидерски и не лидерски в следния контекст ...
Водеща: Не е от няколкото години. Откакто съществува теорията в политическите науки, има такива класификации.
Татяна Дончева: Може, но с оглед на теорията. А с оглед на практиката мисля, че допускате да внушавате на хората, че е правилно партиите да произвеждат политика без оглед на личностите. А истината е, че личностите я измислят.
Водеща: Никога не сме го казвали това, кой го е казвал?
Татяна Дончева: Това е внушението, което се създава в обществото.
Водеща: Добре, нека го кажем ясно. Личността има значение в политиката. Но това съвсем не означава, че една лидерска партия няма програма.
Татяна Дончева: Личността има ключово значение за мен. Може би за вас не е така, но за мен личностите имат ключово значение в политиката и в човешката дейност. И това изисква всички политически партии, които имат претенции да стават някакви, да направят нещо трайно, трябва да извадят много силни отбори от политически играчи.
Водеща: За тези избори говорим?
Татяна Дончева: И за тези, и за всякакви избори, които могат да бъдат, към които да бъде поставен абсолютен императив, че трябва да се сработят помежду си, а не да се елиминират, докато остане един, че присъствието на сиви хора във всеки от политическите отбори е вредно, защото не носи добър резултат и защото обикновено е свързано с това, да не се измисли нищо, да се измислят ерзац неща, които да бъдат продадени като за едни избори, като за момента, като 2-3 седмици, но никога до трайни политически резултати.
Водещ: В практиката има ли значение ролята на парламента? Вие бяхте в няколко доста силни парламента. Кажете ни, аз поне виждам, като че ли едни отслабващи парламенти, в които се говори все по-малко за политика, не се контролира, не се използва парламентарният контрол съществено и като че ли мнозинствата стават функция на изпълнителната власт и на партийния лидер, който е министър-председател. Това отслабва ли политическия процес?
Татяна Дончева: Отслабва политическият процес, отслабва ролята на парламента и според мен е едно подсъзнателно отражение на едно минало време, когато парламентът се събираше два пъти, имаше едни хора по едно списъче – какви да бъдат, 2% такива, 3% онакива и които да си купят суджук и банани, евентуално книги и да си отидат. Има огромно значение парламентът. Парламентарните инструменти, ако ги владееш, са много силни както по отношение на производството на закони, за миксирането на идеи, които могат да не бъдат изкристализирани добре, когато е вкаран един законопроект, но накрая да се получи нещо не лошо, така и по отношение на представянето на много по-широк кръг играчи, където имаш възможност да обиграваш много по-голяма група хора, имаш възможност да ги видиш, имаш възможност да сблъскаш идеи. Но то е свързано и с отношенията на ръководствата на партиите, с това, как си представят те парламентарните отбори и с поведението на медиите. В трите парламента, в които бях, имаше съществена разлика. Да речем, в първия парламент 2001 г. имаше поведение на медиите, които всеки ден представят живота на парламента в парламентарната програма, в гледните точки на страните и в някакво обобщение на водещите. Във втория парламент това нещо сериозно се притъпи и се сведе до това, коя депутатка ходи с чорапогащник през летния сезон и коя не, коя група ще се цепи и коя не, въобще с някакви клюки. Сега в момента парламентът е тотално изваден от обръщение. В петъчния контрол вече можете да чуете каквато искате простотия. Има значение парламентът особено за рискови законопроекти, в които дори управляващите не са обезателно много избистрили отношенията и много убедени, какво точно трябва да бъде прокарано, в какъв вид.
Продължение
Водещ: Добро утро. На гости ни е Татяна Дончева. Благодаря ви, че сте тук, защото вие сте от хората, които казват, каквото мислят.
Татяна Дончева: Не е вярно това. Казвам част от това, което мисля. Което означава, че не казвам нещо, което не мисля, но не означава, че казвам всичко.
Водещ: Добре, защо трябва да ни обърквате така в началото на предаването.
Водеща: Философски, толкова рано сутринта, но сте права.
Водещ: Искам да започнем от там, откъдето свършихме. Преди всички парламентарни избори настава едно усещане, че трябва да се появява нещо ново, че отнякъде трябва да се докара някой, който да свърши някакво кралимарковско усилия и накрая за хората не е ясно какво получават. Какво ви се струва сега, че традиционните партии ще надделеят или пак хората ще търсят спасители?
Татяна Дончева: Търсенето на спасители е един български патент, който се повтаря вече много години и който е белег за две неща. Едното е, че наистина има някакъв недостиг на здравина и устойчивост във вече утвърдените политически сили, и в това, което се случва в политическия живот. Това е едно неуловимо чувство за хората. Това е като чувството на несигурност, което ти вдъхва някой човек. Без даже да го анализираш, то витае във въздуха. И второто е липсата на рационалност у българина да търси правилни решения. Новото наистина може да бъде появата на чисто фактически ново, но и развитието на това, което е налично. То изисква първо търпение и упоритост да градиш последователно една политическа формация или група политици. То е като всяка професия. И тъй като това също не се случва, също в много дълги години традиционните партии избягват да се задълбочават върху проблемите, върху решенията, не работят върху това, което се наблюдава в традиционните партии в Западна Европа. Когато обяви Блеър, че образованието е негов приоритет, можеш да го проследиш в рамките на един, на два мандата какво е направено, какви са неговите резултати и да го видиш. Докато тук произвеждането на партийни документи при БСП по-добре, а при другите – по-слабо, е само по себе си. Предизборните програми са сами по себе си с оглед на това, какво трябва да се продаде в момента, хората на какво биха налетели, какво биха харесали, какво биха искали да чуят.
Водеща: Добре, нямаме ли напоследък все пак изместване на всичко това към в крайна сметка името и физиономията на този, който ще е начело на дадената партия, гражданско движение или каквото и да е било? Т.е. интересуват ли се хората все още изобщо от някакви политики и отношения?
Татяна Дончева: Аз не знам защо вие от няколко години делите партиите на лидерски и не лидерски в следния контекст ...
Водеща: Не е от няколкото години. Откакто съществува теорията в политическите науки, има такива класификации.
Татяна Дончева: Може, но с оглед на теорията. А с оглед на практиката мисля, че допускате да внушавате на хората, че е правилно партиите да произвеждат политика без оглед на личностите. А истината е, че личностите я измислят.
Водеща: Никога не сме го казвали това, кой го е казвал?
Татяна Дончева: Това е внушението, което се създава в обществото.
Водеща: Добре, нека го кажем ясно. Личността има значение в политиката. Но това съвсем не означава, че една лидерска партия няма програма.
Татяна Дончева: Личността има ключово значение за мен. Може би за вас не е така, но за мен личностите имат ключово значение в политиката и в човешката дейност. И това изисква всички политически партии, които имат претенции да стават някакви, да направят нещо трайно, трябва да извадят много силни отбори от политически играчи.
Водеща: За тези избори говорим?
Татяна Дончева: И за тези, и за всякакви избори, които могат да бъдат, към които да бъде поставен абсолютен императив, че трябва да се сработят помежду си, а не да се елиминират, докато остане един, че присъствието на сиви хора във всеки от политическите отбори е вредно, защото не носи добър резултат и защото обикновено е свързано с това, да не се измисли нищо, да се измислят ерзац неща, които да бъдат продадени като за едни избори, като за момента, като 2-3 седмици, но никога до трайни политически резултати.
Водещ: В практиката има ли значение ролята на парламента? Вие бяхте в няколко доста силни парламента. Кажете ни, аз поне виждам, като че ли едни отслабващи парламенти, в които се говори все по-малко за политика, не се контролира, не се използва парламентарният контрол съществено и като че ли мнозинствата стават функция на изпълнителната власт и на партийния лидер, който е министър-председател. Това отслабва ли политическия процес?
Татяна Дончева: Отслабва политическият процес, отслабва ролята на парламента и според мен е едно подсъзнателно отражение на едно минало време, когато парламентът се събираше два пъти, имаше едни хора по едно списъче – какви да бъдат, 2% такива, 3% онакива и които да си купят суджук и банани, евентуално книги и да си отидат. Има огромно значение парламентът. Парламентарните инструменти, ако ги владееш, са много силни както по отношение на производството на закони, за миксирането на идеи, които могат да не бъдат изкристализирани добре, когато е вкаран един законопроект, но накрая да се получи нещо не лошо, така и по отношение на представянето на много по-широк кръг играчи, където имаш възможност да обиграваш много по-голяма група хора, имаш възможност да ги видиш, имаш възможност да сблъскаш идеи. Но то е свързано и с отношенията на ръководствата на партиите, с това, как си представят те парламентарните отбори и с поведението на медиите. В трите парламента, в които бях, имаше съществена разлика. Да речем, в първия парламент 2001 г. имаше поведение на медиите, които всеки ден представят живота на парламента в парламентарната програма, в гледните точки на страните и в някакво обобщение на водещите. Във втория парламент това нещо сериозно се притъпи и се сведе до това, коя депутатка ходи с чорапогащник през летния сезон и коя не, коя група ще се цепи и коя не, въобще с някакви клюки. Сега в момента парламентът е тотално изваден от обръщение. В петъчния контрол вече можете да чуете каквато искате простотия. Има значение парламентът особено за рискови законопроекти, в които дори управляващите не са обезателно много избистрили отношенията и много убедени, какво точно трябва да бъде прокарано, в какъв вид.
Продължение
