За планина Рила - християнството и еволюцията

Реших да отида до Рилските езера.  (Ако случайно попадате тук вижте началото на историята). Доста от времето, което прекарвах у дома с Боб ме караше да преосмислям живота си. Бях, леко депресирана от непрекъснатите разговори за бебешко ако, повърнато и тиквено пюре.
Чувствах остра липса от комуникация с някой, който да бъде поне на моето ниво. Задавах си въпроси, за Дарвин и еволюцията, за създаването на човек, за Бог, за жестокостта на хората, за експлоатацията върху животните, за смисъла на живота.... а нямах сродна душа, с която да ги обсъдя. Питър беше доста зает.

Организираше протест срещу хранителната индустрия пред НДК. Той и още няколко веган активисти щяха да се съблекат чисто голи, да се намажат с боя от органично, червено цвекло и да се омотаят в прозрачно фолио. Хората трябваше да се замислят дали си струва да се храниш с труповете на други живи същества.

Един прекрасен ден в края на месец май, пъстрокрила пеперуда кацна върху мушкатото на прозореца. (Ох...каква жива, описателна картина). Това естествено ме подсети да се обадя на Радо, за да тръгнем към Рила заедно. Той прие с удоволствие поканата ми.
Радо Огев беше приятел на Питър. Духовен човек. Имаше отговори на много от въпросите, които си задавах, а и ми беше приятно да общувам с него. Затова исках да отидем до езерата заедно. Той носеше православието в сърцето си. Освен това познаваше билките, ползите от тях и щях да науча много полезни неща, които да използвам в храненето си. Обичах да споря с него. Той беше доста заблуден и вярваше, че на небето има някакъв дядо, който е създал хората за шест дни – а после излязъл в почивка. Смях! Исках да го уверя, че еволюцията на съзнанието и възвишавано на хората е в наши ръце. Ние обичайки Природата и животните, спирайки да се храним с животински продукти, живеейки един истински веган живот, щяхме да продължим човешката еволюция, щяхме да поставим основите на нови свръх-човеци – добри, сензитивни, интелигентни и възвишени.

Питър щеше да остане вкъщи да гледа Боб, като успоредно работи и по организацията на протеста. В яслата не пожелаха приемат сина ни, защо нямал задължителния имунизационен паспорт. Зомбита! Говеда! Как може да има толкова безмозъчни и бездушни хора, които сляпо да вярват в посланията на фармацевтичната мафия! (Тук съм разказала за антивакърските ми виждания. Историята предизвика бурни дебати ... замалко да се стигне и до виртуален бой.)

Тръгнахме от Перник до Сапарева баня и от там продължихме до хижа Пионерска с колата Радо. Бъбрехме си небрежни глупотевини, като хора, които не са се виждали дълго време. Нищо сериозно, за децата, за работа, за времето … разказах му как станах веган и естествено опитах да го убедя и той да спре да яде животински продукти. Той смени темата като каза, че зачита само християнските пости и се съобразява с тях.

Неусетно бяхме на лифта от Пионерска до хижа Рилски. Там високо в небето над красивите борове нямаше как да не стигнем до основата на въпроса:

- Добре, кажи ми тогава костите на динозаврите как са попаднали в земята. Нали не можеш да отречеш тези археологически разкопки. Има фосили, които са изследвани и е доказано, чрез радиоизотопен метод, че датират на възраст над 50 000 години. Относно хомо сапиес науката твърди, че сме вид на земята от около 15 000 години. Някакво обяснение има ли за това в Библията? Всъщност откога датира човешката история според християнската религия? – Закопах, Радо с няколко въпроса аз . - Той обаче ми отвърна съвсем убеден и спокоен.

- Ти вярваш в еволюцията. Тя казва, че съвременния човек е на върха на развитието си днес и ще продължи да се развива. Според Библията съвременния човек е „загниващ” наследник на един съвършен човек (създаден по образ и подобие на Бог) – Адам, който губи своята божественост. Казвам ти науката няма отговор за произхода на живота. Няма как от неживата природа да се роди разум, душа. В началото е Бог – Създателят.

- Офф. Всеки път бягаш от темата. Нещо за инквизицията да кажеш? Или като е толкова милостив твоя бог, защо умират деца? Защо има войни? Защо хората старадат? Все едно - ако съществуваше, този дъртак сега щеше да ме изпепели с мълния... Религията е за слабите...

Всеки си имаше своите истини... Аз моите, той неговите. Стигнахме хижа Рилски и от там поехме надясно към „Бъбрека”. Идеята беше да продължим след това към „Окото” и да се изкачим до „Сълзата”. Преходът ставаше все по – труден, а гледките които ни заобикаляха обезсмислиха споровете и разговора ни. Когато стъпихме на връх „Езерен” и двамата имахме усещането, че има Рай. Той беше в краката ни. Аз се поклоних на Природата, а Радо на Бог.